Какво да очакваме от „Реформацията“ на Лучо?

Нова епоха за Испания стартира на „Уембли“. В „акропола“ на играта, на най-митичното футболно съоражение на планетата, Луис Енрике натиска старт бутона на своя престой начело на „Ла Фурия Роха“. Бившият треньор на Рома, Селта и Барселона е човекът, натоварен с изцелението на националния отбор след краха в Русия. В момента Испания е в най-ниската точка на своето развитие от гледна точка на успехите в последните 10 години.

Кривата взе възходяща линия при безсмъртния Луис Арагонес през 2008г., достигна своя пик в Йоханесбург през 2010г., а евротитлата от 2012г. бе десертът за поколението на апологетите на позиционната игра на Пеп Гуардиола – на Шави, на Иниеста, на Бускетс. От първенството в Бразилия обаче Испания намаляваше прогресивно оборотите, а изящните иберийски майстори в средата терена започнаха да се запъват пред добре подредените линии на подготвения съперник. 

За да стигнем и до над хилядата паса (повечето от тях хоризонтални) при краха срещу Русия в 1/8 финалите на Мондила през това лято, маркиращ края на една от най-величествените епохи в играта, равностойна по висота и помпозност само на културните традиции на екстравагантния барок през XVII век в Европа. Главозамайващото „тики-така“ сякаш се изхаби от употреба. То остави ярка следа и коренно промени играта, представите ни за провеждане на една среща, начинът, по който се печели. Това обаче бе продукт, който нямаше как да бъде вечен. Разгадаемостта на един подобен маниер стана твърде явна за всички. Съперниците неутрализираха ефективността на стотиците къси подавания с тактическа дисциплина и реактивност при грешка на „фуриите“. 

Испания има нужда от свежест, от електроенергия, от взрив. Подаванията са неизменна част от футболната игра. Те никога няма да изчезнат, защото са есенцията на всичко, което се случва на терена. „Тики-така“ бе неконвенционален авангард, която не се вместваше в нито една футболна енциклопедия допреди десетина години. Но всяка епоха си има край. „Тики-така“ си отиде безвъзвратно както младостта на рокендрола. Жалко за неговите почитатели. Сега наред са скоростните действия и мощния преход от едната в другата игрова фаза. Луис Енрике ли е човекът? Лучо започва „еволюцията“, както сам той я нарече, за отвоюване на международните футболни върхове с мач срещу Англия в Лигата на нациите. Много любопитно ще бъде как ще подходи Енрике, какъв стил ще избере, какво ще промени, как ще реконструира състава, наследен от Фернандо Йеро и по-рано от изгонения Жулен Лопетеги.

източник: БГНЕС

Няма ги вече отказалите се Шави, Иниеста, Жерар Пике и Давид Силва. Но връзката със златното минало остава – Серхио Рамос, Серхио Бускетс и повиканият отново Раул Албиол. Испания започна да се обновява с младите Дани Себайос, Начо Фернандес, Дани Карвахал, Саул Нигес, Марко Асенсио, Сусо, Родри, Сержи Роберто и още, и още. Ново поколение, нова партида от футболни таланти, с които Лучо трябва да подреди пъзела. Една от важните промени в Испания би трябвало да бъде директността и по-видимата вертикалност в играта на тима. Енрике обича да използва центъра на терена. Обича да го насища и да влага пълния потенциал на отбора пред наказателното поле на съперника. Отборите на Енрике обикновено не използват изявени крила, а по-скоро крайни халфове, които се прибират в „меджинните зони“, за да наситят зоната пред наказателното поле. Това освобождава фланговете за включванията на бековете. Това ще бъде основен елемент в играта на Лучо. Изключителната форма на Маркос Алонсо в Челси и силните игри на Дани Карвахал в Реал Мадрид в последните сезони трябва да дадат мощта от дълбочина по фланговете.  Там ще има пространство, тъй като събраният в центъра отбор – между тримата в предни позиции и тримата зад тях, които ще образуват нещо като шестоъгълна „вана“ в полето на съперника.

