Испанският милиардер Алехандро Агаг имаше визия, която днес е един от най-популярните автомобилни шампионати. Тази визия е известна в света като Формула Е -автомобилни състезания с изцяло електрически автомобили, провеждащи се само в градски условия на пет континента.

На Агаг му отнемат три години, но проектът му най-накрая стана реалност и на 13 септември 2014 бе проведена първата в историята е-При. Това историческо състезание се проведе в олипмийския парк в Пекин.

На старта в Пекин застанаха общо 20 състезателя, 13 от които са с предишен опит във Формула 1. Имена от ранга на Ярно Трули, Ник Хайдфелд и Такума Сато. Наследници на велики фамилии във Формула 1 също не отсъстваха. Нико Прост (син на професора Ален Прост), Бруно Сена (племенник на легендата Аертон Сена) и Нелсиньо Пикет (син на Нелсън Пикет), който девет месеца по-късно бе коронясан за първия шампион в историята на Формула Е, бяха в Пекин.

Почти 4 години и 45 състезание по-късно шампионатът приключи своя 4-ти сезон в Ню Йорк през изминалия уикенд. Шампион стана французинът Жан-Ерик Верн. Четвърти различен шампион от четири сезона. И четвърти шампион, който в някой момент от кариерата си е бил нежелан във Формула 1.

Верн, както и шампионът във втория сезон, Себастиен Буеми са били част от програмата на Ред Бул, където след няколко сезона в Торо Росо им е била показана вратата.

През тези четири сезона, шампионатът ни предложи толкова много интересни надпревари, че ще е грехота да не сме благодарни на г-н Агаг за това шоу. Толкова е трудно, да не кажем невъзможно, да намериш скучно състезание сред тези 45, че да се чуди човек как се случват все интересни състезания.

Два пъти по-къси, надпреварите във Формула Е са два пъти по-интересни от тези във върха на моторните спортове – Формула 1. За това със сигурност допринасят много изравнените сили, както и бройката на талантливи и стойностни пилоти.

Сам Бърд е един от най-ярките примери за това. След няколко години като тест/резервен пилот във Формула 1, британецът намери своето място под небето във Формула Е. Бърд е един от само двамата пилоти, които имат по една победа във всеки един от четирите сезона в историята на шампионата. Другият е шампионът в третия сезон – Лукас ди Граси.

Статистиката показва, че 42% от всички пилоти стартирали във Формула Е имат стартове във Формула 1 или по-точно 23 от 57. Само един от тях, Пиер Гасли е направил първо дебютът си във Формула Е, а след това във Формула 1. Други са участвали в тестова сесия или свободна тренировка, но нищо повече.

Но какво прави Формула Е толкова привлекателна за талантливи пилоти?

Нестандартният формат на състезанията може би е единият от факторите. Възможността за наистина близки битки без да мислиш за пестене на гуми и прегряване на автомобила също вдигат интереса към сериите.

Състезания със смяна на автомобили по средата, много хора се чудиха как ще се прави това, но бързо се свикна и стана една от запазените марки на шампионата. За добро или за лошо от сезон пет вече няма да има такива смени. Само времето ще покаже дали това ще има ефект върху това колко са интересни състезанията, или пък не.

За интереса към надпреварите допринася и фактът, че тук феновете реално имат влияние върху изхода от състезанията, поради наличието на фен бонуса. Нещо, което също беше нечувано преди да бъде създаден този шампионат.

Бонус, който се печели след гласуване в онлайн пространството, от тримата пилоти с най-много получени гласове. Самият бонус представлява малко увеличаване на максималната енергия, която един пилот може да използва с втория си автомобил по време на състезанието.

Вероятно е в бъдеще Формула Е да стане основна цел на млади пилоти, които нямат средствата да си позволят участие във Формула 1.