Само един финал с българско участие на Световното по лека атлетика в Осака. Тъжна равносметка, но е факт, пред който не можем да си затворим очите.

Някога, в не толкова далечното минало, почти всичките ни атлети стигаха финал на голямо първенство, а титлите и златото бяха реално достижими. Ние ли много изостанахме или другите прекалено бързо ни настигнаха, задминаха и отвяха. Да живееш обаче с Ретроспорт не става, имаме нужда от нови герои и победи - истински!

По стар български обичай тръгнахме с големи кошници за първенството в Япония, мечтаехме дори за медали…Уви, сред 12-те най-добри се нареди само Даниела Йорданова на 1500м. Тезджан прегоря, малко не й стигна за финал на 100 и 200м, но всъщност тази крачка понякога е прекалено голяма, за да бъдеш част от най-бързите.

Друг е въпросът дали някога изобщо ще ни пуснат в най-атрактивната дисциплина - спринта да диктуваме разпределението на медалите. А колко години ще трябват на Тезджан Наимова, за да си изработи тактиката и хитростта на тъмнокожите пантери?

Ивет вече доказа, че не е невъзможно да си част от елита, спомнете си финала на Олимпийските игри в Атина. Тогава тя бе 4-та и ако не бе тази нелепа контузия, вероятно сега щеше да е различна ситуацията в Осака. Ивет бе две години аут от пистата и самото й завръщане е героизъм, а на Тезджан й трябва опит и силни състезания. Дотогава ще трябва да чакаме, както продължаваме да се надяваме и Спас Бухалов някога да се пребори за място във финала на овчарския скок.

Искаме отново медали в леката атлетика, надъхвайки с архивни кадри на Стефка Костадинова, Христо Марков, Йорданка Благоева, Гинка Загорчева, Йорданка Донкова, Николина Щерева, Ники Антонов - Таланта и т.н., и т.н…

Спомените са още живи и болката от присъствието ни сега на Световно - голяма, реалността изглежда безлична.

Какво обаче направихме за да създадем новите звезди на стадиона? Едно голямо нищо! Къде са базите, треньорите, детско-юношеската школа? Пълна трагедия. И докато това не бъде осъзнато от властимащите, и докато нещо добро не бъде направено за спорта ни - един финал за България в Осака ще е много!