Последният български футболист, който покори върховете на световния футбол, е Димитър Бербатов. Той стана шампион на Англия, голмайстор на най-великото клубно първенство Висшата лига и остави дълбока диря след себе си сред консервативните албионци. 

Затова той даде обширно интервю на Острова, в което си спомни за времената на триумф в Премиършип, както и сподели нюанси от миналото си, които са го направили човека, който е днес. GONG.BG ви представя пълния текст на материала, посветен на Бербо: 

"Димитър Бербатов сега си се представя като играч на Тотнъм. Нов стадион за чудо и приказ, полуфинал в Шампионската лига. Харесва му... "Оттук-нататък всичко е възможно", споделя той. Но следва оферта от Манчестър Юнайтед, в настоящото му състояние на полуразпад. Какво ще направи той?

"Това все още е Манчестър Юнайтед", казва той и дава намек как ще продължи отговорът му. "Все още това е емблемата, историята, "Олд Трафорд", великите играчи от миналото, пртегателната сила, която притежават всички тези неща. Окей, казваш си: "Да, Тотнъм играе в Шампионската лига, има нов стадион, страхотна тренировъчна база, има по-добри играчи. Но накрая пак бих избрал Юнайтед."

Това е и нещото, което Бербатов направи през 2008 г., когато напусна Хотспър в трансфер за 30.75 млн. паунда, рекорден тогава за Юнайтед. Неговото решение беше оправдано от спечелването на две титли с "червените дяволи". "Шпорите" пък, с които вдигна Купата на Лигата през 2008 г., все още не са спечелили нищо от тогава. Но броят на титлите на Юнайтед се увеличи само с една след напускането му.

"Явно и двата отбора имат нужда да ми се обадят за съвет", казва Бербатов и ни поглежда с още пламтящия си поглед в очила с елегантни рамки, издавайки аурата на великия майстор, който беше на терна едно време. 

"Юнайтед ще се оправи. Да, те не са на добър път сега, но ще спечелят ли трофей в следващите пет години? Да! Точно затова подписах тогава, точно затова бих последвал същата си интуиция дори и днес." А такива мисли сигурно минават през главата и на настоящия мениджър на Тотнъм Маурисио Почетино. 

"Понякога се налага да излезеш от комфортната си зона, дори и да те е страх от последствията", казва Берба по адрес на дългогодишния интерес на Юнайтед към Почетино. "Трябва да направиш това, за да изпиташ себе си. Почетино може да бъде мениджър на Юнайтед един ден."

Мениджърът на Юнайтед, с когото Бербатов подписа, беше сър Алекс Фъргюсън. "Може би неговото напускане, а не моето, е причината за настоящия спад на отбора", споделя българинът с усмивка. И сега, както си седим в ресторанта в Лондон, той се връща на деня, в който предприе пътуването от столицата до Манчестър, използвайки историята да ни покаже величието на Юнайтед. 

"Докато пътувах ми казаха: "Апропо, сър Алекс ще те чака на летището." Мислех си, че е шега. Казах си: "Да, бе, как не!" Слизам от самолета и го виждам. Уау! Чувстваш се едновремено поласкан, но и изплашен, в дискомфорт си. Седиш на задната седалка, все още си добър играч, все още имаш вярата в себе си, но се чувстваш като на среща с жена. И си мислиш: "Какво, по дяволите, трябва да кажа сега."

Това не е първият път, в който футболистът се намира на задната седалка на кола преди трансфер. Когато е на 18 години, той си тръгва от тренировъчното игрище на един от първите си отбори - ЦСКА, когато е отвлечен от гангстери. Те го завеждат да се види с боса на мафията Георги Илиев. Той го желал в собствения си клуб Левски Кюстендил и трябвало да бъде убеден да подпише. 

"Бях младо момче, още изграждах името си. В България по онова време така се правеше бизнес. Казват ти: "Идваш с нас" и не приемат "не" за отговор. Бях изплашен, беше напрегнато. Знаех как работят нещата. Зад Илиев имаше още седем яки момчета. Питах дали може да говоря с баща си. Позволиха ми да му се обадя. Той разбра веднага за какво става въпрос и реагира веднага. Слава Богу, всичко се оправи."

Този опит може би помогна на Бербатов, когато направи актьорския си дебют в български филм за мафията и, докато говори за семейството си, казва репликата, която може и да е чул на живо: "Имам два пистолета. По един за всеки от първите гаджета на двете ми дъщери." И повтаря тази реплика с увереност и пред нас. 

