Сравнително просто е обяснението, тъй като мнозина се чудят, защо Челси не може да завърши трансфера на Мойзес Кайседо от Брайтън & Хоув Албиън. Както е известно, „сините“ от Лондон са в здрава битка с Ливърпул за подписа на еквадореца, а „червените“ дори дадоха оферта, която беше приета от „чайките“, за да направят Кайседо най-скъпият вътрешен трансфер в историята на Висшата лига. В крайна сметка обаче халфът е пожелал да играе за лондонския клуб, заради което трансферната сага се усложни максимално.

Челси се нуждае от печалба на стойност 450 милиона паунда от търговия на футболисти за сезон 22/23 и 23/24. Само така клубът ще може да балансира допустимите финансови щети през последните 3 години.

През това лято „сините“ генерираха около 75 милиона печалба от трансфери, а през миналия около 100, като през последните седмици клубът се раздели с Маунт, Пулишич, Пиер-Емерик Обамеянг и Антонио Ливраменто. Челси продаде също така на печалба и Ийтън Ампаду.

Амортизацията във финансите се случва също така и със заплатите, тъй като закупуването на Кайседо, Лавия и Олис не само ще добавят минус във финансовите отчети на клуба, но ще „глътнат“ и още 25 милиона паунда на година за заплати.

Това е логично и с продажбите на Галахър и Хъдсън-Одой, макар двамата да спестяват като заплати около 12,5 млн. паунда, като това не премахва дефицита преди Кайседо. Това оставя Трево Чалоба и Армандо Броя като добри възможности за печалба, тъй като останалите футболисти далеч не са така. От Хаким Зиеш клубът няма да генерира плюс, а Марк Кукурея е с толкова висока балансова стойност при сума и заплата, че не може да бъде продаден на печалба. Същото се отнася и за Рахийм Стърлинг, докато Кепа Арисабалага е с нетурален статут, що се отнася до парите.

Именно това са значимите детайли около проблемите на Челси да финализират сделката с южняците за еквадорския национал.