Майкъл Фелпс може да е най-великият плувец на всички времена, но дали е най-великият спринтьор? Този въпрос се обсъжда от събота, когато Фелпс се върна към старта за първи път от Олимпийските игри в Пекин за голямата награда на "Шарлът Ултра Суим".

Докато Фелпс и дългогодишният му треньор Боб Бауман останаха мълчаливи за плановете им за Лондон е нормално вниманието да бъде съсредоточено върху едно от най-престижните състезания на 100 метра и 200 метра, заради което Фелпс може би ще съжалява дълго. 14 олимпийски медала, включително и рекордът от осем отличия в Пекин, не доказаха издръжливостта и гъвкавостта на Фелпс в басейна. Неговото господство все още не е обхванало спринтовете и това ще е предизвикателството, което ще го зарежда поне още три години.

„Това, което го кара да обича този спорт са предизвикателствата", заяви Бауман. „Трудно ще ми е да му кажа - Хайде да подобриш световният рекорд на 400 метра за десети път. Той има нужда от нещо ново”, допълни още наставникът.

От петте дисциплини Фелпс плува само на две в Шарлът - на 200 метра свободен стил и на 100 метра бътърфлай, като и на двете записа блестящи победи независимо от шумния скандал, заради употребата му на марихуана. През останала част от състезанието Фелпс бе изкаран от удобните си зони, като плува 50 метра за първи път от тийнейджърските си години.