Европейската 2008 година за България бе нулева. Естествено е да не търсим наше присъствие в турнирите през пролетта, при положение, че това напоследък се е случвало само веднъж.

Внезапната смърт обаче покоси родните тимове рано-рано, още през лятото. Началото бе белязано от отнемането на евролиценза на ЦСКА, което е прецедент за България. Ако трябва да продължим в същия минорен тон, Левски се провали на два пъти в опита си да влезе в групите – най-напред срещу БАТЕ Борисов, а след това срещу Жилина. Така за „сините“ групите и в двата турнира останаха мираж, въпреки че първоначално изглеждаха много близо. Със също толкова негативен знак трябва да отбележим и краткото присъствие на Локомотив Сф на европейската сцена – анонимникът Борац /Чачак/ бламира амбициите на железничарите.

Литекс се представи прилично, отстранявайки израелския Апоел Кирят Шмона и отпадайки достойно срещу Астън Вила. Страната ни все пак имаше нещо като евробоец за нашите разбирания и това бе Черно море, който остави след себе си андорски аматьори и израелския Макаби Нетания, преди десетина минути да отделят „моряците“ от сензационно отстраняване на Щутгарт в турнира за купата на УЕФА. Но това в крайна сметка не стана и затова българската част от настоящия обзор е кратка, мрачна и тягостна.

Иначе предходното издание на Шампионската лига бе маркирано от английската доминация. Когато три отбора от една и съща страна достигнат до полуфиналите, а два от тях играят финала, това означава, че нещата са сериозно наклонени в една посока. Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул участваха в полуфиналното каре напролет в компанията на Барселона. От там за финалния мач в Москва изскочиха най-достойните – Манчестър Юнайтед и Челси. При равенството на силите нормално се стигна и до равенство в резултата 1:1 и едва при дузпите по-титулуваният тим на „червените дяволи“ спечели трофея. А с това отрано катапултира и своя ас Кристиано Роналдо към индивидуалните отличия в европейския футбол.

При по-малкия брат на Шампионската лига – купата на УЕФА, продължават да се изявяват тигрите от Изтока. След като преди няколко години ЦСКА Москва спечели тази купа, сега дойде редът на „зенитната артилерия“ от Санкт Петербург. Хората на Дик Адвокаат безпроблемно смачкаха по пътя си дори Байерн, за да стигнат до финала срещу промъкналия се някак си шотландски Рейнджърс. Надмощието на Зенит бе подчертано и купата закономерно акостира край бреговете на река Нева.

Напредваме във времето и стигаме до настоящото издание на Шампионската лига. Груповата фаза е най-досадният период за грандовете и същевременно възможност за печелене на слава от малките тимове. Затова и никой не се изненадва, когато вече осигурили си място във фазата на елиминациите отбори от калибъра на Барселона, си позволяват да играят с третия си състав. Солта на този етап в турнира поръсиха мъничетата като БАТЕ Борисов, Анортозис и Клуж, които дръзнаха да печелят точки и дори в случая на кипърците до последно да се надяват на суперсензация като излизане от групите. В крайна сметка всичко си дойде на местата, но сега поне цяла Европа предвкусва мачовете напролет, когато един срещу друг ще излязат Интер срещу Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид срещу Ливърпул и Челси срещу Ювентус.

Груповата фаза на турнира за купата на УЕФА за сетен път показа, че е с неподходящия формат три от пет. Това е една от причините през следващия сезон вторият по сила клубен турнир на Стария континент да смени дори името си и да се нарича Лига Европа. Другата причина естествено е комерсиализирането на турнира. Защото е видно, че сега апетити към него проявяват наистина само гладните тигри на Изтока и по-второстепенни тимове от Запада, които не могат да намерят реализация другаде. Мнозина обаче подценяват надпреварата. Затова и напролет в турнира няма да видим клубове като Шалке, Бенфика и най-вече двукратния носител на трофея Севиля, които отпаднаха изненадващо.

Останалите има за какво да се борят – поне името на победителя ще остане последно в дългия списък на победителите за купата на УЕФА.