Един от основните проблеми, пред който ще се изправи новото управление на спорта, е занемарената и почти унищожена база. Слабите резултати са закономерност на лошите или почти никакви условия за подготовка. Като че ли само футболът може да се похвали с нови, модерни терени, залата в Самоков е като блед лъч в дългия тунел, а Дворецът на културата и спорта (ДКС) във Варна от години, но не за дълго, се опитва да покрие срама от липсата на голяма, съвременна зала в София. Първата копка след близо две десетилетия дискусия бе направена, но кога ще видим новото съоръжение е загадка. 

Потърсихме мнение на експерт, човек, който от много години прави масов спорт в малки и големи български градове. Анатоли Илиев обикаля спортните бази на България целогодишно и е наясно с управлението и стопанисването им както по времето на Комитета, така и по времето на Министерство и Агенция. Какво е състоянието, какво трябва да бъде променено?

„Национална спортна база е наистина в тежко състояние. Липсата на нормативни законови уредби, както и липсата на конкретика, е тежък проблем. От 10 години е в застой, благодарение на различни интереси, на различни хора. Крайно време е ситуацията да бъде изчистена, нещата да бъдат подредени на една плоскост. За последен път е нужно да бъде решено и казано кои ще бъдат обектите, обслужващи високо спортно майсторство, кои обекти ще бъдат раздадени на клубовете, за да могат те от своя страна да развиват спортната си дейност. Кое ще остане за масовия потребител, за любителите, за децата в свободното им време?

Класификацията на спортната база трябва да бъде направена час по-скоро. Подчертавам, че това е законова рамка, която специалистите трябва да обсъдят и оформят. Всичко това е свързано с пари, което означава, че в държавния бюджет трябва да има фиксирана субсидия за спортните обекти, трябва да има и общинска субсидия. От 2008-ма в европейските проекти са включени общинската инфраструктура, там са и спортните бази по места. Ето защо трябва да бъдат изготвени проекти и с тях да се кандидатства за средства. Естествено държавата също трябва да подпомогне целево общинските бюджети с отчисления за спортна инфраструктура. Министерство на здравеопазването и МОН участват и помагат да се изгради целенасочена политика спрямо базите. Раздаването на обектите, обслужващи клубовете е вече крайно наложително, те от 10 години чакат да си получат базите. И тук е нужна нова законова рамка. Част от клубовете са инвестирали не малко средства за подобрения и реконструкция. А ситуацията със собствеността- неясна.”- коментира ситуацията в България на спортните бази Анатоли Илиев, които има и опит като държавен служител.

Дали обаче в условията на бюджетен дефицит ще има средства за спорта? „Логичен въпрос, но има подходящи и удачни варианти за събиране и набавяне на средства.”- отговаря Илиев.