Янис Карабельов изпрати изключително успешен сезон 2021/22 със своя Кишварда, завоювайки сребърните медали в унгарската Първа лига. Бившият играч на Славия реализира два гола и бе ключова фигура в халфовата линия на „червено-белите“, за които второто място е рекордно в цялата им история.

Сега пред Карабельов и компания предстои дебютно участие в европейските клубни турнири, където ще се изправят срещу казахстанския Кайрат. Специално за Gong.bg Янис разказа за очакванията преди двубоите в Лигата на конференциите и сподели малко повече за клуба си и самия град Кишварда. Той също така направи паралел между българския и унгарския футбол и хвърли светлина върху реакциите в Унгария след двете победи на националния им отбор срещу Англия.

- Здравей, Янис! Вече започнахте подготовка, изиграхте и първия си приятелски мач. Успя ли да си починеш и чувстваш ли се вече презареден за предизвикателствата на новия сезон?

- Здравейте на Вас и на всички, които гледат. Успях да си почина, това може би ми беше най-дългата почивка досега в състезателната ми кариера. Беше малко „ненормално“ и нещо, което не се случва всеки път, нещо необикновено. От друга страна пък беше изключително приятно. Както ти сам каза, вчера изиграхме първата контролна среща, мина добре. Ние тепърва започваме с мачовете и с по-тежките натоварвания, така че всичко върви, както си е по реда му.

- Изпрати изключително успешен сезон с Кишварда, завършихте втори в унгарския елит. Очаквахте ли преди началото на първенството, че ще постигнете такова класиране, тъй като, ако не се лъжа, клубът никога досега в историята си не е достигал до подобна позиция?

- Още преди година и половина, когато дойдох, заварих един доста сериозен отбор с много добри футболисти, колектив. Бях сигурен, че с много малки подобрения този отбор ще постигне доста по-успешни неща от миналогодишните успехи. Още със самото започване на миналия шампионат имахме един много добър треньор в лицето на Жоао Жанейро, който успя да напасне всички футболисти. Неговите тактически указания спрямо всеки един двубой ни даваха тласъка, който ни помагаше или буташе до последния мач. Ако трябва да бъда искрен, не ме изненадва това наше класиране, защото имаме доста силен отбор.

- Ференцварош е безспорният хегемон в унгарския футбол, както исторически, така и текущо – в серия от четири поредни титли и общо 33 в тяхната история. Въпреки това вие сте от малкото отбори, които успяха да ги победят през изминалия сезон. Допускаш ли възможност да се борите с тях за титлата през предстоящата кампания или като цяло някой да ги свали от трона?

- Не бих казал, че на този етап е възможно ние да се конкурираме с тях, защото говорим за много сериозен отбор с доста по-високи финанси. Нашият клуб е на различно ниво спрямо техния. Не бих казал, че можем да говорим за това да ги свалим от трона. Относно други отбори – мисля, че има други два-три отбора, които могат да се надпреварват с тях и които могат да им се противопоставят да станат шампиони. Аз обаче не вярвам, защото с оглед на това, че познавам всички отбори и играем редовно с тях, мога да твърдя, че Ференцварош има най-добрия отбор и заслужено са шампиони в тези последни години.

- Предстои дебют за Кишварда в европейските клубни турнири. Жребият за Лигата на конференциите ви изпрати срещу много неприятен съперник - Кайрат, миналогодишен шампион на Казахстан, участник в групите на Лигата на конференциите през миналия сезон. Успяхте ли да ги разузнаете и какви са вашите шансове?

- Не сме успели да ги разузнаем, още сме в ранна фаза на подготовката. Тепърва ще заминаваме за Австрия и там предполагам, че ще наблегнем повече върху настоящия ни съперник в Лигата на конференциите. Какво да кажа за Кайрат? Бил съм веднъж в Казахстан с младежкия национален отбор, играхме срещу тяхната гарнитура. Чувал съм от мои съотборници, че Казахстан е съвсем различна държава, културата им е по съвсем различен начин, както и всичко друго. Относно Кайрат – както един мой съотборник ми каза: „Боже, това е Китай! Ще ходим до Китай, ще играем с Китай. Това е прекалено далече!“. Това в рамките на шегата (смее се). Аз съм оптимист, въпреки че ако трябва да бъда искрен – трима от основните ни футболисти ни напуснаха. Надявам се това да не окаже роля в предстоящите мачове. Все пак аз съм оптимист и мисля, че ще продължим напред или поне така се надявам.

- Пожелавам ти го от сърце. Разкажи ни малко повече за вашия отбор. Доста разнородна интернационална селекция сте се събрали там, знам, че има и друг бивш представител на българското първенство.

