От 24 декември до 2 януари всеки ден Gong.bg ще ви представя спортната и футболна 2010 през погледа на екипа на Гонг.

Какво мисли Томислав Русев за любимата му Барса? Успешна ли е годината на Левски според Вальо Грънчаров? Какво е нивото на българското първенство според Ники Александров? Защо Англия се издъни на Световното според Пламен Иванов?

Отговорите на тези и още много други въпроси очаквайте всеки ден в 11 часа. Въпросите задава - Гонг! Отговорите дава - Гонг!

1. Какво ти направи добро впечатление в българския спорт през 2010?

Има една поговорка, ако си решил да се давиш, поне не се мъчи в плитката вода. Този въпрос колкото и лесен да изглежда, се оказа най-труден за отговор. За съжаление, добрите впечатления не са много. Ако тръгна да отличавам наши спортисти, които са се справили на ниво, вероятно ще стигна до 6-7, и ще трябва да спра. Затова ще дам само моя Топ 3 за 2010, който включва Цветана Пиронкова, Станка Златева и Ваня Стамболова. Най-яркият и положителен спомен от 2010 обаче, поне за мен, ще остане полуфиналът на Уимбълдън на Цвети Пиронкова.

2. А какво ти направи лошо впечатление?

В края на 2009, а след това и официално в началото на 2010, стана ясно, че Пини Гершон няма да води повече националния ни отбор по баскетбол. Не успяхме да го задържим у нас. Месеци по-късно и волейболният ни тим остана без Силвано Пранди, макар че тук имаше оправдание – неуспешното Световното първенство в Италия. И някак, така, тихомълком, и почти без много думи, се подочу, че никой не му се обадил да му благодари... След това, също толкова тихо, прочетохме, че Радо Стойчев все още не е назначен, а само одобрен за поста. Още редица примери могат да се дадат с треньорите във футболните ни клубове. Да не говорим за ненужните футболисти. Сменени, отпратени, някои от тях изритани позорно. Тук дори не става дума за това, че изпускаме доказани специалисти да си тръгнат от България, а за това, че не умеем да си стискаме ръцете. Някъде из мрежата (не помня къде) наскоро срещнах изречението, че дори псувните при американците, звучат като “Благодаря”. Ние това не го можем – да си стискаме ръцете, като рицарите.

Има и още едно нещо, което не бива да подминаваме. Само преди няколко дни българинът Михаил Александров стана световен шампион по плуване в 25-метров басейн в Дубай. Сега Мишо е част от американската щафета 4x100 метра и медалът е за САЩ.

3. Как виждаш развитието на бг-спорта в следващите няколко години – има ли надежда?

Въпреки че не съм от най-оптимистично настроените хора, мисля, или все още се надявам, че ще тръгнем нагоре. Това обаче едва ли ще стане в следващите няколко години. Не мога да дам много примери за това как ще излезем от блатото, но вероятно строежът на спортната зала в София е една от сламките, за които да се хванем. Това обаче е крайно недостатъчно, защото трябва да се работи в посока масов спорт. Докато спортът ни се крепи на отделни единици, които благодарение на ентусиазъм и емоции работят в порутените зали и разораните терени, едва ли ще дръпнем много пред останалите. Дори нямаме шанс да се изравним с тях. Изоставаме много и заради липсата на специалисти, които да внесат и да възприемат новата методика в спорта. Да не забравяме и онези, които предпочетоха да отидат в чужбина и да работят там, за което не можем да им се сърдим. Затова, колкото по-бързо осъзнаем, че трябва да вложим сега в бази и треньори, толкова по-скоро ще се радваме на нови успехи.

4. Струва ли българският футбол?

