Някак всеки път мислите ми се объркват, използвайки точно тази дума "емоция". От миналото лято успяхме да я побългарим, или по-точно - порумънчим, но някак си естествено ми идва точно тя, всеки пък когато се намираме в навечерието на финал от Шампионска лига.
Този път е в Берлин. Футболен град, безспорно, макар и да не е дом на голям европейски гранд. Но реално в Германия отдавна си знаем - всяко градче, селце трепти, щом стане дума за футбол. Тук наистина обичат тази игра, по своя си начин. Вероятно има леко разочарование от факта, че немският Байерн не стигна до този мач, но пък хотелиерите няма как да не са по-доволни от развоя на нещата. Феновете на баварците едва ли щяха да нощуват по една-две вечери, докато за каталунските привърженици сега това се налага.
Всъщност твърд фаворит ли е Барса за трофея? И защо мнозина считат изхода от този двубой за предрешен? Да, май най-вече именно поради начина, по който Барселона намачка Байерн на полуфинала, създавайки нови основи за нещо като нов Дрийм-тийм. не знам, номер 3 или номер 4...изгуби им се дирята. Но рекордите, които записва триото Меси-Суарес-Неймар вече впечатляват. Какво ли ще бъде следващия сезон, когато уругваецът ще си направи нормална подготовка и евентуално ще си стартира навреме официалните мачове?
Този Ювентус ми прилича много на самия Карлос Тевес. Едно такова грубо, недодялано футболно лице, една стръв, непредсказуемост, агресия, понякога пълна апатия. Всички тези качества са присъщи на аржентинеца. И поради това е доста трудно да предположим какъв точно ще бъде тима от Торино на Олимпийския стадион в Берлин в съботната вечер. Ранната развръзка в местния шампионат може да е изиграла вече лошата си шега за отбора на Алегри. Барселона от своя страна поне случи на някаква интрига в Примера до два-три кръга преди края. И двата тима грабнаха и националните купи, така че триумф тук ще бъде завършека на един блестящ сезон за тях. Но Юве, не, нямам никаква представа какво може да се очаква от италианците, поизчезнали от голямата европейска футболна сцена за последните десетина години.
Сега наново към Берлин. Топъл, приветлив, по немски готов за своите гости. Вярно е, че до вчера по улиците на града можехад а се срещнат предимно празнуващи дубъла на своя любим тим фенове на Галатасарай. Което е напълно нормално, имайки предвид живеещото в града и околностите над 2-милионно население от турски произход. Но в часовете преди финала основните туристически забележителностти вече са оцветени - в синьо-червено и в бяло-черно. Мисля, че няма как да не бъде спокойно. Няма англичани, няма холандци. Не че нещо, но те обикновено създават повечко шум и оставят далеч повече боклуци след себе си. Грижа на местната община е това, но от време на време има нужда от почивка. Същото важи и за немските фенове, които този път ще бъдат само неутрален фон. Традционно си вървиш из града-домакин, ако си по-внимателен и наблюдателен ще откриеш много познати футболни лица. Изобщо настана време за финала. На турнира, че и на сезона. За първи път определената от УЕФА дата открадна малко от старта на ваканцията на средностатистическия западноевропеец, вероятно нежните половинки са мрънкали, но винаги има място за компромиси.
За ден-два световните медии, дошли тук ще отставят на заден план скандалите, разнищили най-обичаната игра. При първа възможност биха попитали Платини или други членове на Изпълкома на УЕФА какво мислят за случващото се, но въпреки това съм сигурен, че поне до неделя ще се говори за футбол. За Барса и за Юве, за това ще успеят ли италианците да разбият прогнозите. От понеделник -продължаваме със скандалите, няма как...
Ники Александров, пратеник на Gong.bg в Берлин
Коментирай