До финала в Шампионската лига не достигнаха двата най-богати отбора на континента. Те не са нито най- зрелищните, нито най-претъпканите със звезди. Но това са може би най-големите евробойци.

Милан е втори във вечната ранглиста с шест спечелени купи, Ливърпул трети – с пет. Съществуват тимове, които изглеждат орисани да печелят на международното поле. Имат тази харизма, имат тази нагласа, имат тази публика, имат тази история. Какви още са тазгодишните финалисти в най-престижния клубен турнир? Биткаджии и тактици, а това са най-необходимите качества за успех в подобен тип състезание.

Фактите говорят сами. Къде са богаташите на Роман Абрамович? Къде са миналогодишните шампиони на Европа? Къде са абсолютните крале в турнира от Мадрид? Къде са полуслужебните шампиони на Италия? Къде са момчетата от „Театъра на мечтите”? Къде са кандидатите за влизане в историята на Жерар Улие? Няма ги. Останаха някъде там, по пътя. Кой по близо, кой-по-далеч от заветната цел.

До нея достигнаха два отбора, които не са първенци в страните си нито през миналата, нито през тази година. Но са евробойците. В пълния и абсолютен смисъл на думата.