Българският вратар на третодивизионния английски Кеймбридж Юнайтед - Димитър Митов, даде ексклузивно интервю за сайта Gong.bg. Стражът записва своя дебютен сезон в Лига 1 в година, която беше с особен привкус за него. Той стартира 2021 г. като безспорен титуляр, считан от мнозина за най-добре представящия се вратар в Лига 2. Още през януари обаче той изиграва последния си мач за сезон 2020/21 след нелепа контузия при едно наглед рутинно спасяване. Травмата го вади от игра до края на сезона, като Митов отсъства толкова дълго извън терена за първи път в своята кариера, а на всичкото отгоре инцидентът се случва часове след отпразнуването на неговия 24-ти рожден ден.

Свързах с него тогава с покана за интервю, той отказа. По негови думи се случва за първи път, защото  никога не отказва разговор - дори говори най-редовно преди и след мачовете на Кеймбридж. В комуникацията ни още тогава той изрази увереност, която рядко се среща в подобни ситуации. Димитър сподели, че „всичко се случва с причина, мотивиран съм сега да се върна в по-добра форма. Ще използвам това време, за да подобря неща от моята игра, дори и само във фитнеса“.

Той се завърна в игра за Кеймбридж Юнайтед през месец август. Лига 1 е по-силна дивизия, но Митов е готов за изпитанието, който брани вратата на „жълтите“ срещу отбори като Съндърланд, Уигън, Ипсуич, Шефилд Уензди, Болтън. А най-хубавите неща тепърва предстоят. Януари ще поднесе гостуване на Митов и неговите съотборници на „новобогаташите“ от Нюкасъл в турнира за ФА Къп, което ще бъде гледано от цял свят - мечтаната трибуна за всеки футболист от по-ниските дивизии на Острова.

- Митко, записваме този разговор в редките случаи, когато не играете мач през три дни. Нека започнем именно с последната среща на Кеймбридж – поражение с 0:2 от Чарлтън в двубой, който бе по-специален за теб като бивш играч на Атлетик. Защо загубихте и как ти се почувства при твоето завръщане на „Дъ Вали“?

- Наистина беше много хубаво за мен да се завърна на „Дъ Вали“ и да видя доста познати хора. На мен Чарлтън ми даде пътя в английския футбол. Когато излезе програмата за мачовете в първенството, първата дата, която търсих да видя, е кога играем с Чарлтън като гости. Тогавашният капитан на отбора Джони Джаксън в момента е техен треньор и беше доста хубаво да го видя. А за мача – не бих казал тежка загуба, защото бих казал, че това ни беше най-силният мач през сезона. Играхме наистина превъзходно. Мисля, че не заслужавахме да загубим, но това е футболът. Когато не вкарваш, те ще вкарат. Имаха две положения – вкараха два гола. Наистина не направиха кой знае какво да вкарат тези голове, но просто в момента играем на такова ниво, че на нападателите им трябва половин положение, за да вкарат гол и това се случи в събота.

- През уикенда предстои мач срещу лидера Родъръм. Звучи ли реалистично да победите водача, който на всичкото отгоре се е устремил към Чемпиъншип?

-Родъръм със сигурност са най-добрият отбор в първенството. Те са физически много силен отбор, просто газят всичко наред. Играят с дълги топки, с много центрирания, в схема 4-4-2 с двама големи нападатели и те наистина вкарват много голове. Много е тежко да се играе срещу такъв отбор, защото не допускат голове, но вкарват изключително много. Първата среща, която загубихме с 1:3 като гости и която се игра преди 4-5 седмици, беше много тежка за нас. Играхме на техен терен, а те имат доста фенове. Когато феновете са зад един отбор, всеки, който играе футбол, знае, че наистина е много тежко. Успяхме да играем добре, но пак казвам, че когато играеш срещу футболисти на такова ниво, на тях им трябва много малко, за да вкарат гол. Това се и случи. Отиваме в събота със самочувствие и ще дадем всичко от себе си, за да победим.

- Преди този двубой Кеймбридж се намира на 16-та позиция в първенството на Лига 1 и по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до зоната на плейофите за изкачване в Чемпиъншип. Какви са целите, поставени пред вас през този сезон?

-При нас това точно това ни постигна най-големия успех през миналия сезон – че нямахме цел в началото на сезона къде да свършим. Играхме мач за мач и затова смятам, че през миналия сезон ние постигнахме това, което постигнахме – спечелихме промоция за Лига 1. Този сезон е малко по-различен за нас, защото наистина отборите, които са в Лига 1, са много, много по-добри от тези, които бяха в Лига 2 през миналия сезон. Също така ние загубихме нашия нападател от миналия сезон, който вкара 40 гола (Пол Мълин, сега в Рексъм, б.авт.). Малко е трудно да намериш някой друг, който да направи това и особено на ниво, по-голямо от Лига 2. В момента каквото можем да спечелим от всеки мач, все ще е добре за нас.