- Ами да, с Матеус Леони заедно дойдохме по едно и също време. Познавахме се косвено от мачовете в българското първенство – той беше в Берое, след това в Арда, играли сме доста пъти един срещу друг. Мога да кажа за него, че той е един прекрасен човек и много ценен футболист. Иначе в нашия отбор има румънци, сърби, черногорци, албанци, хървати, босненци. Аз не съм вярвал, че може да има такава сплотеност между хора от толкова разнородни националности, но ето, че се получи. Разбира се, има и унгарци, които са част от нашия отбор, но наистина е нетипично и съм приятно очарован още от ден първи как хората се приемат, както и всеки един нов, който пристига в отбора.

- Градът Кишварда не е особено голям, а и унгарският език едва ли е от най-лесните за научаване. Успя ли бързо да се адаптираш към страната и как се чувстваш там?

- Първите ми няколко месеца в страната бяха доста трудни, защото моята жена беше бременна, а всичко беше затворено заради коронавируса. Тук имаше вечерен час, не можеше да се излиза и буквално на улицата бяхме само аз, тя и кучето. Като култура те са малко по-затворен тип, не са като нас. Хората си стоят по домовете, по-кротки са, по-спокойни, а знаете, че ние сме по-буен народ, обичаме шумното и да сме навън. Това за нас беше малко различно, но успяхме да привикнем и, честно казано, чувстваме се все по-добре. Относно града – той е малък, по-скоро е като село, но се свиква. Аз знам за какво съм тук, за какво го правя. Да, има неща, които ми липсват. Не ми липсват големите молове, но пък ми липсват малко повече развлечения за нашия син, който расте и който изисква градини, паркове и места, на които да се забавляваме. Да, малък е градът, но се живее доста по-спокойно, отколкото в София и в България като цяло. Доста по-уредено е, всеки живее нормално, спокойно и без липси. Мисля, че това е най-основното на база това, което наблюдавам сред населението и как живеят хората.

- Имате много интересен стадион, който е много по-различен като визия от това, с което сме свикнали в България. Създават ли вашите фенове приятна атмосфера на домакинските мачове?

- Нашите фенове не са много, но всички подкрепят отбора и са много щастливи от това, което правим. Разбира се, с успехите миналия сезон нещата започнаха да се разрастват и да стават все по-добре откъм фенове и откъм посещаемост. Относно стадиона – изключително кокетен, малък, затворен и с трибуни, които са буквално на метър-два от тъчлинията. Това е изключително приятно за един футболист и атмосферата е много приятна. Получава се една аура, която в България за съжаление не можеш да срещнеш, защото трибуните са много отдалечени. От друга страна пък съжалявам, че в България не са такива стадионите, защото има доста повече фенове, говоря спрямо нашия отбор, и било съвсем различно. Знаем обаче, че в България нещата трудно биха станали.

- Вече година и половина си в Унгария и можеш да направиш паралел между нивото на тамошния футбол и този в България. Категорично ли са по-напред от нас унгарците?

- Категорично го заявявам. Ако започнем най-вече от базите и от това какво ми прави впечатление – всички терени на всички стадиони на всички отбори, дори на повече от 50 % във втора дивизия, са хубави и нови, поддържани, изградени с помощта на правителството, което инвестира изключително много във всяка една академия. Даже има класации за топ 10 на академиите и се инвестират още повече пари в тях, като нашата академия е част от тези 10 отбора. Нещата се получават, развиват се. В нашия клуб имаме 9 терена, имаме закрит такъв за зимата. Имаме абсолютно всичко, от което един клуб трябва да има като основи за развитие и следователно това помага за развитието на футбола като цяло. Националният им отбор страшно много се разви в последните години. Погледнете след баража им срещу нас преди две години докъде стигнаха. Смело мога да твърдя, че са доста по-напред от нас.

- В Унгария е налице държавна политика за изграждане на спортна инфраструктура и резултатите, поне на външен вид, изглеждат страхотно. Смяташ ли, че този модел има почва и у нас?

- Не знам какъв е най-правилният модел да се направят нещата, но със сигурност колкото по-скоро започне да се действа в тази насока, толкова по-добре за българския футбол. Примерно вчера играхме контрола с Вашаш, традиционен отбор от Будапеща, който току що спечели промоция от втора дивизия. Отидохме да играем контрола не в тяхната база, а на тази на третодивизионен отбор. Имаха три терена – един изкуствен и два тревни. Този, на който играхме, беше повече от перфектен. А говорим за отбор от трета дивизия, който аз дори не го бях чувал. Те обаче имаха тренировъчен терен, който не знам колко от отборите от А група имат подобен, което за съжаление не говори добре.

- Съвсем наскоро Унгария победи на два пъти Англия в Лигата на нациите, което може би е още по-показателно за развитието на унгарския футбол – веднъж у дома с 1:0 и впоследствие историческия успех като гости с 4:0. Каква беше реакцията там след тези победи?

