Селекционерът на Норвегия Столе Солбакен никога няма да забрави 13 март 2001 г. Оттогава той се радва на втори живот, след като сърцето му спря да бие за седем минути по време на тренировка на тогавашния му отбор Копенхаген. Спасява го бързата реакция на клубния лекар и последвалата операция в болницата. Случката променя завинаги живота му, а той и до днес не разбира какво точно е станало.

Лекарите откриват рядък вроден сърдечен дефект и му поставят имплантируем кардиовертер-дефибрилатор, който слага и край на кариерата на 33-годишния Солбакен по онова време. Преживяното обаче не го отдалечава от спорта, а поставя началото на треньорския му път.

„В началото не видях нищо, само непрогледен мрак. После светлосиньо... да го наречем тунел. Беше красива светлина. Когато ме събудиха, си помислих: „О, не, мога ли да остана там още малко?“ Нямам обяснение за това, което видях“, спомня си 58-годишният вече Солбакен.

Сърдечните проблеми все още преследват Солбакен. Дори точно преди това Световното първенство това лято. На пресконференцията преди заминаването той усетил, че нещо не е наред.

„Пейсмейкърът ми внезапно започна да вибрира. Това не се беше случвало от 2009 г. Проверих всичко, сега всичко е наред, спокоен съм. Оказа се, че микрофоните на журналистите са пречили на пейсмейкъра“, разкрива треньорът.

През 2009 г. пък дефбрилаторът го спасява след нов сърдечен арест.

„Тичах през стадиона и изведнъж усетих как тялото ми отслабва. А след това паднах все едно, че някой ме ритна. Но след това бях добре.

Живея напълно добре с пейсмейкър, който се активира веднага щом сърцето ми започне да бие необичайно. Не усещам никаква болка и нямам никакви последици освен белег на гърдите, където е поставено устройството. Мисля, че се отървах много леко“, казва още Столбакен, който от шест години е начело на Норвегия, а преди това е водил още Копенхаген, Кьолн и Уулвърхемптън.

Добави ни в предпочитани източници в Google