милиметър от моята колекция. Аз така си правя рождения ден – вече 5-6 години организирам изложба като подарък. 66 години не са нито много нито малко. Ако са ти малко проблемите, се чувстваш по-добре, ако са то по-големи е кофти. Българинът е късопаметен, винаги те свързва с последното, а забравя голямото от миналото. Някои забравят медалите ми и ме възприемат само като колекционер. Забравят как са свирени химни. Навремето не знаеха къде е България и благодарение на борците разбраха за нас. До 1971 година нямаше други олимпийски шампиони – само българските борци. Ние бяхме апостолите в олимпизма.”
„Искам да благодаря на всички, които ме поздравиха, те са хора от различни браншове и занаяти. Те обаче не знаят, че сега съм в един страхотен музей, в една хубава галерия, където съм показал едни от най-хубавите си неща. Всичките пожелания искам да ми се сбъднат – да съм жив и здрав, да имам богата колекция, само не мога да си пожелая да съм борец, просто не мога вече да се боря и се радвам на олимпийските си медали. Радвам се на българския народ, хора ме спират по улицата, прегръщат ме, искат автографи. Навсякъде ме уважават”, сподели Боян Радев, който не пропусна да ни поздрави и пожелае да говорим повече хубави неща, истината и да бъдем горди.
Двукратният олимпийски шампион по борба класически стил Боян Радев ознаменува с изложба 66-ия си рожден ден. Златният медалист в категория 97 кг от Токио 1964 и Мексико 1968 година събра приятели в изложбената зала на ул. „Хан Крум” и извади от богатата си колекция 60 творби. Председателят на БОК Стефка Костадинова лично поздрави Радев за празника му.
„Забравих какво е това женско внимание. ЕГН-то ме обърка в секса. Не мога да говоря на тема „жени” и за времето. Това е тънка работа! Още съм като юноша младша възраст по акъл, а физически съм малко кофти. Бомба съм! Забравих кой първи ме поздрави. Телефонът ми загря. Сутринта се събудих, дойдох на изложбата, всичко е наредено и се чувствам много горд с това, че показвам четири големи български художници, с които България трябва да се гордее”, сподели Боян Радев.
„Извадил съм 58-60 творби и друго не ме интересува. Това е един милиметър от моята колекция. Аз така си правя рождения ден – вече 5-6 години организирам изложба като подарък. 66 години не са нито много нито малко. Ако са ти малко проблемите, се чувстваш по-добре, ако са то по-големи е кофти. Българинът е късопаметен, винаги те свързва с последното, а забравя голямото от миналото. Някои забравят медалите ми и ме възприемат само като колекционер. Забравят как са свирени химни. Навремето не знаеха къде е България и благодарение на борците разбраха за нас. До 1971 година нямаше други олимпийски шампиони – само българските борци. Ние бяхме апостолите в олимпизма.”
„Искам да благодаря на всички, които ме поздравиха, те са хора от различни браншове и занаяти. Те обаче не знаят, че сега съм в един страхотен музей, в една хубава галерия, където съм показал едни от най-хубавите си неща. Всичките пожелания искам да ми се сбъднат – да съм жив и здрав, да имам богата колекция, само не мога да си пожелая да съм борец, просто не мога вече да се боря и се радвам на олимпийските си медали. Радвам се на българския народ, хора ме спират по улицата, прегръщат ме, искат автографи. Навсякъде ме уважават”, сподели Боян Радев, който не пропусна да ни поздрави и пожелае да говорим повече хубави неща, истината и да бъдем горди.
милиметър от моята колекция. Аз така си правя рождения ден – вече 5-6 години организирам изложба като подарък. 66 години не са нито много нито малко. Ако са ти малко проблемите, се чувстваш по-добре, ако са то по-големи е кофти. Българинът е късопаметен, винаги те свързва с последното, а забравя голямото от миналото. Някои забравят медалите ми и ме възприемат само като колекционер. Забравят как са свирени химни. Навремето не знаеха къде е България и благодарение на борците разбраха за нас. До 1971 година нямаше други олимпийски шампиони – само българските борци. Ние бяхме апостолите в олимпизма.”
„Искам да благодаря на всички, които ме поздравиха, те са хора от различни браншове и занаяти. Те обаче не знаят, че сега съм в един страхотен музей, в една хубава галерия, където съм показал едни от най-хубавите си неща. Всичките пожелания искам да ми се сбъднат – да съм жив и здрав, да имам богата колекция, само не мога да си пожелая да съм борец, просто не мога вече да се боря и се радвам на олимпийските си медали. Радвам се на българския народ, хора ме спират по улицата, прегръщат ме, искат автографи. Навсякъде ме уважават”, сподели Боян Радев, който не пропусна да ни поздрави и пожелае да говорим повече хубави неща, истината и да бъдем горди.
Коментирай