Грег Ханкок е едно от величията в Спийдуея. 46-годишният състезател е част от най-високото ниво в този спорт вече над четвърт век и през миналата година спечели четвъртата си световна титла.

Грег живее в Швеция по време на активния сезон, като се състезава за шведски и полски клубове в моментите, в които не е замесен в световния шампионат. Но Ханкок е родом от Съединените щати.

„Тази страст е много стара. Тук прекарах по-голямата част от детството си – на остров Балбоа и в Нюпорт бийч. Живеехме на Оникс авеню и голяма част от деня ми минаваше на скейтборда или на колелото – плъзгах се насам-натам из алеите, пълни с кал и пясък. Тук разполагахме с плажове, с възможност за състезания и с начин на живот, който, поне за мен, е най-добрият”, споделя той за предаването „Tran World Sport”, излъчвано по Mtel Sport 1.

„Голяма част от детството ми премина в каране на скейтборди и БМХикс-ове и тероризиране на хората в града. В днешно време не е позволено да се плъзгаш с дъската си по тротоарите, но аз просто исках да се върна в детството си.”

Състезателната кариера на Ханкок започна на пистата Коста Меса, на 70 километра южно от Лос Анджелис. От 5-годишен Грег е идвал на това място с баща си, а през 1979 той прави своя дебют в състезание.

„Спомням си го, сякаш беше вчера – тези ранни дни все още са ми по-ясни от по-късните периоди в моята кариера. Бях само на 9 и в центъра на вниманието – бях много нервен, уплашен, но и същевременно беше вълнуващо. Първото ми участие беше най-великото – това беше началото на една кариера, за която не мислех, че ще стигне до тук. Все още изживявам мечтата.”

„В тези дни имахме шанса да бъдем заедно с тези страхотни състезатели. Те създадоха този спорт, бяха тези, които отидоха в Европа и станаха много успешни. След това се завръщаха и аз можех да видя колко по-добри са станали, колко ги обичаше публиката. Знаех, че искам и аз да бъда като тях.”

Най-великият състезател от тази ера е Брус Пенхол. Едно калифорнийско момче, Пенхол печели световната титла през 1981-а и 82-а преди да започне своята кариера в киното и телевизията.

„Спомням си цялото внимание, което беше отделено на Пенхол, когато спечели първата световна титла. Това беше човек, който беше „бомба“, поне аз така си мислех. И аз исках да бъда като него. Бях на 11, когато взе първата си титла, и аз исках да постигна точно това.”

Пенхол изиграва ключова роля в развитието на Ханкок, като през 1988 година осигурява проби за него и друга изгряваща звезда – Били Хамил, в бившия си тим Крадли Хийт в Англия.

До ден днешен Брус и Грег остават добри приятели. След като приключи с големия екран, Пенхол се занимава със строителни дейности в Калифорния, но продължава да се интересува от Спийдуей и да следи отблизо кариерата на Ханкок.

„Спомням си, че казах това на репортер – Били вероятно първи ще стане шампион, но Грег ще направи по-дълга кариера. Той е много умен състезател, работи много с главата си. Но най-важното при него е сърцето му. Трябва да разполагаш със страст, с воля и с желание за успехи, а Грег притежава всяко едно от тези неща, личи си”, заяви Пенхол.

Година след пробния период в Крадли Хийт, Грег получава предложение да се състезава за тима и се премества от слънчева Калифорния в английския Мидландс.

„Културният шок беше огромен! Едно нещо беше да отида за две седмици и да видя какви са разликите, да усетя атмосферата, но съвсем друго бе да пристигна там и да кажа „Това ще бъде моят дом в следващите 6 месеца! Ако не успея да натрупам достатъчно точки в първото си състезание, ще имам ли достатъчно пари за храна, чисти дрехи и бензин?“ Това ми помогна да възмъжея доста бързо, знаете ли?”, споделя Ханкок.

