Двукратният световен шампион от Формула 1 Фернандо Алонсо не се наслади на най-доброто си състезание в своя дебют в „24-те часа на Дайтона”. Състезанието, което е част от подготовката на испанеца за участие в „24-те часа на Льо Ман”, бе изпълнено с проблеми за испанеца, който завъртя 90 обиколки, а тимът му – Юнайтед Аутоспортс завърши на 38-о място.

Ветеранът Алонсо бе в отбор с таланта на Макларън Ландо Норис и изгряващият състезател със спортни коли Фил Хенсън. Алонсо спечели 13-о място в квалификацията, а в самото начало на състезанието дори бе начело на колоната за няколко обиколки със своя Лижие JS P21. След това той направи добър прогрес и се движеше пети при настъпването на нощта.

След това обаче започнаха проблемите. Спукване на гума и претърпените вследствие щети, както и проблеми със спирачките накараха Юнайтед Аутоспортс на няколко пъти да прибира колата в гаража. Така в крайна сметка Алонсо и компания бяха класирани на 38-о място, а победител стана отборът на Екшън Експрес.

„Смятам, че показахме позитивна нагласа относно състезанието. За нещастие имахме твърде много проблеми, които бяха извън нашия контрол, в някои ситуации нямахме късмет”, каза Алонсо.

„Усещането му е позитивно въпреки проблемите и надеждността на колата. Това бе хубаво изживяване, говоря за цялото събитие – тестовете, квалификациите, рестартите, каскадите, умоората, нощта, преминаването от нощ към ден. Наистина се насладих да бъда в трафик и на колата”, допълни 36-годишният испанец.

„Най-хубавото бе колко конкурентни бяхме. Влязохме в състезанието без кой знае какви надежди, защото в нито един миг не бяхме готови за битка. Изведнъж имахме темпо и всички се усмихваха в гаража, чувството беше прекрасно.”

„Този тим завърши 4-и в Льо Ман, така че колата е доказана. Не става дума за автомобил, който стъпва тук за първи път и веднага дава проблеми. Донякъде бяхме изненадани, донякъде нямахме късмет. ”

Един от най-опасните мигове за Алонсо при последното му излизане на пистата бе, когато имаше проблем със спирачките при подхода на дългия бордюр в първия завой. „Случи се на два пъти в първия завой. Движиш се с 300-310 км/ч, а после натискаш спирачката и такава няма. За късмет там има пряк път. През нощта стената от гуми не се вижда добре, както и къде точно е аварийният път, което прави нещата още по-страшни. Такава обаче е ситуацията”, допълни Алонсо.