Тази неделя на 1576 километра северозападно от София ще се изиграе мач, който ще се проведе по същото време, когато ще е дербито между Левски и ЦСКА. Домакин на тази среща е град Бремен, а залогът е завръщането на местния Вердер в елита на германския футбол. Едва точка е необходима за четирикратния победител в Първа Бундеслига срещу непретенциозния Ян Регенсбург, за да се завърне в елита. Броени дни преди този мач футболистът на Вердер и младежки национал на България Илия Груев-младши се съгласи да даде интервю специално за Gong.bg, за да сподели за атмосферата преди неделния сблъсък. Младият полузащитник посочи какви според него са основните разлики между Първа и Втора Бундеслига и си припомни емоциите след дебютния гол срещу Шалке. Илия също така си пожела участие на голям турнир с националния отбор на България и призова да се обръща повече внимание на младите футболисти у нас.


-Илия, привет и поздрави от София. Как си?

-Здрасти, поздрави от Бремен! Всичко е наред при мен.

-Много ти благодаря, че се съгласи на поканата за това интервю, особено предвид това, че тази неделя пред теб и Вердер Бремен предстои заключителният мач от сезона – домакинство на Ян Регенсбург. В момента сте втори с 3 точки преднина пред третия Хамбургер, което означава, че дори 1 точка в този мач ви стига за класиране и завръщане в Първа Бундеслига. Искам да те попитам каква е атмосферата в клуба преди този изключително важен мач?

-Много се радваме, че имаме такава възможност преди последния кръг даже равенство да стига, за да влезем пак в Първа лига, където Вердер Бремен заслужава да бъде. Това е голям отбор! Мисля, че има много добра обстановка. Много е важно да го вземем този мач и мисля, че с такава настройка ще влезем в мача – да го вземем, а не да играем за точка. Ще се радваме много. Има леко напрежение, но това е нормално. Най-важното е, че ще се радваме, ако вземем този мач в неделя.

-Ти успя да се утвърдиш като основен футболист в първия тим на Вердер, но беше част от групата на тима и през миналия сезон в Първа Бундеслига. Голяма ли е разликата между Първа и Втора Бундеслига и според теб в какво основно се състои?

-Голяма е разликата според мен. В Първа лига играта е още по-бърза, по-динамична, по-бързо трябва да се мисли, по-малко време имаш в Първа лига. Аз в Първа лига миналата година за жалост играх само един мач, повече не играх. Но пак то се вижда и такива футболисти, които си тръгнаха от нашия отбор като Макси Егещайн, който отиде във Фрайбург и сега имат шанс да играят за Шампионска лига евентуално, Дейви Клаасен, който отиде в Аякс и стана шампион сега. Просто се усеща, че е голяма разликата. Ама пак трябва да се каже, че имаме много добри футболисти за Втора лига, което е най-нормално – Никлас Фюлкруг, Йомер Топрак, Леонардо Битенкурт, които имат всички над 150 мача в Първа лига, играли са в Шампионска лига и имат голям квалитет. Мисля, че има голяма разлика между един отбор като Вердер Бремен и един отбор като например Зандхаузен. Да, те сега направиха с нас равенство, ама просто като квалитет на футболистите има огромна разлика. Така че има разлика, но мисля, че за нас не е чак толкова голяма разликата, защото много футболисти от миналата година останаха с нас тази година да се борим за влизане.

-Вашият треньор Оле Вернер играе в схема 3-5-2, като ти имаш важната задача на дефанзивен халф точно пред защитата. Това ли е позицията, на която се чувстваш най-добре и къде другаде също се чувстваш полезен за отбора?

-Да, това е позицията, на която се чувствам най-добре и където най-много обичам да играя. Откакто съм в Бремен, винаги съм играл на тази позиция. Почти винаги съм сам като „шестица“, както се казва тук. Обичам да играя и когато сме две „шестици“ една до друга, както в националния отбор някой път. Мога да играя и малко по-напред като „осмица“, там също се виждам. Даже според мен мога да играя като централен защитник с трима отзад, да влизам по средата. Това мисля, че мога да играя, но там се чувствам най-добре – като „шестица“.

