Деница Зайкова е архитект по професия и любител-бегач по душа. Денят ѝ протича по същия начин, по който протича и на останалите работещи хора – в работа от 9 до 18 часа, но въпреки това тя успява да постигне впечатляващи резултати на различни състезания. Сред постиженията ѝ за 2021 година са: победа в дуатлона при жените на Витоша 100 и четвърта в триатлона Лъвско Сърце сред представителките на нежния пол.Тази симбиоза между професионалните изяви и спортните постижения е забележителна и искахме да видим как точно изглежда архитект, който бяга за удоволствие! Затова хванахме Деница по трасето на Витоша, докато тестваше новите си обувки HOKA Speedgoat и я забавихме малко (ама наистина малко, защото тя е страхотна и бързо си навакса пропуснатото време) и си поговорихме за това какво е спортът за нея, как съчетава кариерата на архитект и тази на бегач, как се мотивира и кои са елементите, водещи до успех при бягане, както и кои са абсолютно задължителните правила за всеки начинаещ бегач. Опитът на Деница ще ви покаже, че всичко е въпрос на желание и малко мотивация. Затова – приятно четене и приятно гледане, защото ако снимките ѝ на фона на Витоша не ви мотивират да станете веднага и да излезете да тичате, няма какво друго да го направи.
източник: Александър Вълчев
*****************
Деница, благодарим ти, че спря за малко, за да ни обърнеш внимание. Кажи ни какво е бягането за теб?
Това е едно от многото ми хобита, което е чудесен начин да разпускам след тежък работен ден, да се запознавам с нови интересни хора и същевременно да се грижа за здравето си.
Как съчетаваш кариерата си на архитект с кариерата си на бегач?
Двете неща се допълват чудесно доколкото едното е моята професия, другото е моето хоби. Работя от 9 до 18 ч., а за спорта отделям време преди или след нея. Много е хубаво от една страна да започнеш работния си ден тонизиран и в същото време, ако си имал малко по-напрегнат ден, да разпуснеш в приятна компания с лека или дори с малко по-тежка тренировка. И в двата случая се чувстваш прекрасно. Вижте например тази красива планина или гледката на града в ниското. Заслужава си да дойдеш до тук и да бягаш сред природата.
източник: Александър Вълчев
Кои са най-големите ти постижения в бягането, любими маршрути и любима част от денонощието за бягане?
За мен постиженията никога не са се измервали в състезание, стълбички, първо, второ, трето място – тези неща са преходни.
По-важно е целта, която човек си е поставил, резултатите, които е искал да постигне - да виждаш, че има прогрес и да се движиш в правилната посока.
В тази връзка засега най-големият успех може би беше тазгодишната Витоша 100 в дисциплината дуатлон, който преодолях, защото беше нещо напълно непознато за мен. Нямах никаква представа дали ще се справя, но в крайна сметка се получи по-добре от очакваното. Подобрих времето си на бягането от миналата година, което след колоезденето бе изненада и за мен самата.
Кое предпочиташ преди или след тежък работен ден – бягането или почивката?
Нещата не са или-или, правя ги и двете в зависимост от това как се чувствам. За мен никога не е било страшно да изпусна някоя конкретна тренировка – проблем е, ако изпуснеш няколко подред, така че когато имам нужда, си взимам почивка от всичко.
източник: Александър Вълчев
Най-хубавите и най-трудните моменти от едно състезание или от рутинна тренировка?
Има една шега, че най-хубавото на бягането е като свърши и това е точно така. Като приключа с тичането на Витоша, винаги заставам и гледам София отвисоко. Чувствам се страхотно, че съм тук, а градът долу е толкова зает и след малко ще се върна към живота си в него.
Да, може да не ни е много приятно по време на тренировката, но удоволствието, което изпитваме след нея, и ползите, които тя ни е донесла, са много по-важни, така че със сигурност по време на състезание има много весели мигове, но и има много тежки ситуации.
Единственото нещо, което е важно, е да имаш желание – всичко останало е въпрос на тренировка.