Въпреки метафоричния пистолет, опрян до челото му, Бербатов никога не е искал да подпише с Левски Кюстендил. Защото е искал да печели титли. Чак десет години по-късно, след престои още в Байер Леверкузен и Тотнъм, той печели първата си с Юнайтед. 

"Не показвах емоцията си на терена, но вътрешно бях..." И в този момент слага ръце на раменете си и започва да ги движи, правейки жест за танц. "Бях най-щастливият човек на света. Прибрах се вкъщи с медала, бях напълно гол, само с него на гърдите си и танцувах из цялата къща. Жена ми ме гледаше невярващо, но тя нямаше как да ме разбере. Децата също бяха там, а аз изглеждах нелепо."

"Дори и в съблекалнята действах като побъркан. И тогава виждам Райън Гигс, който сигурно е спечелил своя 200-и медал и той ми казва: "Какво, по дяволите правиш, човече?" Толкова беше свикнал да печели. Точно това беше Юнайтед, тогава го осъзнах."

"И сега бих казал на всеки играч: "Бъди сигурен, че ще спечелиш титли!" Така ще можеш да кажеш на децата си: "Ето, това е моята витрина с отличия". Ако си Хари Кейн и се обърнеш назад, нямаш нищо след себе си. Аз спечелих титлата два пъти. А Стивън Джерард, който е велик играч - нито веднъж."

Бербатов все още не е загубил и грам от самоувереността си, въпреки че вече е на 38 години и по всичко личи, че дните му на терена са отминали. "Все още гледам Висшата лига и си мисля: "Мога ли да направя това?", след което се връща на темата със статистическите показатели за това кой колко е бягал с екипа на Юнайтед и за което често го критикуваха. 

"На мига мога да ви покажа петима състезатели от световна класа, които правят същото, което и аз навремето. Ако си достатъчно умен и разчиташ добре събитията на терена, една-две крачки са достатъчни. Това е като игра на шах."

Тогава взима бурканчетата със сол и пипер пред нас и прави една демонстрация. "Давам примера със Серхио Бускетс от Барселона. Той никога не спринтира, бавен е като мен. Но тук, в главата си, той е по-бърз от всички. Някои хора казват: "Чакай, нормата не е такава, трябва да тичаш като обезумял като другите." Повярвайте ми, не трябва."

"Някои играчи правят по няколко спринта и отстрани изпадат в захлас: "Уааау! Колко усърдно работи той!" Няма такова нещо! Ши*айте се! Това е абсолютна лъжа", споделя Бербатов. 

Българинът вкара 122 гола за осемте си сезона в Англия, приключвайки с Фулъм. Той прави неочакван завой в разказа си и ни откарва на странно пътуване до... писоарите на "Крейвън Котидж", за да ни покаже защо неговият стил би трябвало да бъде повече уважаван, отколкото критикуван. 

"Пикаех си преди мач и си представях как ще вкарам гол. И виждах как съотборниците ми са стресирани, едва ли не се бореха с топката. Помислих си: "Чакай, нека направим нещо забавно". Така че написах на потника си отдолу: "Запазете спокойствие и ми подайте топката". Тогава вкарах гол и показах посланието. Беше шега, с която им показах, че няма проблем, само трябва да ми подават."

И сега Спърс, изоставащи с гол дефицит преди мача с Аякс от полуфиналите в Шампионската лига, са без Хари Кейн и със сигурност биха били доволни да имат човек като Бербатов, който да води атаката им. Особено като се има предвид, че три пъти е преодолявал тази фаза на турнира. Но и трите пъти отборът му губи финала, като първият от тях е още през 2002 г. с екипа на Байер Леверкузен срещу Реал Мадрид. 

"Беше приказка просто да сме на онзи мач. Никой не ни слагаше в сметките. По пътя си елиминирахме Ливърпул и Юнайтед. Затова искам Тотнъм или Аякс да спечели финала, просто защото ще бъдат аутсайдери в него."

"Спомням си още волето на Зидан в онзи мач, защото имах перфектна видимост към него. Бях зад него, на сравнително голяма дистанция и като видях как замахва, само си мислех: "Господи, не!" Понякога усещаш какво ще се случи само по езика на тялото. Прекрасен гол. Но сега Тотнъм има своите си звезди и мисля, че могат да спечелят отличието", завършва разказа си Бербатов.