-Господин Вернер е млад специалист, едва на 34 години. Лесно ли се работи с него и какво според теб донесе той с идването си в клуба?

-Да, лесно се работи с него. Както ти каза, той е млад треньор, който е много спокоен. Дава ни много самочувствие, а това е много важно в такъв период. Когато той дойде, ние бяхме осми или девети. После направихме голяма серия - взехме девет мача поред. То се вижда, резултатите говорят за него. Откакто той е тук, ние сме първи. Работи се много добре с него и се радвам да имаме такъв треньор. Това е най-нормалното, когато върви така.

-Вердер е най-добрият гост в цялата Втора Бундеслига, докато на „Везерщадион“ допускате повече грешни стъпки под формата най-вече на равенства. Ти на какво го отдаваш?

-Не мога да си го обясня точно, ако трябва да съм честен, защото вкъщи, откакто коронавирусът позволява, винаги е пълен стадионът с 40-42 хиляди. Винаги е пълен, ние имаме много, много добри фенове. Не знам точно защо е така. Трябва да се каже, че и навън феновете много ни помагат, защото навсякъде, където сме и ако стадионът позволява, има над 5000 от Бремен. Сега на мача с Шалке, както се видя – пълен стадион, 60-62 хиляди. Нашите фенове се чуваха през цялото време. Това просто ти помага като футболист, нормално е. Трябва да се каже, че тук в Бремен този отбор има хармония с феновете, усеща се. Това го нямаш на много места.

-Няма как да не те върна именно към този двубой с Шалке, за който ти каза, и гола, който ти реализира в този изключително важен за клуба мач. Как се почувства след отбелязването на дебютното ти попадение?

-Много се израдвах, как! Беше ми голяма мечта, а в такъв много важен мач – първият срещу втория, на такъв стадион и да вкарам за 1:0 за нас… Просто беше много хубаво чувство и се израдвах много. Първо се надявах да не е засада и в крайна сметка не беше. После се опитах да се хвърля по колена и малко да се порадвам, но не стана много добре (смее се). Да, много се радвах. Да вкараш за твоя отбор в такъв важен мач наистина беше много хубаво.

-Тази пролет като че ли играеш най-добрия си футбол, откакто си част от първия тим на Вердер. Просто се намираш в добра форма в момента или има някакви други фактори според теб?

-Според мен и миналата година играх на добро ниво. Просто има разлика винаги дали отборът бие или не. Като отборът бие, винаги играеш по-добре или поне така го виждат хората. Когато завършиш наравно или падаш, автоматично играеш малко по-лошо. Мисля, че през октомври-ноември месец, където играх 7-8 мача подред по 90 минути, също бях на много добро ниво. Сега обаче хората повече гледат в теб, защото е друга фаза, бием много повече и сега са много по-важни мачовете. Да, според мен сега съм в една добра форма, чувствам се много добре. Мисля, че това го показах и в последните мачове. Радвам се, че просто мога да помогна на отбора, защото имаме много голяма цел, което е много важно не само за Вердер Бремен, но и за целия град.

-Няма как да не те попитам и за твоя баща Илия Груев - старши. Повече футболни или повече житейски съвети получаваш от него? Кое надделява повече – треньорът или бащата?

- За първия въпрос – и двете! Много ясно, че си говорим много за футбол. Той ми помага и след мач винаги си говорим какво мога да направя по-добре или не. Това ми е голяма помощ. Голямо преимущество е да имаш такъв баща, който разбира и който е от години наред в този бранш. Това просто много ми помага. Не можем да сравняваме Оле Вернер и баща ми, нали. Нормално е да говоря много с баща ми, но го правя и с Оле Вернер, и той ми помага, както и неговите помощници. Баща ми е много важен за мен, нормално.

