Ювентус изглежда като несломим добре смазан футуристичен робот, който гази с лекота всичко по пътя си. Тимът сгреши само веднъж във всичките си 12 мача от началото на сезона (при равенството 1:1 с Дженоа), а и като цяло продължава без особени затруднение да взима най-тежките тестове пред себе си.

Първо, бе спечеленото дерби с претендента за "скудетото" Наполи в края на септември (3:1), а във вторник вечер бе сломен и основният конкурент за върха в Група Н на Шампионската лига Манчестър Юнайтед (1:0).

Играта на "бианконерите" е ефективна и максимално изчистена откъм грешки. В предни позиции има кой да вкарва голове, а отзад нещата са както винаги - непропускливи. 

След три загубени финала през новия век в най-силната клубна надпреварата (2003, 2015 и 2017 г.), в Торино горят от амбиция през този сезон да украсят идването на Кристиано Роналдо с така мечтания трети трофея в Шампионска лига в своята история. И по всичко изглежда, че това е напълно постижима цел. Какво обаче дава основания не Юве да смята, че може да спечелили купата през този сезон?

Стабилна защита

До момента Юве е единственият отбор, който не е допуснал гол от началото на групите в Шампионската лига, взимайки победи над Валенсия с 2:0, над Йънг Бойс с 3:0 и над Юнайтед 1:0.

Завръщането на Леонардо Бонучи през този сезон, след горчивата му авантюра с Милан преди година, отново го събра с неговия добър приятел и колега Джорджио Киелини - двама майстори на отбранителното изкуство. 

Бонучи и Киелини могат да подават страхотни пасове зад защитата на противника, да комбинират спокойно с пасове по земя, а и като цяло да бъдат част от изнасянето на топката на своя отбор. В защита не са непоклатими. През цялата втора част на "Олд Трафорд" Ювентус контролираше съвършено нещата в своя полза и не позволи на съперника да осъществи пробиви в наказателното поле или да създава напрежение пред вратата. Напускането на великия страж Джанлуиджи Буфон в посока ПСЖ сякаш не се усеща, след като на вратата е амбицирания поляк Войчех Шчесни, който изглежда в разцвета на силите си.

Гъвкави крайни защитници

Жоао Кансело пасна добре на схемата на Алегри след трансфера си от Валенсия. Той обича да се впуска в ефективно предни позиции и често оставя празни пространства зад себе си, но когато отборът му вече води в резултата, Кансело умее да пази тактическа дисциплина и да не разкъсва защитата. Има скорост и добро заставане. 

За Алекс Сандро едва ли ще е изненада, ако кажем, че това е един от най-силните халф-бекове в света. Без особени фанфари бразилецът просто си върши работата. Той има нюха кога да се впуска в предни позиции и кога да остава по-назад и да не рискува. Бързите му крака и мощна крачка го оприличават на някои от неговите сънародници в миналото и настоящето, играли на позицията краен защитник като Кафу, Роберто Карлош, Майкон и Марсело.

Класна полузащита

Всеки отбор, претендиращ за големите трофеи в Европа, има нужда от висок квалитет в средата на терена. Ясно е и на най-малките фенове, че мачове между отборите с високи амбиции се печелят именно там. Когато дойде време за надиграване, комбинативността в средата на терена, задаването и диктуването на темпото, са приоритет. А Юве има от всичко това. 

Босненецът Миралем Пиянич изглежда, че има уникалните умения да води мача по своя вкус. Пиянич е от рядката порада футболисти, които имат баланс на физическо присъствие, храброст и технически умения, с които да контролират цялата средна зона на игрището. Блез Мтюиди изглежда във върхова форма след спечелването на Мондиала с Франция. Ролята му е да такава, че да търси вертикални подавания зад халфовата линия, с които да изважда бранители от своите позиции и да внася напрежение между линиите. Емре Джан донесе повече физическо присъствие в средата на терена, но също така е човек, който може да пресира умело в предни позиции. Алегри има изобилие от избор в средата на терена. Там са още Сами Кедира, Бентакур и Куадрадо, който може да играе на няколко различни позиции.

Голямата звезда

Кристиано Роналдо обича този турнир и той обича него. Кристиано е рекордьор по голове в Шампионската лига със своите 120 попадение, като до момента е спечелил цели 5 трофея - един по-малко от рекордьора Франсиско "Пако" Хенто. Тепърва предстоят големите битки през пролетта, с които великият португалец да проява себе си. През този сезон Роналдо все още няма попадение в турнира след изгонването си в началото на мача с Валенсия и пропуснатия двубой с Йънг Бойс. Срещу Юнайтед той се завърна на стадиона, на който прекара шест славни години и спечели всичко, което можеше да се спечели с тима на "червените дяволи". 

Все пак бе с основна заслуга за гола на Дибала, след като направи подаването отдясно в наказателното поле, което не бе изчистено от Смоулинг и в крайна сметка реализирано от аржентинеца. Именно в Роналдо са надеждите на фамилията Аниели, че Ювентус отново може да вдигне най-ценния клубен трофея след 22 години суша.

Разнообразие в атака

Тимът обаче не разполага само с Роналдо. Въпреки напускането на аржентинския стрелец Гонсало Игуаин през лятото в посока Милан, "бианконерите" разполагат с плеяда от добре развиващи се състезатели, някои, от който вече са и световни звезди на своите постове като Паоло Дибала и Марио Манджукич. Федерико Бернардески и Дъглас Коста все още имат потенциал за разкриване, но талантът им е огромен, което внася допълнителен барут в топа на "Старата госпожа". 

Ювентус изглежда изключително балансиран. До момента италианците изпълняват графика си перфектно, не влагайки кой знае колко усилия, с идеята да проявяват в най-пълна степен качествата си във втората част на сезона. Капацитетът не този тима обаче може само да прескача границите, които вече сам поставя.