Бившият футболист Самуел Ето'о разкри как Жозе Моуриньо, Марко Матераци и Масимо Морати са го убедили да премине от Барселона в Интер през 2009 година.

„Ако веднъж си интерист, ще умреш като такъв. Моуриньо лесно ме убеди да дойда - прати ми фланелката на Интер с номер 9 и ми написа: „Тя е твоя и те чака". Имаше голяма разлика между предлаганата от Интер заплата и тази, която аз исках. Така че изумих всички на масата за преговори. Казах им: „Нека превърнем липсващата сума в отборни бонуси, ако спечелим Шампионската лига до две години". Десет месеца по-късно бяхме европейски клубни шампиони“, започна камерунецът пред „Gazzetta Dello Sport“.

„Матераци ми беше пратил съобщение: „Ако дойдеш в Интер, ще спечелим всичко". Нямах неговия номер в телефонния ми указател, така че попитах Деметрио Албертини дали той е пратил съобщението. Наистина беше от Марко. Подобно нещо не ми се беше случвало в цялата ми кариера. Това съобщение оказа голямо влияние за моето решение. Също така то породи приятелство. Президентът Морати ми се обади малко след това и на перфектен френски ми каза: „Ето'о, повярвай ми, ще си прекараш страхотно в Интер, ще бъдеш като у дома си". Той се оказа прав", продължи бившият нападател.

Той си припомни и гостуванията на Барселона на полуфиналите и на Челси на осминафиналите в Шампионската Лига през 2010, когато „нерадзурите" спечелиха трофея.

„Играх като бек само в гостуването срещу Барселона, но това беше по спешност. А и това, което си помислих въпросната вечер, беше точно същото, което си мислих цял сезон. Когато Тиаго Мота беше изгонен, Моуриньо извика мен и Хавиер Санети. Той ни обясни как да се позиционираме на терена. Дори не ми остана време да си дам сметка колко много трябва да тичам по фланга. Казах си: „Нека дам всичко от себе си, пък ще видим какво ще стане". След края на мача се бяхме класирали на финала“.

„Винаги ще помня две неща от вечерта в Лондон срещу Челси. Речта на Моуриньо преди мача: „Никой отбор, който съм водил, не може да ме бие". Излязохме на терена с различен тип решителност - не играехме само за себе си, но и за треньора ни. Също така и овладяването на топката, което направих при гола ми. Тя падаше, а аз си помислих: „Ако я поемеш добре, лесно ще вкараш". Все още виждам пред очите си този контрол на топката. Моята реч преди финала не беше дълга. Просто казах: „Финал не се играе, той се печели. Умираме на терена и се връщаме в Милано с купата. Или умираме, защото няма да се върнем в Милано. Затова нека се приберем и да донесем купата с нас", каза още Самуел Ето'о.