Младият български треньор Александър Гицов изпрати изключителен сезон 2021/22 начело на Флоридсдорфер. 34-годишният специалист, който е начело на тима от Виена в дует с Митя Мьорец, спечели сребърните медали в австрийската Втора Бундеслига с рекордните за второ място в класирането 65 точки, изоставайки на едва пет от шампиона. Скромният клуб от столицата съумя да достигне и до ¼ финал в турнира за Купата, където отпадна драматично след продължения срещу силния тим на Волфсбергер. В интервю специално за Gong.bg Гицов се върна към изминалия сезон, като анализира причините за силните и слабите моменти за отбора му през кампанията. Той също така сподели своя скептицизъм относно това дали някой скоро ще спре доминацията на местния хегемон РБ Залцбург, но пък изрази надежда за бъдещо запознанство с новия национален селекционер Ралф Рангник.


- Алекс, привет! Как си, успя ли да си починеш?

- Здравей на теб и на вашите читатели. Да, аз все още съм в процес на почивка, тъй като нашата подготовка започва на 13 юни, което е една седмица по-късно спрямо голяма част от българските клубове. Така че имам още малко време за почивка и за семейството.

- Започвайки с темата за изминалия сезон – няма как да не стартираме с шампионата. Вие завършихте на второ място, изоставайки на 5 точки от шампиона Аустрия Лустенау. Събрахте общо 65 точки, а моята проверка показа, че минимум в предишните три сезона подобен актив е щял да доведе до първо място и шампионска титла. Това говори изключително добре за вашето представяне през шампионата. Повече удовлетворение или повече съжаление има в теб и в клуба спрямо представянето през този сезон?

- В момента, тъй като нещата са все още пресни, така да се каже, смятам, че съжалението е повече. Смятам, че през следващия сезон ще осъзнаем какво сме постигнали и от каква позиция сме стигнали до такава сензация. Но в момента предвид, че сме били толкова близо и че, както ти сам каза, в други шампионати това щеше да доведе до първо място и промоция в Първа Бундеслига – в момента съжалението и чувството за изпуснат шанс надделяват над удовлетворението от успеха, който сме постигнали.

- 18 допуснати гола в 30 мача и 16 сухи мрежи. Как се постига това?

- Това е работа, както от играчите, така и от треньорския екип. Имаме непрекъснат стремеж за усъвършенстване на индивидуални тактически моменти и в двете фази на играта. Във фаза защита, както знаят повечето хора, които се занимават с футбол, да постигнеш някакъв баланс, синхрон и да започват да се получават нещата, е доста по-лесно, отколкото във фаза атака. Хората си мислят, че ние сме екип и отбор, който изключително много работи във фаза защита и набляга много на този момент от играта и това говори и статистиката. Всъщност това въобще не е така, но просто там ни се получи синхронът. От гледна точка на профил на играчите имахме футболисти, чиято сила беше точно в тази фаза на играта. В един момент всичко се напасна. Даже след предпоследния мач срещу Лафниц останахме след това да си говорим със старши треньора на противника и той ни направи комплимент, че не е виждал и играл досега като треньор срещу друг отбор, който след преодоляване на първата пресинг линия да успява по такъв начин да се затвори в блок толкова бързо и да има такъв добър синхрон, както и такова добро подсигуряване на отделните позиции. Това е нещо, което се стикова във времето, в което, разбира се, ние работихме много индивидуално в отделните линии и нещата се получиха.

- Кой според теб е мачът, който беше решителен за това да не успеете да триумфирате с първото място и за който теб най-много те е яд съответно?

