Вечерта на 23 август 2007 година към 20 часа (английско време) в щаба на Петър Стойчев, който е настанен в Дувър, се обажда лодководача Майк Оръм. Точните думи на Оръм били следните: „ Петър, готви се . Утре в 9:00 сутринта тръгваме от Шекспир бийч. Времето ще бъде добро, с лек вятър от север, но с оглед на прогнозите за следващите дни сега е момента”. Стойчев и неговия треньор Красимир Туманов започват да подреждат багажа за предстоящия ден и напрежението се покачва.

„Всичко си спомням от тогава. Тъкмо бяхме привършили с вечерята и Майк Оръм се обади. Беше четвъртък. Ние бяхме от няколко дни в Дувър и чакахме подходящи атмосферни условия. Аз бях готов  физически и психически. Опитах се да успокоя екипа си, че рано или късно трябва да атакуваме рекорда и да влезем във водата. Имаше леко напрежение, но абсолютно нормално. Напрежение по скоро от неизвестното. Да плуваш в Ламанша не е като на състезание с табели, лодки и много хора. Там си сам сред бурните вълни.  Трудно заспах, но трябваше да го направя, за да имам сили. В деня на старта слънцето над Шекспир бийч беше силно и имаше голяма видимост, почти без вълни. Точно в 9:11 тръгнах. Водата около 17 градуса”, припомни си Петър Стойчев.

По време на първия километър българинът не пие течности, а плува близо до левия борд на лодката, за да чува указанията на лодководача Майк Оръм и треньора Красимир Туманов.

„Знаех, че ще постигнем нещо голямо. Вярвах във всеки един момент. Виждах и огромното желания в Петър да подобрим рекорда. Молех се само да не се случи нещо, което не сме планирали. Всичко мина като на лента. Самото разстояние от Дувър до Кап Брюне (Франция) беше 38 километра и 430 метра. Такъв маршрут беше направил Майк Оръм. По средата излязоха големи вълни- около 3-4 метра и водата стана много тъмна. Стойчев намаляваше темпото, за да му давам аспирин и вода, после продължаваше да плува. По едно време кораби и фериботи минаваха на близко разстояние от нас и вълните ставаха огромни. Когато стъпи на френския браг и вдигна ръце  се разплаках от щастие. Съдията показа хронометъра – 6 часа, 57 минути и 50 секунди. Рекорд ! Беше невероятно...” , върна назад спомените Красимир Туманов.

Предишното постижение беше поставено през 2005 година от Кристоф Вандрач – 7 часа, 3 минути и 25 секунди.

„Чувах сирените на корабите и после знаех, че идват големите вълни. Нямаше начин, трябваше да продължа напред и да съм бърз. През цялото време плуването беше монотонно. Не мислех за нищо конкретно. Просто исках първия човек под 7 часа да преплува Ламанша да е българин. На края почти нямах сили и когато тръгвах да стъпвам на френския бряг се подхлъзнах и паднах отново във водата. Там няма плаж , а големи камъни, които ги обливат вълните  и трябва , за да се спре хронометъра да си от глезените нагоре на сушата.  Вече втория път стъпих здраво и чух как всички силно викат от лодката. Разбрах, че съм постигнал мечтата си. След това ми се губят моменти, признавам. Умората смесена със щастието от успеха ме приспа на лодката и се събудих чак на слизане. Жена ми Ася , която беше бременна с първото ни дете Стефания ми е измерила температурата със специален апарат, който се поставя в ухото. Цифрите са били ужасяващи – 29.8 градуса ми е била телесната температура. Веднага ме е  завила с одеяла , за да се стопля. Благодаря й от все сърце за всеки момент, в който е била до мен. Също така и на МТел, които тогава ме подкрепиха , на треньора ми и целия ми екип. 10 години минаха толкова бързо. Дано, един ден друг мой сънародник да тръгне да атакува Ламанша. Нямам нищо против да съм на неговата лодка и да му помагам, така, както ми помагаха на мен в трудната битка с вълните и студената вода”, завърши Петър Стойчев.