- Щастливи хора, хора, които се радват на развитието на техния футбол. Хора, които вече имат очакването за нещо по-голямо и които гледат по друг начин на техния национален отбор. Аз говорих с нашия треньор и му казах, че съм изключително впечатлен. Той каза: „Да, така е, в момента имаме добро поколение“. Аз му отговорих, че в момента имат 6-7-8 човека в Бундеслигата, които изключително много тласкат националния отбор. Развиват се хората и успяват.

- Един вид те са приели тези успехи като нещо нормално?

- Да, по-скоро като нормално, отколкото като някаква изненада, ако трябва да бъда искрен. Казват: „Да, така е, успяхме. Като играем с по-добри отбори, играем по-затворено и тогава успяваме да покажем нашата игра. Като играем с отбори, които се защитават, тогава имаме проблеми“. Аз им казах, че не се случва всеки ден да биеш Англия и заслужават едно голямо „браво“.

- Препратката към българския футбол сега не е много логична, но нека да си поговорим малко и за него. Ти не беше повикан за последните мачове на националния отбор по-рано този месец. Как преживя отстрани неприятните резултати срещу Грузия и Гибралтар?

- Беше ми доста неприятно, въпреки че не бях част от националния отбор. Бил съм там, знам колко е трудно и колко критика понасят футболистите. Въпреки всичко не мисля, че те заслужават това, защото това е олицетворението на нашия български футбол. За съжаление това е нашата действителност, това е картинката. Трябва по някакъв начин да се направят някакви промени, защото нещата не изглеждат добре. Съчувствам на момчетата и на целия отбор, на всички, които са в националния отбор, защото знам колко е неприятно.

- В предварителния разговор с теб си говорихме за efbet Лига и ти ми каза, че следиш почти всички мачове. Какво ти направи впечатление през миналия сезон?

- Направи ми впечатление израстването на Левски след Нова година и изключително приятно ми беше да ги наблюдавам. Разбира се, следя всеки мач на Славия, когато имам възможност и не съм на тренировка или на мач. Какво ми направи впечатление… Нещата, които се случиха в долната осмица, не ми допадат особено, защото имаше неща, които за мен са неприемливи. Имаше някои хубави мачове в плейофите между водещите отбори. ЦСКА на моменти успяваха да покажат истинското си лице. Съжалявам за пропуснатата възможност на Славия да отиде на финал за Купата, защото според мен наистина заслужаваха и бяха по-добрият отбор. Това са нещата.

- Ти си продукт на детско-юношеската школа на Славия, която непрекъснато бълва таланти. Въпрос на време е да се реализира поредният престижен трансфер на „бял“ кадър, визирам този на Мартин Георгиев в Барселона. През идния сезон пък тимът до 18 години ще участва в Младежката Шампионска лига. Какво отличава академията на Славия от другите според теб и какво биха могли да копират другите български клубове, за да постигнат същите успехи?

- Това, което според мен отличава академията на Славия от другите, е, че там се дава възможност на собствените кадри, докато в другите отбори се търсят краткосрочни решения и се взимат футболисти, които се опитват да им помогнат в класиране или пък за препродажба. Другите клубове може би така виждат развитието си, но за мен изглежда странно и то при положение, че в България има достатъчно кадърни момчета, достатъчно таланти. Трябва да им се даде възможност и шанс. Именно шансът е основното нещо, което получават младите момчета в Славия. Господин Загорчич успя да даде шанс на няколко момчета в последните мачове. Ето Мартин Георгиев игра немалко мачове, направи дебют срещу Лудогорец. Просто в Славия не ги е страх и не е фикс-идея класирането, точки и т.н.

- За финал – какви са твоите цели и амбиции за предстоящия сезон 2022/2023?

- Като начало бих искал да съм здрав, както и цялото мое семейство. Оттам насетне нека първо видим как ще се представим в контролите. Имаме сериозни мачове и да видим докъде сме стигнали. Дай Боже, да отидем в следващия кръг на Лигата на конференциите, въпреки че няма да бъде лесно. Ако направим добър турнирен резултат в Казахстан, тази дестинация до Китай (смее се), мисля, че ще успеем да ги победим на наш терен, защото „вкъщи и стените помагат“, както се казва. Чувстваме се уверени и аз лично вярвам в нашия отбор, въпреки напускането на трима от основните ни футболисти. Мисля, че клубът ще предприеме нужните действия и ще дойдат добри техни заместници. Аз съм обнадежден и спокоен от тази гледна точка. Относно първенството – очаквам да е трудно, защото вдигнахме очакванията и сега ще гледат по друг начин на нас в първенството и отборите ще излизат да играят със съвсем различна нагласа срещу нас. Аз съм спокоен, ще видим как ще се представим и ще си дадем равносметка в края на другата година.