А що се отнася до екипировката – достатъчни са чифт маратонки. В момента на пазара се предлага голямо разнообразие от облекло, техника, неща, които могат да ти помогнат, но може би на първо време не са толкова наложителни. Що се отнася до маратонките – може да се намери богат избор на пазара. Има и много специалисти, които могат да помогнат на всеки човек да си намери неговата обувка.
Точно в момента ме намирате да нося Hoka Speedgoat 4. Стабилни са на всякакъв терен, омекотяват, подскачаш си весело по морените на Витоша, не пускат вода, прах, камъчета, такива неща. Една отлична обувка за бягане, с добро сцепление. Мисля, че това е маратонка, която е еднакво добра за бегачи на дълги и дори ултра дълги разстояния, но също и за всеки, за когото бягането е хоби, и иска да намали непрекъснатото напрежение върху ставите.
източник: Александър Вълчев
Искам да тичам, но нямам знанието и силите. Как би окуражила хората, които се отказват от бягането?
Бягането е нещо, с което сме родени, и в същото време има хиляди грешни начини да го правим. Ако човек се опитва сам, може да му отнеме много време да постигне определени резултати, така че моят съвет би бил да не се притесняват, че не могат, а да пробват.
В момента в големите градове има изградени бегачески общества, в които могат да се включат без притеснения - винаги има някой по-бавен, по-бърз и хора, които да са на вашето ниво. И трите типа хора са нужни, за да върви човек нанякъде, да се чувства добре и на място.
Когато се демотивираш или умориш, какво те връща на пътя и ти дава сили?
Това е комплексен въпрос. Конкретно за тренировки нещата по-скоро са в един краткосрочен план и човек винаги може да си помисли: „Ей, остана още мъничко“. Когато става дума за по-дълги състезания, поне според мен, е по-важно да не си мислиш: „Леле, остават ми още 80 км”, а от пункт до пункт, през някакви паузи, да си отмяташ някакви неща по пътя. Така по-неусетно минава времето. А ако си намериш някаква много приятна компания, бягането изобщо не се усеща.
В по-дългосрочен план умора със сигурност се трупа, когато човек реши да тренира целенасочено, когато си е поставил някакви цели и се пренавие твърде много. Нека не забравяме, че здравето е на първо място.
източник: Александър Вълчев
Ако трябва да напишеш „Наръчник на начинаещия бегач“, кои ще са правилата, на които ще наблегнеш в него?
Това, което научих през последните години като опит и от треньорите си, е, че загрявката и тренировъчните серии са неща с абсолютно еднаква важност и тежест. И най-вече възстановяването е нещо, което според мен повечето бегачи подценяваме, включително и аз. Организмът има нужда от почивка. Трябва добре да разтягаме, да се храним адекватно след тренировка, а и през целия ден. Сънят също е страшно важен.
Ако мога да завърша с един цитат на Юсеин Болт, който казва: „Тренирах четири години за 9 секунди от живота ми. Някои хора тренират 2 месеца и се отказват, защото не виждат резултат.“
Според мен най-важното е да не спираме. Всички сме хора и можем да бягаме – важното е да имаш желание за тренировки и в крайна сметка да се чувстваш добре.
*************
И ако Деница Зайкова и нейните постижения изглеждат като нещо, което никога не можете да достигнете, имайте предвид, че и тя някога е била начинаещ бегач. Нищо не изглежда лесно в началото, но практиката и упоритостта почти сигурно водят към успех, особено ако са съчетани с добра екипировка и евентуално – компания, като последното е по желание. Екипировката, и по-специално маратонките HOKA Speedgoat, можете да откриете във всички магазини Sport Vision и онлайн на www.sportvision.bg
В случай, че не сте запознати с марката, достатъчно е да знаете, че мисията на HOKA е да предлагат нестандартни и смели решения в обувките за бягане, а това ги превръща в най-бързо развиващата се в света компания за обувки за бягане. Маратонките позволяват ходилото да е разположено удобно, а на крака – да се движи по максимално естествен начин. В допълнение те са изненадващо леки, което дава усещането, че не ходиш, а летиш (буквално), което е страхотно предимство за бегачите. В края на краищата, защо да бягаш, когато можеш да летиш!
