Лошо е, когато определящ себе си за сериозен футболен фен, пита: „Абе кой стигна до финала на УЕФА? И кога е той?” Тук, накуп се забелязват три пропуска. Въпросният виртуален фен не знае, че до този финал стигнаха Атлетико Мадрид и Фулъм, не знае, че се играе на 12 май и все пак явно още не е превключил от Купата на УЕФА на Лига Европа. Точка по въпроса – този е футболен фен, колкото Бойко Борисов – на „Шоуто на Слави”. За останалите – предстои първия исторически сблъсък за трофея в новата Лига Европа. Мястото – „Нордбанк Арена” в Хамбург или ако и вие не сте превключили – това е бившия „Фолкспракщадион”. Това е и първи европейски финал изобщо в този повече от голям футболен град.

За неутралния фен може би това ще бъде скучен мач. Вероятно, българският зрител също донякъде попада в тази категория. Е, жалко, че Левски или ЦСКА не стигнаха до последния мач. Малко не им достигна, пък и съдиите ги порязаха. За да ни бъде по-интересно. Магията на финалните мачове, било в този турнир или в Шампионската лига е вечна. Присъствал съм на живо на финални мачове от сорта на Парма – Марсилия /3:0/ в Москва или Севиля – Еспаньол /5:3 след дузпи/ в Глазгоу. Бях и на последния финал в историята на този турнир, миналата година в Истанбул, когато Шахтьор надви Вердер. Емоциите не отсъстваха нито веднъж. Финалът си е финал, той винаги ще носи тръпката на последната битка, на липсата на възможност за поправяне на грешките, на желанието да се добереш до купата, която е на метри от терена. Е, не всеки път всичко това може да бъде допълнено с мач Ливърпул – Алавес, завършил 5:4, но пък като се замисля, то все Ливърпул създава някакви подобни безумни heartbreak трилъри, а тази година просто случиха на Атлетико и номерът им не мина.

Мачът в Хамбург си е финал като всички други. И изобщо не важи правилото, че вторият по класа турнир автоматично сваля и нивото на мача за купата. Нима двубои от близкото минало, като финалните срещи от Шампионската лига Реал – Валенсия /3:0/ или пък Порто – Монако /3:0/ са били по-интригуващи? Няма разлика, а през призмата на българския фен, то дни след Берое – Черноморец Поморие, мисля няма право на оплакване. Още повече, когато даден мач има някаква историческа обоснованост, то всичко си струва. Нека погледаме с удоволствие първият финал в новия турнир...