Производството на Трабант започва през 1957 г. в ГДР и е отговор на западногерманския VW Beetle за евтина и популярна в средната класа семейна кола. Има простичък дизайн и побира 4-ма души и багаж.

Името на колата – Trabant, означава спътник, както в смисъла на небесно тяло, така и като термин от военното дело, където означава военен ескорт.

Купето е от материала Дуропласт – смесица от пластмаса, подсилена с рециклирана вълна или памук и на вид при разрез прилича на дебел картон. От там идва и прякора на Траби – Картоненият състезател (Rennpappe), кашона и др. подобни.

Учудващо или не обаче на тестовете се оказва, че трабантите се справят доста добре при сблъсък, което се дължи на здравото стоманено шаси. Предимствата на дуропласта били, че е лек, не корозира, пластичен е и не се деформира даже и при по-силни удари.

Най-популярният модел на колата е Trabant 601, който се произвежда от 1964 г. до 1990 г.

Той  разполага с двуцилиндров двутактов двигател с 26 конски сили и е 600 кубика. Предлага се във вариантите на седан и комби, като има и делукс вариант.

Малката кола може да се ремонтира с подръчни средства и повечето собственици задължително си носят инструменти, резервни ремъци и свещи.

Зареждането на гориво в Трабанта е по-особено от това на другите коли. Първо трябва да отвориш предния капак, където е и капачката на 24 литровия резервоар, а след като сипеш бензин, трябва да добавиш в резервоара и масло в съотношение 50:1 или 33:1 и след това да „разбъркаш“ микса. Това е трябвало да се прави при всяко зареждане. На голяма част пот бензиностанциите в ГДР и други страни от бившия Източен блок, са продавали готова смес за трабантите (микс от бензин и масло). При първите модели не е имало показател за нивото на бензин на таблото.
През цялото време до падането на комунизма Трабантът се произвежда без значителни промени или нови модели, тъй като всяко ново предложение е отхвърляно от Политбюро на управляващите в ГДР под претекста, че това биха били излишни разходи. И все пак през годините се появяват някои „екстри“ като нови колани, електронно запалване, подобрена спирачна система. За целият период на производство са реализирани представени общо 4 модела – P50 (Trabant 500), Trabant 600, Trabant 601 и Trabant 1.1 (с двигател от VW).

Падането на Берлинската стена, бележи и неговият залез. Макар скоро след това двуцилиндровият двигател да е заменен с четирицилиндров (при Trabant 1.1), производство на Volkswagen, и по колата да се готвят още подобрения, търсенето драстично спада. Източногерманците получават достъп до западния пазар и започват да търсят и западни автомобили. Затова и производството на Трабант е прекратено в края на април 1991 г.

Така Трабант се превръща в легенда от социализма, която все още е жива, защото всяка година в различни страни от бившия Източен блок се провеждат фестивали посветени на Трабанта, където се събират собственици на този автомобил. В България подобни фестивали се провеждат във Велико Търново, Трявна и Българево. Най-големият и популярен фестивал на Трабанта се провежда ежегодно в германския град Анклам, където през 2019 г. се събраха над 800 трабанта от Германия, Полша, Унгария, България, Дания, Холандия, Франция, Италия и Норвегия.

Източници:
https://en.wikipedia.org/wiki/Trabant
https://www.dw.com/en/the-trabant-the-iconic-east-german-car-turns-60/a-41251024
https://www.hemmings.com/blog/2017/08/15/misunderstood-cars-the-veb-sachsenring-trabant/
https://www.gettyimages.com/photos/trabant?agreements=ed:11174&family=editorial&phrase=trabant&sort=mostpopular#license