Стоичков: Ще гледам Мондиала на село

Христо Стоичков, преди Световното първенство в ЮАР има големи притеснения за сигурността в страната.

Вие самият сте треньор на Мамелъди Съндаунс. Как се чувствате там?

Напълно спокоен. Живея тук от седем месеца и не съм имал проблеми – нито на улицата, нито в ресторанта, нито в самолета. Ясно, че ако отидете в Совето, можете да имате трудности. Но това се случва и на някои места в Лондон или Париж. Не разбирам защо вестниците пишат толкова много за сигурността в ЮАР. Това е само булшит от хора, които говорят твърде много.

Значи не съжалявате, че отидохте в ЮАР?

Много съм доволен, имам много добър отбор от големи професионалисти. Имаме десет национала, борим се за титлата, въпреки че преди сезона взехме само един, двама нови играчи. А нивото на лигата постоянно расте. Има много чуждестранни треньори, играчите също стават все по-добри.

Какво може да направи националният отбор на ЮАР на самото Световно първенство?

Бафана Бафана е много силна и може да постигне нещо. Треньорът Перейра има на разположение играчи, които играят в Европа и заради това имат силна психика. Но групата е тежка – с Мексико, Уругвай и Франция. Много ще зависи от първия мач.

Докъде ще стигне ЮАР в турнира?

Ако спечелят първия мач, със сигурност ще продължат напред. Но това няма да е лесно. Знам за какво говоря. През 1994 с България загубихме първия си мач с Нигерия с 0:3 преди да спечелим следващите четири срещи поред. Всички ще следят Бафана Бафана – вестниците, телевизията, десетки хиляди по стадионите. Не знам дали напрежението няма да е твърде голямо за някои от играчите.

Какво е настроението в ЮАР преди турнира?

Всички са убедени, че това ще едно от най-добрите Световни на всички времена. Това, че Блатер даде първенството на ЮАР беше важно за самочувствието на хората тук, дори за целия континент. Сега африканците ще могат да покажат на целия свят, че са добри, смирени хора.

Кой ще е световен шампион?

Мисля, че Гана, Нигерия и ЮАР могат да постигнат нещо на собствения континент – четвърт- или полу-финал. Но световен шампион? Както винаги Бразилия, Аржентина, Испания, Италия, Германия и Англия имат най-големите шансове. Но всички те имат тежки групи, а до титлата има седем мача. 90 минути, един гол и изхвърчаш.

През 1994 България беше изненадата на турнира.

Изненада? Защо пък изненада? Че кой беше чак толкова по-добър от мен, Лечков, Костадинов, Балъков, Михайлов? Имахме силен отбор и всички възможности. Тогава играех в един отбор с Ромарио – най-добрият нападател на времето си и вкарвах толкова много голове, че вече не мога да си спомня за всички.

Спомняте ли си поне за гола от свободен удар срещу Германия?

Ах, това въобще не беше голямата работа. Взимам топката, прехвърлям я над бялата стена. После Лечков вкарва втория гол. За нас беше много, много лесен мач. Какво беше особеното на българския отбор тогава? Питайте Франц Бекенбауер. Тогава той беше в хотела с нас и играехме заедно карти. Той ми е добър приятел, Франц.

Франц Бекенбауер е бил в един хотел с вас по време на Световното първенство?

Да. Играехме карти, после малко бира, малко вурстчета, малко басейн. Ние българите така се концентрираме. С музика! Музика и танци. Това действа добре за концентрацията. 90 минути минават много бързо – правиш един гол, два гола, мачът свършва и почват танците.

Ще следите ли Световното първенство в ЮАР?

Не, най-вероятно ще съм във ваканция в селото си.

Къде е селото ви? В България?

Не, не, светът е моето село. ЮАР, Мозамбик, Зимбабве, България, Испания – аз съм космополит.

Значи въобще няма да гледате първенството?

Напротив, по телевизията. Това така и така е по-добре, отколкото на стадиона – там не пропускаш головете, а и имаш повторения. Разбирате ли?

Господин Стоичков, благодарим за разговора.

Поздравете Франц Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге и милите хора в Германия от мен.