Но думата ми беше за приятелите, с които, макар и рядко, се държа лошо. И те, които са мъжки момчета, казват: "Маниак"...За радост дотам стигат само. Извинявам им се и им се покланям. Да са живи и здрави и нека да продължават да работят за България и да получаваме подобни признания като това тук, в сърцето на Европа."
"Горд съм със себе си, горд съм с живота си, със семейството ми, с приятелите и, разбира се, с България - заяви двукратният олимпийски шампион, след като получи "Златната огърлица" на ФИЛА. - Благодаря на Международната федерация по борба не само за високото признание към мен, но и за това, че я има, че ни създаде и ни показа пред света. Нас, големите шампиони.
Винаги съм искал да бъда на върха. Попаднах случайно в изкуството. Започнах с колекционерството и ме подцениха. Това беше моят шанс. В България по друг начин не може. Ако не те подценят, сланата на злобата и завистта те попарва отрано и си аут! А когато разбраха кой съм в колекционерството, вече беше късно - аз бях там, където исках. Бях на върха. И сега ми е лесно. Да, лесно ми беше и като каруцар, и като миньор, и като борец. Но каквото и да съм преживял, борбата си остава класиката на моя живот. Невероятни преживявания, победи, титли, признание и любов от хората. Не мога да го опиша, стига за десет и повече живота.
Сега тук, в Швейцария, това тържество е едно от най-трогателните ми преживявания. Затова плача от щастие. Тези мъжки сълзи са признанието към мен, България и великите личности около мен - легендата Валентин Йорданов, славните Александър Томов, Петър Киров, Георги Мърков. Те са тук до мен сега, защото са част от златната спортна история на България! Покланям им се, благодаря им, че бяха с мен по пътя нагоре, благодаря им за всичко.
Искам и да помоля за прошка. Понякога съм сноб. И тогава просто не съм аз. Но около изкуството общувам и със сноби и за жалост понякога се държа като тях, избухвам, казвам някои неща, за които после съжалявам. Но иначе няма да мога да оцелея и да довърша делото си. А то е моята огромна колекция за милиони да остане за България в зала "Боян Радев". Докато дишам, ще се боря за това. И имам много приятели и много сили да победя! И само една слабост - внучката ми Бояна, която само с една целувка ме тушира...
Коментирай