Да струва, да струва, колко да струва? Може би, най-лошото за самия ни футбол е това, че имаме възможност да гледаме неговата разновидност в Европа, че и навсякъде другаде по света, а след това да сравняваме. Изнежихме се покрай това удоволствие, което не е в полза на българското първенство. Затова, когато човек си плати билетчето за стадиона, понякога се чувства малко неудобно и то не защото “го е ритнал кон, а краставо магаре”. Първо, чуди се как да седне на седалката, защото е забравил да си купи стар лист от вестник за 20 стотинки. После се изнервя, след като установи, че във врата му падат боклуци от семки. На почивката не може да отиде до тоалетна, просто защото няма такава. И като за капак, това, което вижда на терена, понякога прилича на всичко друго, но не и на футбола дето го дават “по телевизора”. Е, значи футболът струва, колкото един билет за мач, но да не забравяме, че напоследък все по-малко хора ходят на стадиона.

5. Защо родните футболни тимове стават все по-неконкурентни в Европа?

Днес съм го ударила на поговорки. Може би донякъде ето това отговаря на въпроса: “Когато е за лекар, те викат поп, когато е за поп - викат лекар”. Разбира се, нямам предвид буквалния превод. Но все по-неприятно впечатление прави, че повече мрънкаме и се оплакваме след мачовете, отколкото да се работи здраво и в конкретно очертана схема за следващите няколко години, например. Затова обикновено, вместо да повикаме лекар, да ни излекува, ние вием като отец Нафърфорий и всеки вика да го Ева и футбола, да го Ева и съдията. Лично мое мнение е, че се работи на парче. Липсват проектите в перспектива. “Днес да мине, а утре ще му мислим”, отговаря на много често срещаното у нас изречение “мислим мач за мач”, което е големият минус в българския футбол спрямо добре планираните футболни визии в Европа.

6. Оценката ти за зимните игри във Ванкувър?

Ако трябва да оценявам канадците, ще трябва да извикам “Шеееееест!”, заради рекордните 14 златни медала. Тъй като предполагам въпросът се отнася за България, може би само трябва да припомня един факт и да се огранича с него, защото анализът е вече излишен. Страната ни не успя да спечели отличие за първи път от Зимната Олимпиада в Лилехамер през 1994 година. Какво повече да добавя?

7. Накъде върви доскоро емблематичната българска художествена гимнастика?

Големите цели, както и в много други спортове, са насочени към Олимпиадата в Лондон през 2012 година. Наистина няма да е лесно, но целият треньорски щаб се стреми да направи един много добър отбор за Игрите. С опита на Силвия Митева, с желанието на Моника Минчева, с грацията на Биляна Проданова (и още редица млади състезателки), с очарованието на новия ансамбъл и амбициите на Илиана Раева, мисля, че поне един медал от Лондон ни е в кърпа вързан. Дано само тази кърпа не се развърже...

8. Ще имаме ли скоро българин олимпийски шампион и в кой спорт?

Това е лесно. Да, ще имаме. Поне един борец ще спечели златен медал от Олимпиадата в Лондон. Това е спортът, който през последните години запази позициите си на световно ниво и все още не ни е разочаровал. Много ми се иска Станка Златева да спази обещанието си, което даде след Пекин 2008. Това момиче заслужава да стигне до върха в Лондон и вземе единственото отличие, което й липсва.

9.Мнението ти за все по-екзотичното разширяване на местата на големите спортни форуми – световен футбол в ЮАР, Русия и Катар, европейско в Украйна и Олимпиада в Сочи?

Може би едва ли думата, която бих употребила е екзотично. Вероятно единствено Катар звучи малко по-непознато за футболната карта, затова пък предварителната им заявка звучи повече от фантастично. Амбициите на Русия, понякога граничещи с грандомания, за големи първенства никога не са били тайна, още повече, че вече се говори, че Олимпиадата в Сочи може да се превърне в най-скъпата досега. Няма нищо по-хубаво да се разшири картата на големите спортни форуми, стига домакините да могат да си го позволят и бъде добре организирано.

10.Адекватни ли са спортните конкурси у нас в края на всяка година?

Не знам дали са адекватни, но с всяка година става все по-трудно да избираш най-добрите. Неприятното е, че това се случва, защото спортните успехи стават все по-малко. По-любопитното, а и донякъде парадоксално, е това, че неспортните конкурси, като Мъж на годината, например, се печелят от спортисти. Явно затихващите успехи в спорта, все пак са доста по-забележими от случващото се в останалите сфери на живота.