Така завършва една популярна максима на бивш английски футболист. А как започва ли: „Футболът е проста игра; 22-ма мъже преследват една топка 90 минути…”

Пример за справка: снощният двубой между Байерн Мюнхен и Реал Мадрид.

И ако сте анти-мадридски настроени - не, Реал не играха зле. Бяха просто малко посредствени. В клуб като Реал обаче да си посредствен означава само едно, сбъркал си мястото. Голяма част от 11-те на „кралския клуб” определено бяха сбъркали мястото си и явно не мислеха, че играят срещу един от най-големите отбори в Европа, а срещу…Понтеведра, да кажем.

Вина носи и техният наставник, въпреки че тук няма да стане дума за него, тъй като той апатично им подвикваше „Вамос, Вамос” (Хайде, Хайде) от пейката без да си помръдне и пръстта.

Истината е, че опасните положения за Реал снощи бяха създадени благодарение на индивидуалните качества на отделни футболисти. В някой единици все още проблясква искра гениалност, но тя угасва толкова лесно, че без подкрепата на останалите, просто всичко губи смисъл.

Какво им трябва на Реал се питах и дълго търсих отговора в една дума. Накрая сякаш я открих. Живец! „Белите балерини” се движат като колежките си от „Болшой театър” в някое от най-лиричните им представления.

Какво следва?! Капело пуска свежи сили, които обаче след пет минути сякаш се просмукват в терена и изчезват безследно. Младите таланти тичат по-вяло от ветераните Роберто Карлуш и Раул, а онези, които показват борбен дух го правят все едно секат дърва в гората. Хиляди благодарности на Икер Касияс!

Промяната е жизненоважна в Реал Мадрид. Важна е защото нещо трябва да започне да се случва. Не защото фен ще се отрече от клуба, или заради поредната година на загуба. А защото Реал Мадрид трябва да си върни чистото, бяло излъчване на един от най-великите тимове в света.

Защото „белият балет” е на път да избелее дотолкова, че напълно ще изчезне.

 

А, да, и Байерн Мюнхен игра вчера. Игра добре и заслужено победи. Честито!