- За първи път от близо 20 години Кеймбридж играе в третото ниво на английския футбол. Върни ни към празненствата в края на миналия сезон, когато постигнахте промоцията за Лига 1.

-Беше малко тъжно, защото феновете не успяха да го видят това. Всеки знае, че заради COVID ние играхме пред празни трибуни, както бе в целия свят. Беше малко странно в последния мач от сезона – победихме 3:0 и само ние на терена с ръководството, целия отбор и т.н. Но празненствата бяха чудесни! Не успяхме да отидем никъде, защото навсякъде беше затворено и бяхме на стадиона. Там има един бар, в който успяхме да се съберем всички след мача. Веселби, празненства…беше наистина много приятно. Ние го заслужавахме това, беше много дълъг сезон – 46 мача, както през всяка една година. Всеки беше изморен, но това чувство накрая беше невероятно и никога няма да го забравя.

- Ти за първи път играеш в Лига 1. Големи ли са разликите с Лига 2?

-Смятам, че разликата в завършващата фаза е много по-различна от тази в Лига 2. Само погледни отборите, които са в Лига 1 в момента – Съндърланд, Шефилд Уензди, Чарлтън, Ипсуич, Уигън и т.н. Това са отбори, които са били във Висшата лига, но в момента те са в Лига 1, където сме и ние. Така че разликата е в това, че те имат футболисти, които са играли във Висшата лига, а ние ги нямаме. На тях просто им трябва това половин положение, за да вкарат гол. Това е разликата между много добрите отбори и средните отбори. Ние в момента се намираме в тази средна таблица, но нашата цел е да стигнем до нивото, на което са тези отбори.

- Към ръководството на Кеймбридж се присъедини една легенда на клуба с много опит по английските терени в лицето на Дион Дъблин. Имал ли си възможността да се запознаеш с него?

-Не, нямал съм възможност да се запозная с него. Мисля, че стана един от директорите в клуба, ако не се лъжа. Той е наистина голяма легенда на отбора, направил трансфер от Кеймбридж в Манчестър Юнайтед, което въобще не е малко. Виждал съм го на стадиона, но никога не съм имал възможност да говоря с него.

- Жребият за ФА къп ви изпрати като гости на Нюкасъл. Гледаш ли с нетърпение към този мач, особено предвид това, че този мач ще привлече вниманието на зрителите по цял свят предвид новите собственици на „свраките“?

- Разбира се, всеки един футболист се надява! Отбори като нас, които сме в по-долната дивизия и когато победим няколко мача във ФА къп, искаме да ни се падне голям отбор от Висшата лига. На нас ни се падна Нюкасъл като гости, на „Сейнт Джемсис Парк“ - един исторически стадион, на който нямаш търпение да отидеш да играеш, защото все пак ще е пред 50 хиляди човека. Това не се случва всеки ден! Точно заради това играем футбол – да се тестваме срещу най-добрите и какво по-хубаво от това да играеш срещу отбор от Висшата лига.

- Ако погледнем назад през годината, ти я започна по възможно най-неприятния начин – с контузия още през месец януари и бе извън игра до края на сезона. Как ти повлия този дълъг престой извън терена?

-Получих наистина много тежка контузия при доста неприятна злополука. Направих съвсем нормално спасяване в мач срещу Брадфорд и си паднах на лакътя, което е много необичайно за един вратар, а и за мен. Рамото ми се извади, скъсах всички мускули върху него и се наложи да претърпя операция. Беше много тежко за мен, защото смятам, че играех най-силния си футбол. Ние тогава с Кеймбридж печелихме всеки един мач, аз играех добре, всичко беше просто перфектно. Нямаше как да върви по-добре от това. Аз вярвам, че всяко зло е за добро. Просто всеки футболист, които играе футбол, знае, че когато получиш тежка контузия и тя те извади от строя за пет или шест месеца, е много трудно да се възстановиш от такава тежка контузия- особено за вратар. На нас рамената са ни важни, използването на ръцете е много важно. Но аз съм много силен психически и това успя да ми помогне да преодолея тази контузия. Сега вече съм жив и здрав, да чукна на дърво, всичко върви добре и се чувствам превъзходно.

