Най-мразените играчи в модерния футбол

12 /18

Емануел Адебайор – Тогоанският нападател успя да изпили нервите на феновете на Арсенал още преди да напусне клуба. От напъните да получава чутовна заплата до явното нежелание да полага усилие на терена – просто си изберете провинение. Злодейският си статут той циментира малко след трансфера в Манчестър Сити, като пробяга целия терен, за да отпразнува гол срещу Арсенал тъкмо пред агитката на лондончани. Ако това не е достатъчно, Адебайор продължи да дразни „артилеристите“ и като играч на Тотнъм. Gulliver/Getty Images
Крейг Белами – Горещият си нрав уелсецът прояви още в Норич, където конфликтите със съотборници бяха ежедневие. На терена нападателят с още по-голямо усърдие тормозеше и съдиите. Като играч на Нюкасъл той просто отказа да играе като дясно крило, а тогавашният мениджър Греъм Сунес се закани, че многознайкото повече няма да помирише мач. След като напусна „свраките“ през 2005 година Белами не се задържа повече от 2 години, в който и да е клуб. През 2014-а година темпераментният бързак се оттегли от футбола за успокоение на всички. Gulliver/Getty Images
Ариен Робен – Ако се чудите защо поставяме холандския ас тук, само попитайте някой мексиканец. Именно симулацията на Робен в двубоя между двете нации на Мондиал 2014 се оказа фатална за „сомбрерата“. Театралното му падане печели дузпата, която вдъхновява „лалетата“ за обрата от 0:1 до 2:1. Впоследствие гневът в Мексико е толкова голям, че в социалните мрежи тръгва движението „no era penal“ , в превод – „нямаше дузпа“. Gulliver/Getty Images
Ашли Коул – Да зарежеш Арсенал заради Челси никога не би могло да бъде популярен ход в Лондон. „Кеш-ли“ Коул, както до ден днешен привържениците на „топчиите“ наричат левия бек, често поставяше банковия си баланс на първо място. Самият той заяви, че почти е катастрофирал с колата си, когато научил по телефона колко нищожно (от негова гледна точка) било предложението на Арсенал за подновяване на договора срещу 55 хиляди паунда седмична заплата. За да е още по-голяма болката за „артилеристите“, Коул стана ключова фигура при „сините“, където успя да спечели всеки възможен трофей. Gulliver/Getty Images
Самир Насри – Французинът премина в Манчестър Сити през 2011 година, а заплатата – каквато Арсенал не бе склонен да плаща – възлизаше на 170 хиляди паунда седмично. Нищо чудно, че на „Емиратс“ бързо лепнаха на французина прякора „petite pute“ (малката к**ва). Най-влудяващото поведение на Насри обаче бе запазено за международната сцена. Като френски национал той бързо си спечели всеобщото неодобрение - препоръча на журналист „да го д**а“ , а по-късно вбеси Уилям Галас с това, че отказа да стане от мястото на Тиери Анри в автобуса на отбора. Заради откровения си мързел и оплаквания Насри не бе викан за „петлите“ в течение на година и половина, а когато през 2014-а остана извън състава за Световното първенство (за втори път в кариерата му), плеймейкърът се разсърди и обяви, че прекратява кариерата си в националния отбор на 27-годишна възраст. А дори не сме стигнали до прическите му… Gulliver/Getty Images
Джон Тери – Легенда на Челси? Твърдо да! Гаден характер? Още по-гръмко да! Бившият английски национал успя да изневери на жена си, като преспа с тази на своя съотборник Уейн Бридж. Това обаче не бе единственото му провинение. Бранителят бе глобен сериозно от клуба си и загуби капитанската лента на Англия, след като се доказа, че е обиждал Антон Фърдинанд на расистка основа през 2012 година. Действията на Тери доведоха не само до дисциплинарно, но също и до криминално производство. Челси пък отказа да го разжалва като капитан, макар официалната позиция на клуба гласеше, че в него има нулева търпимост към расистите. Gulliver/Getty Images