Грег се превърна в голяма звезда за клуба, а освен това помогна на страната си да спечели отборното световно първенство през 1992 и 1993.

През 1997 година се стигна до първата индивидуална световна титла, но следващата кампания бе разочароваща и Грег трябваше да изчака още 13 години, за да стигне до втория си триумф.

„Това беше като шамар в лицето. Всички, които ми помагаха и ме величаеха, след това ме разкъсваха, показваха ми реалността. През всичките тези години се опитвах да стана по-добър, експериментирах, опитвах нови неща и сякаш малко се загубих. Исках да спечеля, но постоянно правех грешки, някои дребни детайли не се получаваха и загубих почвата под краката си.”

През 2010 година Грег започна да работи с английската инженерна фирма Продрайв – ход, променил неговата кариера.

„Те измислиха ново шаси, което наистина промени моята кариера. Когато го пробвах за първи път, направих няколко обиколки на пистата и след това казах на механиците „С това мога да спечеля световната титла!“

Само година по-късно Ханкок смаза конкуренцията по пътя към втората си титла, печелейки 4 от 11-те Гран При-та и завършвайки с 40 точки преднина пред най-близкия си преследвач.

А през 2013 година Грег премести разработката на мотора си в Коуст Фабрикейшън, близо до дома му в Калифорния.

6-те десетилетия опит в моторните спортове на Джеф Хейууд помогнаха на Ханкок да завоюва титлата през същата година, както и през 2016-та.

„Колкото пъти идвам тук, толкова пъти си тръгвам готов да победя. Може да пристигна с много въпроси, но няма значение какви са те – просто трябва да си поговоря с човек като него. Уважавам го много заради кариерата му и това, което е постигнал. Той повлия много на моята кариера и е ключова част от успехите ми през последните 3 години.”

Друг елемент от успешното развитие на Ханкок е връзката му с Трой Лий. Двамата се познават от малки и докато Грег се насочи към спорта, то Трой комбинира любовта си към изкуството и мотоциклетите и основа компанията Трой Лий Дизайнс. Вече над 30 години Лий прави по поръчка каски за големите звезди в моторните спортове, а освен това е човекът, спонсорирал Грег през голяма част от кариерата му.

„Трой е много талантлив и можете да видите империята, която той построи благодарение на своите умения. Той може и да се състезава, но през годините беше изумително да наблюдавам как се развиват неговите дизайни – на каската, на визьора. Влизаш в неговата база и е лесно да се вдъхновиш, особено ако си фен на моторните спортове; ако обичаш изкуството и артистичните идеи. Обичам да идвам тук – всеки път си тръгвам с нещо ново и получавам страхотна подкрепа от Трой и неговата компания.”

Въпреки всичките си постижения в Спийдуея, Грег никога не е печелил последователни световни титли.

За да стигне до петия си трофей, той ще трябва да се справи с една от най-силните състезателни групи в историята, като част от неговите противници са два пъти по-млади.

Синовете на Грег изглежда са наследили неговата любов към моторите. Най-големият от тях – Уилбър, вече постига успехи в юношеските Спийдуей състезания в Калифорния. Средното дете – Бил, вече е майстор в дрифта, докато младият Карл тепърва започва своя живот на две колела.

Въпреки че младото поколение настъпва, Ханкок все още е лидерът в този спорт.

А през следващите няколко години той ще има достатъчно шансове да добави още трофеи, преди да се откаже от спорта завинаги.

„Истината е такава – обичам това, което върша! Разбира се, че постоянно се питам какво ще правя, когато се откажа, и това ме плаши! Моята мечта беше да се състезавам и аз продължавам да я живея. Реалността ще ме застигне някой ден, ще дойде моментът, в който ще си кажа „Не мога да правя това повече, не мога да поддържам това ниво!“ Но аз все още участвам, все още печеля, все още имам желание да стигам до победата и искам да продължа да го правя. Не знам какво ме чака след това, но вече имам някои идеи. Ще видим, когато му дойде времето!”