- Спомена вече за коронавируса от гледна точка на празненствата в края на миналия сезон. Как ти повлия коронавирусът на теб в личен и професионален план и като цяло на английския футбол?

-В Англия реагираха наистина много бързо, затвориха абсолютно всичко – Висшата лига, всички първенства се затвориха. Също така в началото на сезона не ни задължиха, но ни казаха, че е хубаво да се ваксинираме. Ваксината наистина помага за момента в Англия. Смятам обаче, че локдаунът за три месеца беше много труден, поне за мен лично. Цялото мое семейство е в България, аз съм си самичък тук. Не е приятно да седиш три месеца затворен в една къща сам. Аз имам малък фитнес отзад в градината, едно колело, което всеки ден карах. Опитваш се да поддържаш някаква форма, играеш на плейстейшъна, но няма какво друго да правиш. Единственото нещо, което ти беше позволено, е да отидеш навън до магазина и да си купиш най-обикновени работи за вечеря, обяд, закуска. Това беше единственото позволено излизане от къщата. Когато сезонът вече беше официално спрян, тогава ръководството ми позволи да се прибера в България при семейството ми и това беше доста хубаво за мен, защото да седиш сам затворен три месеца на едно място не е много приятно.

- Има ли някакви притеснения в момента дали сезонът евентуално може да бъде прекратен или да бъдат отлагани мачове? Виждаме, че започнаха да излизат положителни случаи в най-големите клубове и се започна и с отлагането на мачове.

-Честно да ти кажа, не знам дали има някой, който може да ти даде точен отговор на този въпрос. Да се надяваме, че това няма да се случи, както и това да се върнем отново да играем пред затворени врати, да няма фенове. За момента това, което поне аз знам, е, че повече от 80 процента от футболистите във футболната лига в Англия са ваксинирани. Това би трябвало да помогне и първенството да продължи, защото ако има още един локдаун и спрат всички първенства, това няма да е хубаво за английския футбол.

- Да, по-скоро може би ще се стигне до някаква ситуация, където няма да се допускат фенове или ще има по-лимитиран капацитет.

-За момента със сигурност вкараха правило, че можеш да ходиш на мач само, ако докажеш негативен PCR тест или този COVID паспорт, който всички ние имаме.

- Добре, хайде вече да си поговорим малко повече за футбол. Един въпрос, който обсъдихме предварително и ти не се съгласи с моето мнение. В английския футбол е пълно с чуждестранни вратари и аз ти казах, че според мен англичаните не си обичат вратарите. Ти обаче не се съгласи с мен, кажи ни защо?

- Според мен англичаните много си обичат вратарите и то със сигурност. Всеки чужденец, който идва в Англия да играе футбол и то в по-долните дивизии, не във Висшата лига, която е пълна с чужденци, трябва да е с една-две класи по-добър от съответния англичанин. Те наистина много си обичат тяхното и си го бутат. Това е моето мнение и е това, което съм забелязал за осем години в Англия. Така аз се старая да съм винаги една-две стъпки пред другия вратар, който е номер две в момента.

- Определено, особено предвид това, че си чужденец и то българин – би трябвало да е голям комплимент за теб, че си успял да стигнеш до титулярно място в отбор като Кеймбридж.

-Да, хората трябва да разберат, че не всеки успява да стигне до професионално ниво. Имаше една статистика в Англия, беше излязла в техния PFA, тоест БФС-то, че 94 процента от футболистите в Англия до 23-годишна възраст нямат договори и са извън играта, т.е. нямат клуб и се отказват. Ние сме в тези шест процента, които играем в момента, което е наистина много голямо постижение. Всеки един футболист, който е достигнал до това ниво, трябва да е горд със себе си, защото има милиони други – деца, хора, които ще дадат всичко, за да бъдат в неговата позиция. Просто аз винаги съм гледал от такава гледна точка, че ние сме едни късметлии, че нашето хоби се е превърнало в професия. Както каза ти, аз наистина съм горд с това, което постигам в Англия на 24 години и с над 100 професионални мача тук. Това е наистина добро постижение, особено за вратар, защото всеки знае, че ние, вратарите, успяваме да пробием малко по-късно в кариерата си. Аз вече от 4 години съм твърд титуляр в Кеймбридж, пробих на 20-годишна възраст и това наистина ме прави много горд.

- Ти преподписа по-дългосрочно с Кеймбридж. Имаш ли обаче някаква договорка с ръководството при предложение от по-висока дивизия?

