Ерик Кантона блестеше в кариерата си с екипа на Манчестър Юнайтед, но нравът на френския стрелец също бе особен, както играта му. През 1993-а година „червените дяволи” прекарват тежка нощ в турската столица – Истанбул, при гостуването на Галатасарай. Ман Юнайтед отпада от Шампионската лига от турския гранд след 0:0 в Истанбул, след като в Манчестър срещата завършва при резултат 3:3 и „чим бом”, благодарение на головете на чужд терен, продължава напред.

Най-добрите кадри на Ерик Кантона с фланелката на Ман Юнайтед може да видите в тази галерия

След като изтича редовното време, реферът Карл Ротхилсбергер свири край веднага, а хаосът на стадиона настъпва. Кантона се гневи на съдията, че не е дал и минута добавено време, като тръгва агресивно към него, а съдията му вдига минговен червен картон.

Играчите биват изведени от терена, а Кантона бе ограден от полицаи, преди да избухне жесток бой в тунела, в който бяха замесени той и Брайън Робсън с редица турци. Рой Кийн, самият известен с огнения си характер на и извън терена, разкри как яростта на Кантона е избухнала.

„В съблекалнята Ерик просто полудя. Той беше решен да се върне на терена, за да подреди ченгето, което го изведе с палка в ръцете. Ерик беше голям мъж и беше сериозен. Той настоя, че ще пребие онзи „ши**няк”. Необходими бяха обединените усилия на Алекс Фъргюсън и асистента му Брайън Кид и няколко играчи, за да го удържат. Обикновено винаги съм готов за битка, но дори не бях готов за тази, тъй като турците бяха много”, каза Кийн за книгата на Кантона.

Лично французинът пък също обрисува ситуацията: „Влуди ме факта, че ме удариха с палка по главата. Бях също така гневен, че отпаднахме от ШЛ, както и от играта на противника, но това ме вбеси най-много. Това нещастно турско л***о с униформа. Може би някой ден пак ще се срещнем”, каза още Ерик Кантона.

Капитанът Стив Брус не взе участие в събитията, докато тухла удари прозореца на буса на „червените дяволи” по пътя към хотела. Брус е бил положил главата си на стъклото и каза: „Ако се беше строшил прозореца, тогава щях да съм мъртъв”.