Луис Суарес – Откъде да започнем? Говорим за човека, който е почти толкова известен със своите зъби колкото и с краката си. През 2010-а той беше обещаващ млад играч на Аякс и блестеше с екипа на Уругвай на Световното първенство. В четвъртфинала срещу Гана резултатът беше 1:1 в продълженията, когато Суарес отрази умишлено с ръка голов изстрел на голлинията. Това му донесе червен картон, но ганайците пропуснаха отсъдената дузпа, а заради последвалата им елиминация никога не простиха на Суарес. Във Висшата лига той забърка два грандиозни скандала – с расистките обиди към Патрис Евра (плюс отказаното ръкостискане при повторната им среща на терена) и ухапването по Бранислав Иванович. На Мондиал 2014 Канибала си гризна и от Джорджо Киелини, с което насмалко да провали трансфера си в Барса. Това всъщност бе третата хапка човешко след онази по Отман Бакал от периода му в Холандия. Gulliver/Getty Images
Серхио Бускетс – Има специален сорт омраза, запазена специално за испанския национал. Колкото брилянтен опорен халф, толкова и изпечен симулант, Бускетс винаги ще намери причина да падне на тревата и да се държи за лицето. Легендата на Барселона Шави веднъж го описа като съотборника с „най-много познания по уличен футбол“. Gulliver/Getty Images
Пепе – Къде без гологлавия защитник, който превърна злодейството в своя втора природа при „белия балет“. Ако португалецът е любимият ви футболист, явно не осъзнавате, че по-скоро имате влечение към бойните спортове. Освен че е способен да оставя руини в двете наказателни полета, симулациите също са в репертоара на терминатора. Има един-едничък епизод в кариерата на Пепе, който ще се помни завинаги – през април 2009 година той фаулира откъсващия се срещу вратаря играч на Хетафе Хавиер Каскеро, а докато последният е още на земята, го рита два пъти – веднъж в пищяла и веднъж в гърба. Докато другите играчи успеят да откъснат Пепе от жертвата му, той успява да натисне главата на Каскеро в земята и да го настъпи още няколко пъти. За деянието си е наказан с 10 срещи, а по-късно успява да стъпче и ръката на Лео Меси. Gulliver/Getty Images
Диего Коста – Днес едва ли има футболист, който е така универсално мразен като бразилеца с испански паспорт. Дразнител в Ла Лига, той си остана такъв и във Висшата лига на Англия. На всичкото отгоре накара всички в Бразилия да го намразят заради това, че предпочете испанския национален тим. Борбеният му стил спечели симпатиите на феновете на Челси… и негодуванието на всички останали в английския елит. Въпреки всичко, Коста си остава един от най-силните съвременни централни нападатели. Заради умението му да изработва фаулове и провокира червени картони за съперника едва ли има треньор, който не би го взел в тима си. Gulliver/Getty Images
Рахийм Стърлинг – Някога английският национал бе част от страховитата атака на Ливърпул с началник Луис Суарес, сега никой на „Анфийлд“ не желае и да чуе името му. След раздялата на „червените“ със Суарес и сезон на регрес, младокът започна да напира за трансфер. Той отхвърли повече от щедрото предложение за нов договор със седмична заплата от 100 хиляди паунда, а след това пропусна няколко тренировки заради скалъпена болест. В крайна сметка нападателят получи трансфера в Сити, а с него и пълната омраза на всички обичащи Ливърпул. След ужасяващото представяне на Англия в UEFA EURO 2016 Стърлинг бе набелязан като един от главните виновници и онлайн „се радваше“ на такова внимание, че сам си лепна прозвището Мразения. Gulliver/Getty Images
Тиери Анри – Ако си търсите боя в ирландски пъб, просто запейте песен в подкрепа на Тиери Анри. През 2009 година баражът за Световно първенство между Франция и Ирландия бива решен тъкмо от Анри, който си помага с ръка, за да овладее топката и да я подаде към Уилям Галас, който бележи победния гол за „петлите“. Цяла Ирландия реагира бурно и иска преиграване, а семейството на Анри получава стотици заплахи от ядосани фенове. Gulliver/Getty Images
Луиш Фиго – Много рядко се случва играч да напусне Барселона против желанията на клуба. Фиго прави тъкмо това през 2000 година, когато кръвният враг Реал Мадрид активира освобождаващата му клауза (62 милиона евро). Трансферът на Фиго е един от крайъгълните камъни в предизборната кампания на Флорентино Перес за президентските избори в столичния гранд, а самият Фиго до последно уверява съотборниците си в Барса, че няма да приеме. Е, явно 5 години на „Камп Ноу“ и над 250 мача за каталунците стигат. С „белия балет“ Фиго печели „Златната топка“, 2 пъти титлата в Испания и веднъж Шампионската лига. Първият му мач на „Камп Ноу“ след трансфера е истински ад – отношението на публиката е надхвърля определенията за неприкрита враждебност. Наред с множеството обидни банери и постери, към терена политат всякакви предмети, в това число и главата на мъртво прасе. Пропуснахме ли и развяващата се секс кукла? Gulliver/Getty Images
