Бившият директор на Милан Звонимир Бобан обсъди най-различни теми, свързани с “росонерите” в интервю за Sportweek. Също така настоящият ръководител в УЕФА остро разкритикува идеята на ФИФА за световно първенство на всеки две години, въпреки че в миналото е заемал важен пост и в световната централа.

За идеята за световно първенство на всеки две години

Аз съм “за” иновациите, които подобряват футбола, но не трябва да се вманиачаваме с промените. Тази идея на Джани Инфантино и Арсен Венгер за Мондиал на всеки две години е абсурдна, по-лоша е дори от тази за Суперлигата. Това би било пагубно за играчите и би било против всички футболни институции. Проект, който никой няма да уважава. УЕФА никога не би предложила европейско първенство на всеки две години, дори и това да означава повече печалби. Футболът не е на Инфантино и Венгер, не е мой или твой, а на всички, които го обичат.

За Милан

Аз водя съдебен спор с “Елиът”, а не с Милан. Никога не бих тръгнал срещу този клуб. Милан винаги е бил, е и ще бъде моята голяма любов. Съжалявам за болестта на Иван Газидис. Пожелавам му скорошно оздравяване. Следя всеки мач на отбора. Първите три години на даден проект е пълен рестарт. През първата година разчистваш всички ненужни неща, през втората градиш наново, а през третата търсиш баланс между грешките и прогреса. Не съжалявам за нито едно решение, което съм взел. Можеш да пожертваш много в името на любовта, но не можеш да продадеш своята чест. Времето показа, че бях прав и настоящият път, по който е поел клубът, е правилният. 

Настоящият състав все още не е на нивото на истинския Милан, за който аз и Паоло Малдини си мислехме. Този отбор обаче може да бъде конкурентоспособен. Времето показа, че решенията, които взехме заедно, се оказаха правилни. Мисля, че на клуба са му нужни още 25-30%, за да мисли за привличането на големи имена. Всичко зависи от качеството на футболистите и опита в Шампионската лига. Не мисля, че Милан може да спечели Скудетото през този сезон. Все още липсва нещо. Наполи и Интер имат някои предимства спрямо останалите. Футболът е непредвидим, но логиката ми казва друго. Въпреки това не изключвам успех на Милан.

За Златан Ибрахимович

Неговото завръщане преобърна всичко. 24 декември 2019 г., 22:30 часа - това беше ключовият момент. На Бъдни вечер телефонът ми звънна и името Ибрахимович се появи на неговия дисплей. Вдигнах телефона, а Ибра започна с: “Поздравления, ти и Милан току-що договорихте Ибрахимович”. Златан е специален човек. Неговият характер е достатъчен за целия отбор. Малко е абсурдно, че тогава за клуб, който е печелил всичко, беше толкова ключово завръщането на 38-годишен играч. Тогава трансфер на Килиан Мбапе или Ерлинг Холанд нямаше да промени нищо. В този момент никой друг на света нямаше да промени манталитета на отбора така, както Ибрахимович. Неговото влияние е изумително. Винаги ще му бъда благодарен за това негово решение.

За Сандро Тонали

Сандро е феномен. Беше нормално през миналата година да срещне трудности. Милан играе напълно различно спрямо Бреша. В момента отборът има по-голям контрол върху играта и това се дължи най-вече на Сандро. Тонали е много отговорен, но трябва да се наслаждава на играта повече. В бъдеще той може да се превърне във велик футболист. 

За семейство Малдини

Възхищавам се на таланта на Даниел. Всички бяхме радостни от дебютния му гол. Никой друг като семейство Малдини не представлява историята на Милан толкова добре. Доволен съм, че Паоло остана в клуба. Той израсна много и сега е директор на високо ниво.

За Джанлуиджи Донарума

Неговото напускане не беше добро решение. То обаче не идва от Милан. Трудно ми е да приема този избор, въпреки че Майк Менян е чудесен вратар. Клуб като Милан не бива да губи най-добрите играчи в света. Джиджо е феномен, който ще остане в историята на футбола. До ден днешен не мога да разбера неговото напускане.