От какво се нуждае Негово Величество Зрителят, Негово Величество Футболният фен, за да се наслади докрай на любимата игра? За да види кръглата топка в невероятни конфигурации, много пъти в мрежата, с обрати, адреналин, драма, безмерна радост, сълзи...

Няма Реал, няма Барса, няма Байерн! Мача на сезона го сътвориха Ливърпул и Борусия Дортмунд. 4:3 и колко емоции зад този резултат.

Ще отговорим сами на началния въпрос малко по-надолу. А преди това – шапки долу! Пред двата отбора, които ни дадоха футболната емоция в най-чист вид, каквато и фантазията ни трудно може да роди.

Какви тактики, какви схеми. Няма такова нещо. Излизаш на терена и атакуваш. Едните, другите. Първо дортмундци, после ливърпулци. И обратното. До тотална забрава. До шеметен световъртеж. До безмълвие.

Е, добре, каква е рецептата, питахме в началото. Какво забърка този великолепен коктейл от голове, емоция и страст?

Няколко са съставките. На първо място Ливърпул. Помните Истанбул и онова 3:3 срещу Милан, знаем, не сте го забравили. И още много други подобни мачове. Това е отборът, орисан да участва във футболни драми. Ливърпул и неговият митичен „Анфийлд“, разбира се.

После Юрген Клоп. „Червените“ най-сетне случиха на мениджър. Харизматичен, какъвто е самият клуб. Невероятен, непримирим, луд, много луд. Толкова луд, че да повярва в обрата от 0:2 и от 1:3, от шанс 1:50, от три гола минус. Той е щипката лудост в коктейла. Не щипка – шепи, кофи лудост. Юрген Клоп...

И на трето място, браво на съперника на Ливърпул, браво за Дортмунд. Един от малкото отбори, с които Ливърпул можеше да си партнира в подобен спектакъл.

Други анализи няма да предложим. Тактиките, паркираните автобуси, „катеначото“, „тики-така“-та са за други. Не за Ливърпул и Борусия. Те играха футбол в най-чистия му вид.

И направиха без съмнение мача на сезона.