Българският талант Антонио Михайлов продължава да се бори здраво за своето място в гранда Милан. Гонг посети обещаващия нападател в базата на „росонерите”, която се намира в близост до Милано.

Програмата на това 18-годишно момче, определено не е като тази на повечето му набори в България. Борбата се води на няколко фронта.

Антонио се прибира от училище и бързо се разбираме, как да се видим, защото го чака сериозна тренировка.

Срещаме се в семейния бар, в който Антони сгъва по бързата процедура първо, второ и трето от менюто. Набляга на салатата и неизбежните макарони. Хапва солидно и обяснява, че трябва да качи маса и мускули, за да се наложи в Калчото.

Отиваме на тренировка, като по пътя Антонио разкрива, че във вторник пада тичане в базата на Милан. „Тук не залагат много на това. По-скоро се играе с топка. Нали сме футболисти, а не атлети. Така казват треньорите ни. Само във вторник е по-различно. Иначе има и много тактика, но нали е Италия”, отбелязва нападателят.

Понеже сме подготвени, поздравяваме Михайлов за гола му в последния мач на състава до 18 години. „Стана много хубав гол, ама изпуснах и дузпа. Бих я на средна височина и сбърках. Вратарят беше доста висок и хвана ъгъла. Треньорът ми каза, че попадението ми е било красиво, като за Серия А”, разкрива още Антонио.

Влизаме в базата на Милан. Антонио вижда две по-малки момчета по къси гащи. „Не бива така, тук всички тренираме по анцузи, защото вече е студено. Не се пазят изобщо, а трябва да бъдат най-дисциплинирани”, изразява мнение българинът. Малко по-късно двама треньори от школата правят забележка на други момчета, които се оправдават, че анцузите им били дълги.
Преди да потичат здраво на едно от тренировъчните игрища, Антонио и треньорът на беретите, Валтер Де Веки правят показно на джитбол. Специалистът има запазено място в историята на „росонерите”. „Той е вкарал два гола на Интер за десетата ни титла. После са сложили звезда на екипа”, демонстрира познания за миналото на отбора си младият българин.

„Знаеш ли, че в сряда ще вечеряме с първия отбор. Сигурно ще дойде Галиани, а може и Берлускони. Причината е, че ставаме на 110 години. Ще покажат всички купи, които са спечелени до този момент. Ние имаме най-много от всички”, допълва Антонио Михайлов.



„Аз бях много щастлив това лято, защото и моят отбор взе шампионската купа. Голяма емоция беше, не е лесно да станеш първи в Италия”, споделя голмайсторът.

„Искам да играя мъжки футбол. Какво ще се случи зависи най-много от Милан. Аз разчитам на Емо Данчев, той знае, какво се случва. Звъни ми често, всяка седмица, а понякога и по два пъти. Дано и другите момчета, които са в Италия успеят. Разбрах, че сте били и при Мишо Иванов. Дано и на Кирев му тръгне, защото сега Буфон е контузен и може да стане втори вратар на Ювентус”, завършва Антонио.

След тренировката, която е доста интензивна, Антонио бърза към вкъщи. „Трябва да уча, а после да помогна на нашите в бара. Утре ме чака същата програма, но и вечеря със звездите от Милан”, разказа ни още Антонио.

Сигурно не сте забелязали много прилики между това момче от Милан и повечето футболисти, за които сте слушали и чели. Дано му върже, дано и „Бате Емо”, както нарича мениджъра на Бербатов, да намери правилните ходове, както го стори с друг Митко. Все пак и двамата са от един край - македонския.