- Ако трябва да говорим от гледна точка на емоциите, със сигурност това е мачът срещу Форверц Щайр, който ние загубихме с 0:1. Те са отбор, който беше ниско в класирането, а ние преди мача бяхме в серия от 15 срещи без загуба. От гледна точка на емоциите това е мачът, който изигра голяма роля за това да не станем първи. Но ако погледнем целия сезон, то определено има два мача, за които може много да ни е яд. Единият беше срещу Йънг Вайълетс, втория отбор на Аустрия Виена, още във втория кръг вкъщи, когато загубихме с 1:2. Това се случи при положение, че чисто статистически и като надмощие в мача имахме двойно повече голови положения. От статистическа гледна точка имахме по-висок процент на притежание и много по-голямо число на т.н. „очаквани голове“. Това беше мач, който във всеки друг ден ще спечелим, но загубихме в този момент. Тези три точки в края на сезона тежат много. Другият мач беше срещу ГАК, с които играхме като гости през есента. Двубоят вървеше 0:0 и щеше да бъде важна точка за нас, но те ни отбелязаха от статично положение в 86-ата минута. Това са едни 4 точки, които в края на сезона болят много. Но както вече ти казах, мачът срещу Щайр от психологическа гледна точка беше със сигурност моментът, в който усетихме, че ще изпуснем титлата, понеже Лустенау бяха в много добра форма до края.

- Няма как да не те върна към ¼ финала в турнира за Купата на Австрия, където загубихте след продължения с 2:4 от тима на Волфсбергер в един изключително драматичен мач – гол в добавеното време, червен картон, размяна на положения. Върни ни към спомените си за тази среща и това ли е мачът, с който ти най-много се гордееш през този сезон?

- Това е един от мачовете, с които аз най-много се гордея със сигурност. Малко не ни достигна, за да успеем да стигнем до дузпи, където вече не се знаеше какво ще стане. Това е мач, в който като треньор със сигурност съм научил нещо, тъй като реакцията, която имахме от скамейката, след като ни показаха червения картон в 115-ата минута, не беше достатъчно бърза, адекватна и добра. В общи линии това изигра някаква роля и бе решаващо или не за това те да отбележат трети, а след това и четвърти гол, когато вече бяхме рухнали психически. Но като изживяване, динамика, ниво мачът беше наистина един от най-силните ни, да не кажа и най-силният. Просто беше страхотно изживяване за нас, дори чисто като тактическа подготовка. Предполагам, че има хора в България, които зимата са гледали Волфсбергер, когато играха контрола с Лудогорец. Те са един много стойностен отбор, имат национали на Израел, Австрия, Словения, а Робин Дут им е старши треньор. В крайна сметка наистина се получи един запомнящ се мач от чисто емоционална гледна точка. Особено нашият гол в 96-ата минута за 2:2 е момент и изживяване, което със сигурност ще остане за мен за в бъдеще.

- У нас традиционно обичат да казват, че „апетитът идва с яденето“. Имате ли вече поставена цел за следващия сезон за преследване на промоция в Първа Бундеслига?

- Предвид ограничените ресурси и възможностите, които има самият клуб, никой не ни е казвал какво трябва да се случи – дали трябва да сме първи или да постигнем някакъв определен резултат през следващия сезон. Още повече, че след настоящия сезон естествено има футболисти, които вече изгубихме или които тепърва ще изгубим, тъй като ще отидат в по-силни отбори и по-силни първенства. Ние тепърва трябва да ги заместим, т.е. тепърва ни предстои да изграждаме почти изцяло нов отбор за следващия сезон. Така че нямаме поставени някакви цели. Смятам че ако успеем да завършим в края на сезона в топ 6, би било голям успех за нас. Ако имаме възможност за нещо повече, естествено, че е добре дошло, но някакви конкретни цели не са поставени от ръководството.

- Нека си поговорим за австрийски футбол. Девета поредна титла за РБ Залцбург – има ли изгледи скоро някой да прекрати тяхната доминация?

- Освен ако в процеса на подмладяване и на смяна на отборите не се получи някакъв момент, в който те просто не успеят да развият адекватни заместници на играчи, които са продали или да вземат треньор, който е отишъл в по-сериозно първенство… не виждам как ще се случат нещата. Те като организация, структура, развитие, ниво на работа са просто много напред в сравнение с всички други клубове в Австрия. Рапид и Аустрия нямат според мен никакъв шанс да са конкурентоспособни, Щурм Грац в момента сега завършиха на второ място в шампионата, но играят може би на лимита си откъм възможности. За всичките години, откакто аз съм в Австрия, имаше два момента, в които не се получи тази смяна на отбори и на треньори в Ред Бул и се влиза в някакъв междинен момент, в който просто нещата не функционират. Но не виждам как някой в следващите години ще успее да ги измести от първото място.

