Никола Цолов е голямата надежда на България за Формула 1. За него 2023-та бе година на промените, в нея той направи голямата крачка от Формула 4 към Формула 3. И макар самият пилот да не е доволен от дебюта си, в който кара за ART Grand Prix и завърши с 6 точки на 22-ро място от 35 състезатели, мечтата му не секва. А тя е да стигне до най-добрите и да успее там, където менторът му Фурнандо Алонсо е двукратен шампион. Затова и не спира да я преследва всеки ден. Дори по време на ваканцията си и навръх рождения се ден на 21 декември, когато навърши 17, Никола бе там, където се чувства най-уютно - на картинг пистата и сред феновете. Шампионът в испанската Формула 4 за 2022 г. отговори на въпросите на „Телеграф“ с голяма усмивка и вяра, че следващата година ще е по-успешна и ще е поредната крачка към Формула 1.
 
- В края на годината е време за равносметка. Каква е вашата за 2023-та?
- Беше много трудна година. Не мина точно както я планирахме, не всичко беше толкова гладко, но това е част от кариерата ми. Всеки има трудни моменти, след които трябва просто да се изправи и да ги използва, като научи нещо от това, което се е случило. Целта ми е догодина да поправя грешките от тази.
 
- Трудностите вероятно идват и от голямата стъпка от Формула 4 към Формула 3.
- Разликите са прекалено много. Не само скоростта на колата, но и начинът на работа, професионализмът в отбора. Всичко е на много по-високо ниво.
 
- През изминалия сезон стартовете бяха част от уикендите във Формула 1. Успяхте ли да усетите от тръпката при най-големите?
- Всички фенове, които идват да гледат Формула 1, виждат и нас. Вече много хора харесват т. нар. джуниър серии, защото в тях се състезават пилоти, които имат потенциал и със сигурност един ден ще стигнат до Формула 1. Или поне част от тях. Със сигурност за зрителите е много интересно.
 
- Реалистично ли звучи следното: българин във Формула 1?
- За мен - да. Вярвам, че ще успея да си постигна мечтата, защото работя в името на тази единствена моя цел. Колкото по-усилено се трудиш, колкото повече енергия влагаш и колкото си по-отдаден, толкова повече привличаш успеха.
 
- Колко дълъг е пътят?
- Дълъг е, но всеки ден съм все по-близо. Вече карам в уикенда на Формула 1. За мен това е огромна стъпка. Продължавам на същото ниво, следващата ми стъпка е Формула 2. Ако там се представя добре, то шансовете ми вече са доста по-реалистични.
 
- Днес (б.р. - вчера) навършвате 17 години. Така ли си представяте рождения ден - с фенове и на картинг пистата, от която сте тръгнали?
- Прекарвам си добре, защото правя това, което харесам и обичам най-много. На пистата съм, обграден съм от хора. Чувствам се прекрасно, когато всичко е земно и естествено.
 
- Колко време ще продължи ваканцията ви и ще имате ли време да се видите с приятели?
- Тук съм още две-три седмици. Ще си празнувам рождения ден в петък (б.р. -22 декември), така че ще има време и за приятелите. За Коледа ще съм у дома, със семейството, както и трябва да е.
- Кои са любимите ви места в България? Остава ли ви изобщо време да обикаляте страната?
- Истината е, че не пътувам много. Когато се прибирам, съм главно в София. Преди да напусна България, също бях в столицата, защото учех. Така че София е любимото ми място. Харесвам я, това е моят град, тук съм израснал и всичките ми приятели са тук. Бих посочил още Ловеч и Ботевград, защото там имам роднини. Най-хубавите места са онези, в които са близките хора.
 
- Как се породи любовта ви към моторните спортове?
- Много е трудно да се отговори, не е заради едно конкретно нещо. Факторите са много - адреналинът, това, че ти доминираш, че ти управляваш машината. Много ми харесва това, защото ако ти искаш колата да отиде на някое място, тя ще отиде там. Решението е напълно твое. Тръпката също е фактор.
 
- Имало ли е и момент, в който ви е било страх от високата скорост?
- В нито един. Изпиташ ли страх, няма смисъл да се състезаваш.
 
- Занимавали ли сте се и с друг спорт?
- Като малък правех и други неща. Тренирах футбол, както и повечето момчета. Също така айкидо и скокове на батут, но нито един от тях не ме грабна така, както картинга. Тренирах всичко немалко време - две-три години, но се задържах единственото на пистата. Сега, за да поддържам форма, ходя на фитнес, практикувам също тенис, катерене.
 
- Ежедневието ви е натоварено, пътувате постоянно, но има ли моменти, в които ви липсва да сте просто тийнейджър?
- О, разбира се. Понякога ми се иска да се върна в нормалния живот, да ходя на училище всеки ден и да се виждам с приятели. Моят живот може да е много социален, но също така е много изолиран. Когато тренирам, покрай мен няма никой. Не трябва да изпитвам каквато и да било емоция. Всичко се изключва, само мозъкът работи. Напрежението е голямо, но аз съм си избрал този път и нещата ми допадат такива, каквито са. Знам, че ако продължа да работя, ще постигна мечтата си.
 
- Споменахте, че ви се ходи на училище. Това обаче няма как да се случи и сте на индивидуално обучение. Как се справяте с уроците?
- Никак не ми е лесно, уча вкъщи. Баба ми помага, чуваме се по телефона с нея, тя е учител. С нейна помощ успявам да си взимам изпитите в края на годината. Справям се като цяло. Най-трудно ми е по български език и литература. Наблягам на този предмет и заради матурите.
 