-Да, точно след моята контузия клубът веднага седна с мен на разговори, още на следващата седмица ми предложиха нов двугодишен договор. Те ми показаха колко много вярват в мен и колко много искат да ме задържат, защото преди да се контузия, аз играех най-силния си футбол и наистина имах много оферти. През самия месец януари доста отбори бяха заинтересовани от мен, имах оферти от Чемпиъншип и през лятото, преди да преподпиша с Кеймбридж. Аз обаче исках да остана и да играя футбол, защото това е най-важното за един млад футболист – да играе футбол. Това е начинът, по който ти трябва да се развиваш, а не да отидеш някъде, където не ти е гарантирано да играеш футбол. Няма значение, че е една дивизия по-нагоре. Аз предпочитам да играя една дивизия по-надолу, но да играя всяка седмица, защото така ще се подобря, а не седейки на пейката всяка седмица. Кеймбридж е клуб, който продава. Със сигурност, ако дойде подходяща оферта за мен и аз и клубът сме доволни и щастливи от тази оферта, не виждам защо да не ме продадат.

- Следиш ли българското първенство, Митко? Какви са твоите впечатления от него?

-Честно казано, никога не съм гледал много мачове, но следя резултати, тях ги следя със сигурност. Последния мач, който съм гледал…гледам повече, когато съм се прибрал в България. Баща ми е луд фен на футбола, той винаги гледа мачове. Мисля, че последния мач, който гледах, беше Левски – ЦСКА, но не мога да ти кажа преди колко време е било, защото наистина не помня. Опитвам се, но е много трудно за мен да гледам български мачове в Англия, понеже няма къде да ги гледам. Телевизиите тук в Англия не излъчват българско първенство, нямам тази възможност.

-Имаш ли симпатии към определен български отбор?

-Честно да ти кажа, никога не съм бил фен на който и да било български отбор. Сега всяко едно дете в България е фен или на Левски или ЦСКА, освен ако не си от Пловдив и т.н. Но нямам отбор, за който да кажа, че харесвам. Но примерно, ако кажеш да избера, бих избрал ЦСКА, но това е просто мое мнение, не че нещо (смее се).

-Имал ли си през годините предложение от български клубове? Тъй като ме подсети със споменаването на ЦСКА – един Митко Евтимов, който като теб си пробиваше път през дивизиите из Англия, реши да се върне в България и да приеме предложението на ЦСКА. Ти имал ли си подобни през годините?

-Не, никога не съм имал предложение от български клубове да се завърна в България. Нямам представа каква е била ситуацията при Митко. Той се представяше доста добре в Англия в Лига 1 с Бъртън и Акрингтън, игра в Чемпиъншип няколко мача за Нотингам Форест. Не знам каква е била неговата причина да се прибере, но съм сигурен, че той си е имал желанието да се прибере и да играе футбол. Но както казах – никога не съм имал предложение от български клубове.

-Мечтаеш ли за дебют с фланелката на българския национален отбор? Имал ли е разговор на тази тема с теб Ясен Петров или някой от неговите предшественици?

-Не, никога не съм разговарял с който и да е било от българския национален отбор или от ръководството му. За всеки един българин, независимо в коя държава си, за всеки един футболист е мечтае да играе за националния отбор. Това е моята мечта, това е върхът – да играеш за националния отбор! Аз винаги съм мечтал за това нещо и всеки път, когато наближат лагери за националния отбор, съм имал тази малка надежда в мен, че ще го получа това обаждане. Вярвам в себе си и също, че ако продължавам да играя във всеки мач и да се представям на едно добро ниво, това най-накрая ще се забележи. Надявам се един ден да получа този шанс и да покажа на какво съм способен, защото това да играеш за националния отбор е всичко! Нямам търпение да изляза и да чуя химна на България, да видя българските знамена на стадиона… Няма по-хубаво нещо от това!

-Любопитен факт е, че през 2021 г. Ясен Петров е дал шанс на цели седем различни вратари. Ако това продължава така, най-вероятно и твоят ден ще дойде в националния отбор. След един месец ти навършваш 25 години. Какво си пожелаваш за рождения ден и като цяло през идната 2022 година?

-Най-важното за мен винаги е да си жив и здрав. Всичко друго ще се случи с много труд и много лишения. Аз смятам, че съм се лишил от много работи през тези осем години, за да стигна до там, където съм. Наистина вярвам в себе си, че ще продължавам да се изграждам като човек и като вратар. Всеки ден, когато даваш сто процента от себе си в тренировъчния процес и извън него, резултатите ще дойдат рано или късно. Аз съм сигурен в себе си и в това, че тези резултати, които аз искам и очаквам, ще се случат рано или късно.