Стела Енева, която спечели две титли на Европейското първенство по лека атлетика за хора с увреждания, заяви след завръщането си от Холандия:

„Малко съм разочарована, защото хората си мислят, че за нас е много лесно. Мисля някой ден да направя някаква демонстрация, за да не се мисли, че едва ли не ни дават даром титлите. Там беше съвсем друго виждането, съвсем друго отношение. Там се покриваха нормативи за Световното първенство, което ще е през януари в Нова Зеландия. Нормативите са ужасно големи, даже непосилни, защото вече всичко е поставено на много по-професионално ниво. Преди нямаше нормативи за Световно и Европейско, но сега вече нещата стават, както при здравите. При нас става само с А норматив в съответния клас и пак няма гаранция, че ще заминеш. Аз хвърлям от специализирано столче персонално за мен. То се монтира на специална платформа и хвърляме два тренировъчни опита, а после има три състезателни. Супер беше в Холандия, представихме се добре цялата група. Има забележки, но като цяло беше добре. Убеждавам се, че човек трябва да има и късмет, защото не може да тръгне срещу съдбата си.”

Енева коментира още пред Гонг: „Нямаме квалифицирани треньори, а там се отделя голямо внимание. При здравите, те ходят на различни турнири с награден фонд, а ние разчитаме единствено на помощта на Министерството на спорта. Наистина полагаме по-големи усилия и някакси няма как да оборим някои хора. Започнаха да се правят и рекорди, които един нормален човек като наблюдава и не може да повярва. Човек, докато не е минал по този път или не му се е случило и не вярва. Аз например не показвам, че имам нужда от придружител. Тренирам на Спортната академия, нося си столчето. То трябва да се закове, да се обтегне и през това време вече си се уморил. И така точно преди да замина за Европейското ми се счупи протезата на две, а един адаптер струва 900 лева. Искам да докажем, че можем и ние, да мотивирам и по-млади хора. При нас няма такова нещо. Не знам дали за Рио ще имаме участници, защото нямаме база, нямаме условия. След седмица се прибирам във Варна, за да видя какви хора са посещавали фитнес-залата, за да видим на кой може да се помогне или да се вложи в него.”