източник: Gulliver/Getty Images

Иско трябва да бъде основен елемент при конструкцията на нападенията. Той едва ли ще заема позиция в крайна зона, а по-скоро ще се включва зад Алваро Мората и ще сменя позицията си с Марко Асенсио отляво надясно и отдясно наляво.  Иско има вродения талант да държи топката близо до крака си и да маневрира ефективно 90 минути в тясно пространство. Това ще бъде силен коз в играта на Енрике, който обича да сгъстява центъра с прибирането на бековете на противника към наказателното им поле, така че да заформя дуели един на един срещу съперниковите играчи. Директността трябва да дойде от пасове между бековете и централните бранители, или направо през центъра, където Мората да увлича защитници, а Иско, Асенсио и Тиаго да се врязват в наказателното поле. 

източник: Gulliver/Getty Images

В схема 4-3-3, Бускетс трябва да бъде по-близо до защитата – за да изнася и да прави връзката с играчите пред топката. Също така Бускетс ще има за задача да захранва включвания на Алонсо и Карвахал по крилата с диагонални топки. Иско от своя страна ще бъде в ролята на плеймейкър, който изпраща вертикални топки към включилите се Мората и Асенсио. Испания често ще сменя формацията си до 4-3-1-2 с плеймейкър Иско Аларкон. Бързата размяна на позиции напред ще бъде основополагащ прийом за момента на изненада при градежа на атаките. В защита Рамос остава жадния за „кръв“ лъв, който да ръководи отбор от задно поле. Неразбирателство му с някои съотборници на терена, най-вече с Иниеста и Пике на Световното, доведе до някои комични попадения във вратата на Де Хеа. Рамос ще може да разчита на партньорството на своя съотборник и приятел в Реал Начо. Енрике ще направи така че двамата да изградят един дуел между опитния войн и израстващия, но талантлив биткаджия пред вратата. Хомогенност, която може да се окаже успешен ход до следващото голямо първенство.

източник: Gulliver/GettyImages

Дилемата за ролята „под рамката“ остава. Кой да бъде вратар на Испания – влошилият формата си в последните месеци Давид Де Хеа или най-скъпият вратар в света Кепа Арисабалага. Де Хеа се очертаваше като явен заместник на Икер Касияс след отказването на легендата. Едва ли обаче Де Хеа ще може да изгради подобна автономна роля между греди, както го стори Сан Икер в първите петнайсетина години от новото хилядолетие. В момента конкуренция за вратарския пост е по-яростна отвсякога, защото има поне двама наистина стойностни играчи, които да бъдат №1. Решението за Лучо няма да бъде лесно. Честата ротация може да бъде решение.

източник: БГНЕС

Важна част от успеха на Енрике начело на Испания би трябвало да бъде и комуникацията му с лидерите на отбора, най-вече с капитана Серхио Рамос. Лучо не е долюбван от феновете на Реал Мадрид, тъй като игра в клуба между 1991г. и 1996г., а след това до 2004г. бе част от вечния враг Барселона. След това пък през 2014г. пое каталунците, извеждайки тима до Шампионската лига на финала в Берлин през 2015г. Рамос и Енрике са показвали в миналото студенината по между си, но сега те трябва да работят заедно за благото на родината. Рамос е професионалист, който едва ли ще има проблем да стопли отношенията си с темпераментния астуриец.

Нещото, което Луис Енрике уважава най-много в работата си е дисциплината извън терена. Колективът е важен, а лидерите се показват в мачове, а не в публичното пространство. Лучо ръководи като пълководец всяка тренировка на своя тим, дава указания от специално изградена платформа над терена, следи всеки детайл, превръща се в част от битието на всеки играч, на всеки проблем в съблекалнята. 48-годишният Енрике вече затегна мерките по време на лагерите – никакви телефони, без „Плейстейшън“ и занимателни видеоигри, социални мрежи и т.н. Само и единствено футбол. Испанската реконкиста за футболния трон в света и Европа вече е подета. Край тъчлинията той пак ще скръсти критично ръце. Францисканският му вид вдъхва страхопочитание. Рицар от старо време. Решителен и непоколебим. Луис Енрике и неговата „Реформация“. Испания имаше нужда от това.