Тече първата минута от добавеното време. Атлетико печели фаул пред наказателното поле на Реал. Изглежда, че всичко е приключило за „Кралския клуб“. Диего Симеоне подтиква агитката на „дюшекчиите“ да триумфира. Какъв дявол, погледът и поведението му са като на Моуриньо, но ще се наложи да почака. Коке стреля над стената, но топката е слаба и Касияс спасява без проблем... След две минути целият отбор на Реал е върху героя Серхио Рамос.
Испанският национал сам се оцени като „защитник с душа на нападател“. Думите му бяха пророчески. След интервюто, в което се самоопредели за такъв, Серхио Рамос вкара два на Байерн, наказа Валенсия и спаси Реал в най-точния миг от сезона. Той е с най-голяма тежест в тази история.
По време на продълженията в Лисабон имаше само един отбор. Гарет Бейл, който опропасти два шанса в редовното време, показа че има усет към гола. Скочи удачно и с глава завърши прекрасен пробив на Ди Мария, който бе спасен от вратаря Куртоа. Уелсецът подпечата победата, а на финала за Купата на Краля направо си я спечели почти самичък. Явно това е човекът за най-специалните голове. Перес похарчи много пари, но за точния човек.
Резервата Марсело демонстрира на целия свят, че бразилците обичат финалите. Роналдо приключи спора с точно изпълнена дузпа, която дойде, за да покаже, че Кристиано определя крайните резултати на футболните срещи.
Реал вдигна купата с големите уши, след като вкара 41 гола в турнира. „Белите“ нанесоха почти 200 удара към вратите на съперниците, а над 120 от тях бяха в очертанията. Друг нямаше право да спечели, трофеят попадна в ръцете на най-добрите.
Пръв го вдигна Икер Касияс, който допусна грешка на хлапак и Атлетико поведе. Капитанът сбърка, за да ни покаже, че е човек, а не робот. На 33 има 3 купи от Шампионската лига, а като добавим и постигнатото с Испания... Реал взе Десетата, а Икер може да си я нарича и Третата.
Преди мача на „Луш“ Анчелоти призна, че е взел първия си душ на 16 години. Преди това вероятно се е поливал с канче, но този странен факт не му пречи да бъде легенда. Такъв е за Милан, такъв вече е и за Реал Мадрид. Италианецът печели тази купа за пети път. Два от тях като футболист, три пъти като треньор.
Реал имаше късмет в края и Атлетико със сигурност ще помни тази „неправда“. Анчелоти обаче заслужаваше точно този спортен шанс. Всички помним онази нощ в Истанбул. Карло призна преди мача, че често се шегува с Чаби Алонсо, който беше част от Ливърпул в най-лудия финал от Шампионската лига. „Ти имаш една купа, която по принцип трябва да е моя“. Вероятно така звучат думите на италианския корифей.
Анчелоти завоюва онова, което тормозеше „кралете“ цели 12 години. Реал има 10, а другите са далеч назад в колоната. Преди време Юрген Клоп честити „сребърната салатиера“ на Байерн с култовото: „трябва ни бинокъл, за да ви видим“.
След паметната нощ в Лисабон конкурентите на Реал Мадрид трябва да се сдобият с телескоп, за да зърнат Кралете на футбола. С бинокъл няма да стане.
Реал триумфира, а Атлетико беше шампион на Европа, докато Чоло Симеоне не се превъзбуди. Приликата с Жозе беше убийствена. Португалецът е специален, но не толкова, че да вземе Десетата. Купата отново е на най-познатия адрес, а благодарностите трябва да се отправят към шефа на звездния екипаж – Татко Карло.
