Чак сега ме пусна Миланската драма. Та затова мога и да поразкажа какво е да се видиш с Раул, Рио Фърдинанд, Ариго Саки, а и Кристиано Роналдо да мине на 1 метър от теб плюс Алиша Кийс да пее на 100 метра.

Три дни в модерния Милано и великолепното решение "Фен зоната" типична за всички такива финали да бъде разположена около Дуомото и така история и исторически финал да се слеят в едно.

Знаете ли какво историческо нещо щеше да се случи точно в "историческо" Милано, ако Атлетико бяха били? Ммм, това си е въпрос поне за 50 000 лева. Ами Мадрид щеше да стане една втория град в Европа с два клуба европейски шампиона. Вторият, защото първият град е....помислете малко и ще се сетите.

Та Милано ни посрещна супер топло, даже жегесто. Настаняване, движехме с Ники Александров от www.gong.bg и Боян Бойчев от "Труд". Нонстоп разбира се обсъждахме ЦСКА и състоянието му. Видяхме се и с много футболни хора, дошли на финалаа: Мишо Касабов, Наско Фурнаджиев, Антон Генов, Стойне Манолов и президента на Локо София Иван Василев.

Аз отскочих до Unicredit Tower да си взема билета, за който хиляди благодарности на Вики Блажева и Боряна Нешева. Тенкс и на майстора на късия разказ Тодор Белчев. Централата на банката за целия свят е извила снага в бляскав небостъргач, сред други подобни сгради, които показва модерния път пред Милано. На другия ден Ники Александров ме открехна че общината в Милано е дала терен на трима велики архитекти Даниел Либескин, Заха Хадид и Арата Изозаки да се разгърнат и всеки един от тях е проектирал по един нормален жилищен блок и по една кула. „Нормален” когато става дума за Либескин и Хадид сещайте се означава – извънземен. Някои от тях още се строят, други са завършени. Заха, Аллах да я прости, жалко че няма да може да види издигнати идеите си.

Нагоре надолу с метрото и не беше много скъпо - евро и петдесет на влизане в него.

Мачът - както повечето от вас сигурно бях от Реал, но станах от Атлетико по време на мача. Доста футболни специалисти не му дадоха висока оценка като футболни стойности. Бойчев после погледна сайтовете, особено немските/ определяха финала като доста скучен. Не знам, на мен ми беше много емоционален и то не защото аз бях там. Те и затова краката им се схващаха на играчите и падаха като узрели круши. Заради емоциите. Хареса ми че Атлетико не трепнаха когато Реал поведе и ги натика в пеналта, играеха си своята игра и бяха сигурни че ще изравнят. Както и стана.

Публиката на Атлетико беше по-шумната преди мача, не спря през цялото време, накрая обаче гледаха като пребозали, не можаха да повярват че това дежавю им се случва пак и пак. Феновете на Реал си знаеха цената, знаеха, че Историята обича легендарните фигури и се прави точно от такива...

Иначе кратките срещи и поздрави от София, България за Рио Фърдинанд, Ариго Саки, Чиро Ферара ме върнаха години назад, когато съм ги гледал тия майстори. А актуалната звезда на Боруся Дортмунд Пиер- Емерик Обамеянг, който май вече е купен от Реал гледаше ококорен мача.

И като заговорихме за история се запитах:

Кога ли ЦСКА и Левски ще отидат в Милано или в Лисабон или в Мадрид за да играят финал на Шампионската лига....

Не знам, вие кажете