Бившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров за пореден път демонстрира своите неугасващ дух и неподправена човечност.

Бившият играч на ЦСКА, Селтик и Астън Вила даде изключително забавно интервю пред британския комик Ръсел Хауърд и предаването му „Добрите новини”, където обходи доста богат набор от теми. Естествено разговорят се завъртя главно около тригодишната успешна битка на българина с левкемията, а в течение на разговора Стенли с доста хумор разкри неща като детските си страхове, плановете за бъдещето и какво е чувството да си плащаш, за да играеш футбол.

„Добре съм, всичко се развива чудесно за мен засега. Бяха тежки няколко години за мен. Имах и добри моменти също. Всички те бяха свързани с жена ми – тя беше постоянно до мен, спеше при мен в болницата. Като се замисля през какво минахме, и двамата се усмихваме. Например аз си танцувах, докато бях на химиетерапия. Сега ми изглежда смешно. По онова време нещата си бяха доста сериозни. Когато се бориш се за живота си вариантите са два – или ще успееш, или не.”

„Всеки от нас търси своята половинка в живота. Аз мисля, че съм я открил.  Тя плачеше, когато бях контузен, празнуваше заедно с мен, когато отбележех гол, а после премина с мен през всичко това”, продължи Стенли, а водещият се пошегува, че ако досега жена му не го е обичала, ситуацията се е променила след думите му пред телевизионните камери.

„Когато лекарите диагностицираха болестта, феновете на Вила искаха да направят нещо. Те решиха да се станат и да ме аплодират в 19-ата минута. Това докосна дълбоко сърцето ми. Никога няма да мога да си го обясня или да го забравя. Виждах и в болницата, когато гледах мачовете по телевизията. Това се случваше всеки път в продължение на година и половина. Беше невероятно.”

После разговорът се завъртя около една друга битка, която Петров е спечелил – със страха си от силни ветрове. „Да, беше ме страх. Всеки път, когато вятърът се усилваше, аз тичах към къщи. Затварях всички прозорци и не исках да излизам. Майка ми се притесни по едно време – каза си, че това не е нормално. Тогава баба ми каза, че има една вещица, при която да ме заведат...  да, да вещица. Тя поиска да ме закарат в друго село,  вкараха ме в някаква стая, а там имаше три куршума. После вещицата ги постави в някаква купа и те просто гръмнаха, все едно някой ги изстреля. Беше си страшничко. След това – ветровито? А, не добре съм си.”

„Любимият ми играч е Хенрик Ларсон, защото обичах да играя срещу него и беше голям футболист.”

„Мениджър? Ами-и-и... Не съм много сигурен. В момента полагам изпитите си за треньор. Нещата днес са много различни – има много стрес, интензивност. Ти би ли искал да бъдеш мой асистент, когато губя?”

„Сега отново играя футбол, в лигата за над 35-годишни. Все пак остарявам, нали... Разликата между Висшата и Неделната лига? Ами, сега плащам три паунда, за да играя. Това си е голяма разлика. Честно казано, в началото не знаех, че се плаща. След първия мач бяхме седнали на по бира и едно от момчета ми каза: „нали знаеш, че трябва да платиш 3 паунда?” А аз му казвам: „Извинявай, не разбрах...” Не бях плащал за първите три мача, те ми ги бяха начислили. Иначе е същото както когато бях млад – излизаш, за да се наслаждаваш, няма напрежение. Обожавам да играя футбол и сега получих шанса да го правя отново. Сега професионалният футбол е толкова напрегнат, така че все едно се върнах в младостта си. Чувствам се отново жив.”

„Бъдещето? Остават ми още два цикъла лечение. Последният е през януари и след това съм свободен. След това може би ще изчакам година и ще направя нещо. Какво ще бъде? Още не знам”, завърши Стенли.