Тринайсет години. Толкова изминаха, откакто за последен път имаше представител на френския шампионат сред финалните 4 отбора в Шампионската лига и във втория по сила турнир на Стария континент – тогава Купата на УЕФА.

Сега спомените оживяват. Спомени за головите шоута на Монако (като онова 8:3 срещу Депортиво – двубой, спечелил мнозина привърженици на монегаските) и атрактивните мачове на Лион; за борбеното представяне на Марсилия и Бордо, които никога не се предаваха; за едно силно поколение от френски футболисти, при което играчи като Жером Ротен и Людовик Жюли така и не успяха да оставят своята следа в националния тим.

Лион и Монако обаче накараха феновете отново да мечтаят. Срещу Бешикташ „хлапетата“ показаха своя характер и дадоха ясно да се разбере, че каквито и проблеми да създават противниковите привърженици (независимо дали френски, или турски), те не могат да пречупят 7-кратния шампион.

Монегаските, от своя страна, се завърнаха към контраатакуващия си футбол, който превръщаше двубоите на тима в истинско зрелище, и отново срещите на Монако носят обещание за много голове и спиращи дъха атаки.

Може би причината за това своеобразно възраждане се крие във взетите поуки след миналия сезон?

Да вземем за пример Монако – останал в сянката на парижката доминация, тимът от Княжеството поддържаше жива битката за второто място именно с Лион, преди да рухне през пролетта. Но как можеше и да се очаква друго – с прекалено нестабилна защита (бавният Карвальо и ненадеждният Уолъс) и практически липсваща атака – Ласина Траоре, Стефан Ел Шаарауи и Иван Кавалейро напълно разочароваха, а Жермен и Фалкао ги нямаше в отбора.

Но ръководството на клуба реши да се довери на Леонардо Жардим, на свой ред той се довери на завърналите се Жермен и Фалкао, даде шанс на Мбапе и подсили защитата. А ето, че сработването на този отбор даде резултат!

При Лион беше същото. Отборът задържа звездите си и (поне малко) стабилизира отбраната. Безкрайно талантливата атака, в лицето на Лаказет, Фекир, Гезал и Толисо, остана непокътната, а в защита беше привлечен показващият сериозен потенциал Емануел Мамана. А освен това наблюдаваме възхода на поредния лионски талант – Муктар Диакаби.

Това постоянство, демонстрирано от Монако и Лион, контрастира напълно с политиката на Пари Сен Жермен този сезон. И какво се случи срещу Барселона и в Лига 1?

Но френските представители в двете финални четворки показаха и друго – че индивидуалната класа все пак е от голямо значение. Въпреки всичките си проблеми с контузии, Радамел Фалкао остава изключително талантлив футболист и е голмайстор на „монегаските“, а за класата на Мбапе достатъчно говори една проста статистика: 5 от последните 7 точни удара на младока в елиминациите на Шампионска лига са се превърнали в голове.

Класата бе видна и при Лион. Отиграванията на Александър Лаказет в реванша срещу Бешикташ представляваха истинска наслада за окото, а често недооценяваният Антони Лопес за пореден път показа колко добър вратар всъщност е.

Е, 13 години по-късно Франция отново има полуфиналисти в Шампионска лига и Лига Европа. Тогава обаче Монако и Марсилия стигнаха до финал – защо сега историята да не се повтори?