И ето ни отново в средата на февруари. Моментът, в който Шампионската лига се подновява с елиминационната си фаза. Според мнозина истинският турнир започва сега. Февруари обаче е месецът, който в последните години толкова често се оказва крайната спирка на клубовете от Висшата лига в Европа. Напоследък те все повече си тръгват рано-рано, безславно, още на първото стъпало.

Ако погледнем последните 5 сезона, колко отбора от Англия отстраниха съперници в елиминациите? Шест! Челси победи Галатасарай и после ПСЖ (заради повече голове на чужд терен) през 2013/14, преди да загуби от Атлетико Мадрид на полуфинала. Манчестър Юнайтед навакса пасив от 0:2, за да отстрани Олмпиакос с общ резултат 3:2 същият сезон, а две години по-късно Манчестър Сити отстрани Динамо Киев и ПСЖ преди да отстъпи на полуфинала срещу Реал Мадрид. Последният успех бе миналия сезон когато Лестър надви Севиля на осминафинал.

В същия този период от 2012/13 насам испанските клубове спечелиха 35 елиминационни дуела, включително и последните 4 финала. Немските отбори спечелиха 17, италианските (разбирай Ювентус) – 7, колкото и френските (ПСЖ 4 и Монако – 3). Добавете и пет отпадания на английски отбори в груповата фаза през последната петилетка и нещата изглеждат още по-зле.

Цифрите са срамни за първенство, което мнозина определят като „най-силното в света“. Причините са много – от липсата на зимна пауза, до сгъстения календар през декември и януари, до факта, че напоследък няма сериозна конкуренция за титлата във ВЛ. В последните три сезона титлата е спечелена с поне 7 точки преднина, а в момента Манчестър Сити има 16 пункта аванс. Има и още един болен факт за английските клубове. Често те отстъпват от тимове, които не са най-елитните в Европа. Монако например отстрани Арсенал през 2015 и Манчестър Сити миналия сезон.

Подновяването на Шампионската лига тази вечер изглежда като добра възможност това да се промени. Има знаци, че Висшата лига може да подобри участта си в най-елитния турнир този път. Разбира се, ще има и трудни моменти, особено за Тотнъм и Челси, които срещат съответно Ювентус и Барселона, но жребият бе благосклонен към Ливърпул и Манчестър Юнайтед. Те срещат Порто и Севиля, а макар някои отбори да смятат, че имат шансове срещу Манчестър Сити в момента, то определено съперника тази вечер Базел не е един от тях.

Капитанът Венсан Компани се показа като голям оптимист. „Ако има момент, в който Манчестър Сити да се почувства у дома в Шампионската лига, то това е сега“, каза защитикът. Белгиецът не заяви, че „гражданите“ ще спечелят турнира този сезон, но след две отпадания в групите и три на първата фаза от елиминациите е лесно да се забрави полуфинала игран при Маурисио Пелегрини.

А Сити може да е сила в Шампионската лига. С невероятния Де Брюин и постоянството на Агуеро, както и отличната форма на още толкова много играчи като Стърлинг, Фернандиньо, Давид Силва, Отаменди, Едерсон, Ман Сити не би трябвало да се страхува от никой. Не е ясно дали те все още са готови да влязат в елита на Европа, но определено се намират в невероятна форма и играят на доста по-високо ниво от това, което ги доведе до полуфинала преди 2 години.

Освен това има и фактора жребий. Реал Мадрид, въпреки незадоволителната форма в последните месеци и ПСЖ са определяни като два от съперниците, които е по-добре да избегнеш. А те се срещат един друг на осминафинал. Съперниците на Челси от Висшата лига ще се надяват Антонио Конте да успее да нанесе някакви щети на Барселона, а Ювенус – Тотнъм  е още една доста силна двойка в турнира. Атлетико, Борусия Дортмунд и Наполи отпаднаха в групите.

Разбира се, няма леки мачове на този етап в Шампионската лига, но пътя към полуфиналите сякаш изглежда малко по-лек този сезон.

Ливърпул и Манчестър Юнайтед също може да се надяват на своите шансове. И двата тима имат някои проблеми в играта  - Ливърпул сякаш е готов да се пречупи под натиск, а Юнайтед все още не може да достигне нивото на представяне, коетосе очаква от Жозе Моуриньо. И двата отбора обаче очакват да победят в два мача Порто и Севиля. За Челси и Тотнъм задачата е по-тежка, но съвсем спокойно може да има 3 или дори 4 английски отбора на четвъртфиналите.

От там всичко може да се случи. А от гледна точка на англичаните е крайно време нещо да се случи.