Димитър Бербатов коментира пред журналисти предстоящия финал в Шампионската лига между Реал Мадрид и Ливърпул. Бившият нападател бе специален гост днес на изложението на трофея в ШЛ пред НДК, където се снима с фенове и раздаде куп автографи.
Реал и Ливърпул излизат един срещу друг в спор за трофея на 28 май в Париж. Бербатов е бил на финал в турнира три пъти с два различни отбора - веднъж с Байер Леверкузен през 2002 година, когато губи от Реал, и два пъти с Манчестър Юнайтед, с който отстъпва и двата пъти от Барселона през 2009 и 2011.
 
"Едните ми взеха Купата под носа отдавна, а с другите имах голямо съперничество. Това са отбори, които имат феноменални футболисти и треньори и заслужават цялото уважение на света. Надявам се да не станем свидетели на скучен мач, въпреки че се очаква заради залога. За всички нас ще бъде по-хубаво, ако ме опровергаят и има много голове. Уважавам и двата отбора, харесва ми и начинът, по който подхождат към футбола. Не подкрепям никой на финала, честен и откровен съм. Искам да видя хубав футбол", заяви Бербатов.
 
Той се върна и назад към годините, в които играеше в Шампионска лига.

"Единственото съжаление в моята кариера е, че не спечелих Шампионска лига. Имах три възможности. Футболът не е приказка. Тежки решения и ситуации се случват. Трябва да го приемеш и да продължиш напред. Направих всичко, което зависи от мен. 

С Леверкузен беше историческо постижение да стигна финала. Никой не им даваше шанс. Лошото беше, че загубихме. С Манчестър Юнайтед също. Третият път не можах да участвам. Пътуването към финала беше най-голямото изживяване за мен. Футболът може да е леко жесток. Докосваш се до купата, но не си тръгваш с нея. Първият финал беше най-тежък за преглъщане. Когато никой не очаква този отбор да спечели, знаеш, че шансът да повториш със същия отбор е много малък. Когато стигнеш финала с Юнайтед, знаеш, че можеш отново да го стигнеш догодина. Заслужавахме да си тръгнем с купата тогава, но не се получи", откровен бе бившият нападател.

Бербатов не пропусна и да даде съвет към децата и техните родители, които са поели по пътя на футбола.

"Темата за най-голямата ми жертва е много философска. Не мога да кажа, че съм дал жертва. Когато правиш това, което обичаш, го правиш, без да си мислиш, че жертваш нещо. Аз бях така. Винаги има трудности. Ставах и продължаваха. Постигнал съм всичко с амбиция. Исках да стигна до моя връх, който беше Манчестър Юнайтед. Гордея се, когато се върна назад. Родителите, ако искат да вземат съвети от мен, да не бъдат твърде агресивни и амбициозни с това, което детето иска да постигне. Това е животът на детето. Никой не ми е казвал с пистолет на главата да стана футболист. Детето трябва да направи своя избор. Родителите трябва да го напътстват, но изборът трябва да негов“, заяви бившият голмайстор на Юнайтед.