-Сега ще те попитам за малко теми, свързани с младежкия национален отбор по футбол. В него сте се събрали немалко момчета, които играете в чужбина. Според теб вдигна ли се нивото с присъединяването на израснали извън България футболисти като Силвестър Джаспър, Йони Стоянов, Слави Станков?

-Според мен да. Тук трябва да се каже, че има много добри футболисти в България. Имам чувството, че много хора това не го виждат. Аз съм убеден, че някои момчета, ако са в чужбина, също ще играят на много високо ниво. Просто не е толкова лесно в България. Вижда се с един Филип Кръстев, който беше във Франция и после в Холандия и който не игра там много. Там обаче дори само тренировките ти помагат да станеш по-добър и сега, когато се върна в Левски, играе много добре. Един Вальо Антов, който е сега в Монца. Мисля, че това се видя и на мача с Холандия. Видя се, че бяхме равностойни, даже може би по-добри от Холандия, които играха с Гравенберх, със Зиркзее, с Бакер и с други много добри футболисти, които играят на топ ниво. Мисля, че имаме шанс, ако ние, младите момчета, продължаваме така да се развиваме. Най-добре е в чужбина някъде да отидат на високо ниво и в годините, които сега предстоят, да направим нещо за страната, нещо много хубаво за България.

-Ти каза за мача с Нидерландия. Яд ли те е още за този мач? Аз мисля, че вие доста изненадахте нидерландците тогава с играта си.

-Да, и аз мисля, че много ги изненадахме. Яд ме е още, защото да биеш вкъщи Холандия… Първо щеше да е заслужено, защото бяхме по-добри и щяхме да покажем, макар да го направихме и с точката, че имаме много големи качества. Така че много жалко и да, нормално, че се дразним, но мисля, че за нас и за хората беше най-важно да видят, че тези момчета могат да играят на едно ниво с тези футболисти и даже да са по-добри.

-Аз от теб разбрах, че ти вече си изиграл последния си мач за младежкия национален отбор, тъй като си наказан за предстоящия мач срещу Швейцария. Затова няма как да не те попитам – какво е да работиш със селекционера Александър Димитров? Знам, че той е изключително близък с отбора и непрекъснато държи връзка с всяко от момчетата.

-Първо трябва да кажа, че съм му много благодарен, защото той беше първият, който реално ме извика пак да играя за националния отбор, тъй като имаше период, в който въобще не играех. Той ме извика пак, даде ми пълно доверие. Мисля, че заедно с контролите изиграх 13-14 мача. Той просто ми даде голямо доверие и много добре се разбираме, също и с помощника Явор Вълчинов бяхме постоянно в контакт. Просто много добре се работи с него и мисля, че това накрая се видя. Проблем е това, че нямаш много време да работиш с националния отбор. Винаги, когато си там, имаш 3-4 дни и после имаш вече директно мач. Мисля, че се видя сега с Холандия какво може да стане, ако работиш по-дълъг период с един треньор, както и какви резултати можем да направим.

-Предполагам, че очакваш с нетърпение вече и първата повиквателна за мъжкия национален отбор. Вярваш ли, че тя скоро ще дойде?

-Да, вярвам в това. Мисля, че ако продължавам да играя на добро ниво във Втора лига и сега, ако в неделя влезем в Първа лига и започна да играя там, то тогава рано или късно ще ме викнат, поне това аз си мисля. После вече, когато ме извикат, трябва да покажа, че мога да играя на такова добро ниво и че мога да помогна на отбора.

-За финал - какви са мечтите и целите на Илия Груев?

-Първото и най-важно е в неделя да влезем (усмихва се). Аз много си харесвам Бундеслигата и моята цел е колкото мога по-дълго да играя в Бундеслигата и да направя колкото се може повече мачове там. Много ясно – и за България искам да направя колкото се може повече мачове и там евентуално да успеем за нещо голямо, като например да се класираме за турнир. Ще е уникално да го направим с България!