- Как приеха в Австрия назначаването за нов национален селекционер на Ралф Рангник? Имаш ли желание и дали ще има изобщо такава възможност да се запознаеш на живо с него?

- Дали ще успея да се запозная? Естествено, имам желание, но предполагам, че не е толкова лесно. Имаме някакви контакти в австрийската федерация, така че ако се отвори някаква възможност, то с удоволствие. Иначе за това как беше прието… В общи линии както е прието назначението на един чуждестранен треньор в България. Местните легенди и хората от местния футбол бяха твърдо против. Още повече, че и стари футболисти, легенди на австрийския футбол, се обявиха против това чужденец да бъде треньор и смятат, че има достатъчно добри специалисти в Австрия, които заслужават тази възможност и този шанс. Имаше двама доказани треньори, които бяха на последното ниво в преговорите и също бяха сред топ кандидатите. Също така голяма част от хората и от анализаторите смятат, че това назначение ще е от голяма полза за австрийския футбол и че ще има възможност да повиши цялостно нивото, а не само Ред Бул, както беше например в престоя на Рангник там. Чувствата са смесени, както казах, мненията са поляризирани и различни за това назначение.

- След резултатите, които ти постигна през изминалия сезон, разбира се, в тандем с Митя Мьорец – появи ли се някакъв интерес към теб от отбори с по-висок ранг в австрийския футбол или пък такива извън Австрия?

- Не е имало нещо конкретно. Имало е някакви запитвания, но като цяло ние с Митя имаме желание да се развиваме и за в бъдеще двамата заедно. Не се разделяме на аз или той. По-скоро имаме желание да се развиваме и занапред като тандем, като екип и няма значение чисто административно кой ще се води старши треньор и кой помощник, както е в момента. Аз смятам, че след един сезон е твърде рано да отидем на следващото ниво или да сменим клуба, защото в крайна сметка със сигурност ще има много хора, които ще смятат, че сме имали някаква доза късмет или че нещата просто са се случили. Това ще е за втори сезон, който започваме, макар че за нас ще е по-скоро втори и половина, тъй като изкарахме втората половина на 2020/2021 заедно. Смятам, че ще има достатъчно хора, които ще чакат да видят как ще се справим този сезон. Още повече, че както ти казах, ние загубихме голяма част от водещите си играчи и сега трябва да ги заместим и да продължим този модел и ниво на работа в опит да задържим тези успехи. Смятам, че това ще е предизвикателство, което ще бъде наблюдавано от достатъчно клубове и ръководни фактори относно това как ще реагираме в тази ситуация. А и ние имаме още доста работа в настоящия клуб и нямаме някаква бърза работа да отиваме на друго място. Смятам, а и времето е показало, че има много специалисти и треньори, които бързат да прескачат крачки в развитието си. Това бързане обикновено води до някакъв момент, в който въпреки крачката напред, се налага да направят две или три назад. Времето е пред нас, аз тепърва имам желание да правя ПРО лиценз и тепърва имам стъпки в моето развитие, които са важни. Това да отида в друг клуб в момента не е на дневен ред и не е най-важното.

- Знаеш, че ние, медиите, независимо дали български или чуждестранни, много обичаме прякорите. Сега, ако трябва да измислиш един прякор на вашия дует като комбинация на вашите имена или нещо друго – какво ще е името на тандема Александър Гицов – Митя Мьорец?

- Ще ти кажа нещо, което медията в Австрия, която отразява Втора лига, каза, а именно, че ние двамата сме като „ин и ян“ от азиатската символика, защото той е изключително спокоен и уравновесен, а аз съм изключително емоционален и бурен по време на мачовете. Може би това е сравнението. Също така много хора ни сравняват с един дует, който преди много години беше начело на шведския национален отбор - Томи Сьодерберг и Ларс Лагербак. Имало е и такъв тип сравнения. Това са може би двете, които досега съм чувал и които по някакъв начин са свързани с нас.