Милан спечели Шампионската лига. За седми път в историята си.

Тази обаче трябва да е най-сладка за победителите, или трябва да ги наречем късметлиите. Без да омаловажаваме успеха и наистина красивия футбол на Милан, няма как да пропуснем следното:

Ако някои този сезон имаше повече късмет от Милан и Ливърпул – финалистите в най-силния, най-престижния клубен турнир в Европа…Ако е имало такъв, аз поне не се сещам (старая се да не мисля за Манчестър Юнайтед).

Късмет от началото до края – и приказен край за Милан. Умилителна картинка как десетима ветерани вдигат една купа.

За италианците късметът бе, че им позволиха да участват. За англичаните, че стигнаха до финала, и начина, по който го направиха.

Няма как противниците на „росонерите” да не избълват: Как, по дяволите, Милан се озова в Шампионската лига. Нека да дадем една отливка от купата и на Ювентус, защо не?! Ако ги бяха допуснали до участие, кой знае…

Няма как противниците на Ливърпул да не отговорят: Какъв е този футбол и защо се играе на финала в Шампионската лига?!

Недоумението се засилва и от факта, че Карло Анчелоти, един иначе не особено блестящ треньор, успя да „излъже” брилянтния Рафаел Бенитес…

Истината е, че Милан разполага с по-добри футболисти, с по-опитен състав, и просто – с повече класа от Ливърпул. Анчелоти пусна в игра оптималния състав, а Рафа запази най-доброто за себе си. Вероятно Крауч и Кюъл са добри събеседници и са ценени на пейката…

Още една истина - освен за феновете на двата отбора, за всички останали мачът течеше скучно и еднообразно. Попитайте се след седмица какво сте запомнили…Може би онзи финт на Кака, който обаче бразилският талант демонстрира далеч по-умело в предишните мачове, а други играчи правят още по-прилежно…Или някои от опитите на Стиви Джи, Шаби Алонсо и Рийзе да обстрелват Дида с оправданата надежда той да се обърка…И Индзаги, за когото е създадено всъщност клишето „роден голмайстор”.

И толкова.

Какво, четири реда спомени, не благодаря.

В крайна сметка никой не очакваше финалът от 2005 година да се повтори…Но всеки таеше поне мъничка, съвсем нищожна надежда…Очевидно – напразно.

И така – честито на победителите. Милан игра красиво, имаше късмет и заслужено се наложи над Ливърпул. Точка!

PS. Дано през 2009 година не ни достигне същият финал...