- Покрай тренировки, състезания и учене вероятно не ви остава много свободно време, но все пак - как го запълвате?
- Обичам музиката, тя е част от живота ми. Не минава ден, в който да не слушам. Това е начин да си подобря настроението, да отпусна. Иначе свободното си време, което е крайно лимитирано, гледам да посветя на приятелите си. Тези моменти са от най-любимите ми.
 
- Успяхте ли да създадете приятелства във формулата?
- На пистата нямаш никакви приятели, няма и как да имаш. Но извън състезанията повечето са именно от този спорт.
 
- Вие сте първият пилот, с когото агенцията на Фернандо Алонсо сключи договор.
- Той е мой мениджър, много ме подкрепя. Когато нещо ми потрябва, се чуваме. Винаги е насреща, готов е да подаде ръка във всеки момент. Реално той ми прави кариерата в момента. Работим много добре заедно.
 
- Кой е най-ценният съвет, който ви е дал?
- Много са. Казва ми, че няма значение каква е машината - колко е бърза, колко е бавна, дали е по-бавна от на другите пилоти. Така е, защото единственото нещо, което можеш да промениш, е самият себе си - ти трябва да дадеш всичко, ти трябва да направиш перфектен завой, перфектната обиколка. И още - не зависи ли от теб къде ще си като крайна позиция, няма никакво значение.
 
- Всички познаваме Алонсо като голям шампион, но какъв е той като човек?
- Още при първата ни среща се удивих колко е смирен. След като е два пъти световен шампион, трябва да има самочувствие. И той го има в добрия смисъл. Изобщо не е надут, не е високомерен.
 
- Кой е пилотът, когото харесвахте най-много като малък?
- Айртон Сена, ето го (б.р. - сочи снимка на стената). Гледал съм негови състезания.
 
- А катастрофата?
- Гледал съм я, но не искам да се връщам на този момент. Съсредоточавам се върху позитивната страна - на всичките му победи, какво е направил, за да стане легендата, която е.
- За да продължите в този спорт, са необходими много финанси. За да си помогнете, отворихте и платформа, в която всеки може да направи дарение. Трудно ли е да се намерят спонсори и осигурени ли са вече средствата за следващия сезон?
- Това е най-тежката част, за да продължа. Затова и решихме да започнем кампанията. Кой колкото може да дари, за мен ще е от огромна помощ.
 
- Каската ли е любимият ви предмет?
- От най-важните е, защото е гаранция за безопасност. На нея е българският флаг. Не трябва да забравяме кой откъде е, аз съм горд с народа си.
 
- Каската наистина е изключително красива, като произведение на изкуството. Откъде дойде идеята за флага?
- Помогнаха ми родителите ми, особено майка ми. Тя искаше знамето да е на нея. Тези дни виждаме много пилоти, на чиито каски има много неща, супер много цветове, всичко е шарено и често отдалече не се разпознава кой кой е. Моята каска, само като я видиш, знаеш кой кара. Достатъчен е един поглед, защото е единствената. Супер изчистена е и точно това ми харесва.
 
- В последните години младите български спортисти постигнаха големи успехи. Следите ли какво се случва и в другите спортове?
- Опитвам се. В България сме много талантливи хора, затова и трябва да се бутаме взаимно. По едно време имах идея да се съберем няколко български спортисти и да направим нещо като кампус. Един ден, примерно, да е посветен на плуването, на следващия картинг, после тенис. Ще е забавно и полезно.
 
- Близък сте с български художник, който постоянно ви изобразява на платната си.
- Иван, запознахме се точно тук преди година, има голям талант. Тогава ми подари своя картина - на Льоклер в Монако. След това му дойде идеята да рисува постери за всяко мое състезание. Така ме подкрепя, защото парите от всяка продадена картина идват при мен и ще ми помогнат да се състезавам и следващата година.
 
- Нарисува и двама ви с Алонсо.
- Подарих картината на Фернандо, който остана много впечатлен. Беше красив и емоционален момент.
 
- Как минава един ваш ден? Какъв е режимът ви, храненето, как релаксирате?
- Със сън, поне 8 часа. Всеки ден, в който имам възможност, съм на фитнес. Стремя се да се храня здравословно. Трябват ми протеини, така че почти всеки ден ям месо. Мога да си позволя и десерти, тъй като съм много лек и слаб. Теглото ми поне в момента не е проблем.
 
- А харесвате ли българските ястие и имате ли си любимо?
- Обичам миш-маш. Кюфтета, обаче да са приготвени от баба ми. И много други неща също - мусака, а през лятото всеки ден хапвам таратор.
 
- Семейството ви прави огромни жертви в името на вашата кариера. Какво бихте им казали, ако трябва да се обърнете към тях?
- Много голямо благодаря. Те ме направиха човека, който съм в момента. Винаги са ме подкрепяли да следвам мечтата си. Майка ми напусна работа, за да пътува с мен по състезанията. Тя отдава живота си за мен, няма как да й върна всичко загубено. Не всеки би го направил, пък било то родител и майка. Няма думи, с които да й благодаря подобаващо.
 
- Къде се виждате след 10 години?
- Два-три пъти световен шампион във Формула 1, с перфектен живот, няколко къщи. Искам да постигна мечтата си.
 
- Какво ще пожелаете на българите и себе си за 2024-а?
- На всички много здраве, щастие. Късмет в това, което правят. На себе си пожелавам да имам много успешна 2024 година и да спечеля титлата във Формула 3.