30 милиона паунда за Джаксън Мартинес...

10 милиона за крило на 10-ия в Чемпиъншип с 1 гол в 17 мача през сезона...

Допълнителни 5 милиона за по-скорошно прибиране на вече закупения Ориги...

Това са само част от най-често циркулиращите слухове около предстоящата трансферна политика на попадналия в циклон Ливърпул. Циклон от загуби, левашки голове, надвиснало отпадане от групите на Шампионската лига и вървеж по график към тройката във Висшата лига. Онази другата, където не е добре да си по Коледа.  И очевидно лечението на тази криза – защото ситуацията не може да се нарече другояче - ще стане чрез още нападатели...

Интересна стратегия... Особено за отбор, който от 2 години насам прерови гори, поля, кладенци, че и съблекалните на Суонси и Саутхемптън, за да намери читави защитници. И който все още изпитва остра нужда от такава. А през лятото стискаше едни 100 и нещо си милиона паунда. Срещу тях в клуба дойдоха точно трима защитници – Ловрен, Морено и Хави Манкийо, който не може да хване ръка в Атлетико Мадрид (междувременно Дани Агер си тръгна със скандал, а Глен Джонсън нарочен за гонене). Първият често пъти става за смях срещу по-раздвижени нападатели, а на съвестта на втория вече тегнат поне 5-6 гола. Другата част от сумата бе пръсната по крила (Лалана, Маркович), нападатели (Ламбърт, Балотели) и халфове (Емре Джан). Конкуренцията на вратарския пост си остана в трета глуха. А там е още по-страшно, ако нещата, не дай си Боже, опрат до австралиеца с изискан коафьор Брадли Джоунс.

Ливърпул изгуби едно нещо спрямо миналия сезон. И не, това не е Луис Суарес. Ливърпул изгуби комфорта си. То беше едничкото, на което Брендън Роджърс можеше да разчита от първия си ден като мениджър – безметежното прескачане от мач на мач без заплаха от уволнение. Северноирландецът с километричната философия поиска една година, за да наложи стила си. И я получи. Нищо, че резултатите бяха по-лоши от тези при уволнения преди това крал Кени. Положението беше „каквото-такова”, идеята беше да се гони  дългосрочната цел. Вторият му сезон начело беше впечатляващ, надеждите за титла – изтупани от прахта. Всъщност някъде в края на драматичната минала кампания спокойствието започна да се изпарява. И точно тогава лъснаха проблемите на отбора. До полусезона „червените” си спечелиха куп привърженици заради атрактивния, атакуващ стил, но след изминаването на 38-те кръга всички анализатори смениха плочата и заявиха, че слабата защита е коствала трофея.

Лошото е, че това май убягна на Роджърс – Ливърпул започна да се пропуква не когато се превърна в претендент за нещо значимо. Отборът си беше такъв през по-голямата част от сезона. Срутването при „червените” започна в мига, когато един дъх мъжество, воля, решителност беше границата между мечтата и превръщането й в реалност. За тази стъпка не е нужно спокойствие, а тъкмо обратното – жар, излизане извън защитената зона. Вихрушката неусетно се усили с последвалите думи на собственика, че отборът е надминал очакванията. Казаното не беше лъжа, ала до голяма степен прикри няколко дребни детайли, които сега се стоварват с тътена на канари. Като например отсъствието на европейски ангажименти – един голям коз пред останалите мастодонти в Премиършип. Бързото отпадане от двете купи, което се подмина със сурово мълчание. Късметът с контузиите, какъвто не е налице тази година...

Битката за титлата за Манчестър Сити трябваше да покаже едно – че е дошъл краят на кроткото живуркане. Милионите лири в джоба също трябваше да припарват повечко. Липсваше и мъничко смелост в случая с Виктор Валдес. Едва ли може да се каже, че Роджърс е изпаднал в някаква заблуда или не е усетил порасналата отговорност. Мениджър на Ливърпул не се става със CV по интернет. По-тъжното е, ако ученикът на Моуриньо просто не е човекът за тази работа. Да, справи се с подмяната на чипа. Да, побутна отбора нагоре, но по върховете атмосферата е друга. Кислородът става дефицитна стока и оцеляват най-приспособимите.

Твърде невероятно е босовете на клуба все още да не се озъртат за нов треньор. Че дори гросмайстор от величината на Карло Анчелоти, който ще остане в историята като треньора, донесъл Десетата на Реал Мадрид, бе разчекван от критики заради слабия старт в Ла Лига. В момента единственият по-обичан от него в испанската столица е суперзвездата Кристиано Роналдо, а всички са във възторг от тактическия му експеримент с Иско и Хамес Родригес. Какво да кажем за скромния Роджърс, чието най-голямо постижение преди Ливърпул е класирането на Суонси Сити в елита на Англия? Лошото за островитянина и "червените" е, че постигнатото с много труд през миналия сезон бе заличено за няма и 20 мача.

Тук идва и ролята на Лудогорец. Мачът в сряда като нищо може да се окаже последният за специалиста. „Червените” знаят, че трябва да си тръгнат с 3 точки от София, ако искат да имат шанс за продължаване към елиминациите в Шампионската лига. Базел, който същата вечер приема Реал вече има 3 точки преднина, а и победа с 1:0 в прекия мач. Накрая швейцарците ще трябва да гостуват на „Анфийлд”, но като се има предвид успеваемостта в големите мачове при Роджърс, църквите в околността ще посъберат бая пари от продадени свещи.

На Националния стадион Ливърпул ще дойде без Марио Балотели, но по-важното – без Даниел Стъридж, който кара другите атакуващи играчи в тима да се чувстват като преследван дивеч. В града на Бийтълс разградчани отбелязаха първия си гол в турнира и само грешката на Милан Борян ги лиши от точка. Ако съумеят да повторят представянето си – преса в половината на съперника, подсигуряване на крилата и неотстъпчивост в центъра на терена – ще е достатъчно да извадят Ливърпул от равновесие. Това не значи, че англичаните не остават фаворит в двубоя. Лудогорец обаче е в състояние да човръкне с пръст в раната, която в един момент може да зейне необратимо.

И не е изключено да струва нечия глава. Пък нека слуховете си вървят - 30 милиона, 10 милиона, 5 милиона...