Сол Кембъл – В Тотнъм тъмнокожият играч беше един от грандиозните централни защитници на Висшата лига. При „шпорите“ той пристига като 14-годишен и моментално прави впечатление. След 9 страхотни сезона за тях изненадващо Кембъл отхвърля предложението за нов договор. Това му открива шанс да си избере нов тим като свободен агент и той отива при… кръвния враг Арсенал. Мотивът му? Желанието да играе в Шампионската лига. Така „топчиите“ получават 27-годишен бранител в пикова форма. И днес феновете на „Тотнъм“ предпочитат да не наричат Кембъл по име, а го споменават като „Юда“. Gulliver/Getty Images
Марко Матераци – Един от най-колоритните защитници в италианския футбол, Матераци има на сметката си 5 титли на Серия А, 1 трофей от Шампионската лига и купата от Световното през 2006-а. През 2001 година той поставя рекорд за голове от защитник в калчото, отбелязвайки 12. В кариерата си безкомпромисният бранител има цели 15 червени картона, но не с тях е свързан епизодът, който е непростим за мнозина - провокацията срещу Зинедин Зидан във финала на Мондиал 2006. Матрицата влиза под кожата на Зизу с нецензурна забележка за сестра му, а великият плеймейкър му отвръща, като го халосва с глава в гърдите. Това му струва изгонването, а Франция остава с празни ръце, което превръща Матераци в още по-голям злодей. След финала майката на Зидан не говори от името на цялата страна, когато заявява, че иска тестисите на провокатора сервирани на сребърна чиния. Gulliver/Getty Images
Джоуи Бартън – Футболист, философ и… рядко противен тип. Бартън е заслужил множество епитети. Веднъж полузащитникът бива определен като „най-мръсния играч в историята на Висшата лига“. Роденият в Ливърпул Бартън е способен на всякакви издънки на и извън терена. През 2008 година лежи над 2 месеца в затвор заради участие в побой. Същата година получава и условна присъда за нападение срещу съотборника си Усман Дабо по време на тренировка. По-късно удря Мортен Гамст Педерсен в стомаха, а върхът е 2012 година. Тогава той удря с лакът Карлос Тевес, изритва Серхио Агуеро и опитва да удари глава на Венсан Компани… всичко това в един мач. Наложено му е наказание от 12 срещи. Gulliver/Getty Images
Жерар Пике – Без централния защитник Барселона не би стигнал до едни от най-големите си успехи през новия век. Това далеч не значи, че той е обичан в цяла Испания, дори напротив – почти във всеки мач на „ла фурия“ собствените фенове освиркват Пике. Неговият списък с високопрофилни провинения не е никак къс. През 2014-а той бива глобен с 10 хиляди евро заради неправилно паркиране пред нощен клуб и обиди срещу отзовалите се служители на реда. През 2010-а при празненствата в Испания със световната титла Пике наплюва Педро Кортес, тогавашен директор във футболната федерация. Реал Мадрид пък винаги е имал специално място при публичните включвания на Пике, а преди 3 години той заяви, че от кръвния враг „могат да си го нач***т“. Gulliver/Getty Images
Кристиано Роналдо – През 2011 година португалската суперзвезда бива освиркан след мач в Шампионската лига. Неговото тълкуване на случката казва достатъчно: „Това се случва, защото съм красив, богат и велик футболист. Нямам друго обяснение.“ Определено тези думи не са лишени от смисъл, но никой не може да отрече, че Роналдо може да бъде неприятен, когато реши. Нападателят почти никога не крие раздразнението си, когато негов съотборник вкара, вместо да подаде на него. По време на UEFA EURO 2016 той си позволи да иронизира празненствата на Исландия, който се пребори за равен срещу Португалия. Тогава петкратният носител на „Златната топка“ заяви, че поведението на исландците е доказателство за „слаб манталитет“ и че не вижда какво толкова могат да постигнат на турнира. С подобни изказвания е добре, че напоследък Кристиано говори повече с краката, отколкото с устата си. Gulliver/Getty Images