Едва на 34 години Александър Гицов е треньор на хита в австрийската Втора лига Флоридсдорфер. Тимът от Виена, популярен и като последния тим в кариерата на легендарния Трифон Иванов, изпрати изключителна есен, завършвайки 2021 г. на трето място във временното класиране и достигна до ¼ финал за Купата като единствения отбор извън Бундеслигата сред най-добрите 8 в турнира. С безспорна заслуга за постиженията е треньорският дует начело на 117-годишния клуб, където Гицов си партнира с бившия футболист на ЦСКА и Славия Митя Мьорец. Роденият в София наставник се съгласи да говори пред Gong.bg по редица теми, сред които представянето през сезона дотук, предстоящия турнирен сблъсък с елитния Волфсбергер, стимулите за налагане на млади футболисти в Австрия, моделът „Ред Бул“, както и защо статистическите анализи вече са неизменна част от футболната игра.

- Привет, как си?

- Благодаря за поканата първо. Добре, наслаждавам се на свободното време.

- Казах вече за бляскавото представяне на Флоридсдорфер през есенния дял на първенството във Втора австрийска лига. Преди началото на сезона очаквахте ли подобно представяне от ФАК?

- Истината е, че дори ние в треньорския екип не сме очаквали, че нещата ще се развият по този начин. През лятото привлякохме 13 нови футболисти, подменихме голяма част от отбора и ни трябваше доста време в началото през лятото да се напаснем, да разберем и ние като треньорски екип в каква посока трябва да се развиваме, къде са ни силните и къде са ни слабите страни. Това отне доста време. Показателни са и резултатите в началото на сезона, където нямахме тази стабилност. Но пък в един момент, така да се каже, нацелихме ваксата, нацелихме това, което имаме като силни качества и силни страни на отбора. Успяхме да развием и някои неща, особено в офанзивен план и вече към края на полусезона нещата просто започнаха да ни се получават автоматично. Кулминацията беше може би в последния кръг, когато играхме третият срещу четвъртия и въпреки, че имахме 6 контузени футболисти, успяхме да спечелим и така завършихме полусезона трети (тимът на Гицов Флоридсдорфер посреща СКУ Амщетен, краен резултат 3:0, бел.авт.). Бонусът ни е това, че сме на ¼ финал за Купата на Австрия срещу Волфсбергер.

- Предвид това, че сте само на 7 точки зад лидера Аустрия Лустенау, звучи ли реалистично да преследвате промоция в елита?

- Аз смятам, че ние като отбор и клубът като клуб не сме все още толкова далеч в развитието си, че да преследваме влизане в Първа бундеслига. Тепърва се говори за строеж на нов стадион. Даже, доколкото съм запознат, има вече конкретна дата кога ще започва. Тепърва се строи и тренировъчен център. Това са неща, които просто няма как да прескочим в развитието си. А истината е, че отборите, които са преди нас, както и някои от отборите, които са близо до нас в класирането, чисто като бюджет и като сила на състава ни превъзхождат. Така че нямаме по никакъв начин поставена пред клуба цел да се борим за промоция, а се наслаждаваме на сезона и на мястото, на което се намираме в момента.

- Няма как да не обърна внимание на представянето на отбора като гост в първенството. Само 3 допуснати гола в 7 мача при записани 4 победи, 2 равенства и 1 загуба. Каква е рецептата за подобни резултати извън дома?

- От една страна е качеството на отбора. Смятам, че особено във фаза защита ние сме един от най-дисциплинираните отбори. Имаме доста качество на позициите на дефанзивните халфове, в линията на защита, четворката защитници. От друга страна смятам, че и ние като треньорски екип успяхме да свършим доста полезна работа и да намерим рецепта срещу почти всеки противник как да се противопоставим оптимално. Ние като отбор сме малко или много трудно разгадаеми за противника, тъй като се опитваме да се напасваме всяка седмица. Качеството на отбора ни не е такова като някои други клубове в нашата лига като Вакер например, където да кажем „това е нашият идентитет и ние играем по един и същи начин“. Истината е, че ние просто трябва да се опитаме да надхитрим противника и да имаме по-добър план от него, съответно през седмицата да направим по-добър план за мача и да променим нещата така, че да сме конкурентноспособни и да се противопоставим на противника оптимално. Това ни се получи в много от мачовете, но както казах – качеството на отбора и самият му профил са такива, че във фаза защита отборът е изключително дисциплиниран, изключително отдаден и това доведе, че в края на полусезона имаме само 11 допуснати гола.

- Започвате пролетния полусезон с дългоочаквания ¼ финал за Купата, където ФАК гостува на Волфсбергер. Споменах вече, че сте единственият тим извън елита, който е достигнал тази фаза през настоящата кампания. Прекалено дръзко ли е да мечтаете за успех на стадион, където през този сезон с поражения си тръгнаха отбори като Аустрия Виена и Рапид Виена?

- Човек винаги може да мечтае – ние също. Това е нещо, което аз казах на играчите. Фактът, че сме достигнали четвъртфинал, означава, че ще продължим да се борим да продължим нататък. Не говорим някакви неща от типа на „те са фаворити, ние нямаме никакъв шанс и отиваме просто да се наслаждаваме“. Ще се подготвим по начина, по който сме се подготвяли за всеки един мач. Истината е, че те са много качествен отбор, трети са в класирането. Треньор им е Робин Дут, който навремето беше треньор на Байер Леверкузен и на Вердер Бремен. Имат много качество в отбора си – израелски национали, национали на Австрия, национали на Словения, ако не се лъжа. Но пък от друга страна ние и този сезон доказахме, че срещу силните противници играем най-силно. Най-много точки спечелихме срещу отбори, които поне на хартия бяха фаворити срещу нас, така че със сигурност ще бъдем конкурентноспособни и този път.

- Забелязах, че съставът е почти изцяло от австрийци, средната възраст на тима пък е 21-22 години. Целенасочена клубна политика ли е това или стечение на обстоятелствата?

-Това е като цяло реалността във Втора бундеслига. Малко са клубовете, може би Лийферинг, вторият отбор на Ред Бул, където налагат много чужденци и голяма част от играчите им са такива. Повечето клубове налагат млади австрийски футболисти, такава е и концепцията на Втора лига. Има и финансова причина за това, както е примерно в нашия клуб, тъй като ние сме с доста ограничен бюджет. Ние по бюджет сме на може би 13-14 място от 16 отбора, това е истината. Ръководството изисква от нас като треньорски екип да налагаме играчи под 23 години. В австрийския футбол има законодателство, че за всяка минута, в която австрийски играч е на терена, независимо дали във Втора или Първа лига, клубът получава в края на годината бонус от федерацията, който е регламентиран на минута. Когато играчът е под 23-годишна възраст, този бонус се умножава по три. Това е много важно перо в бюджета на клуба. За да разбереш колко е важно, ще ти кажа примерно, че за миналата година сме направили около 250 хиляди евро само от това нещо, като те се изплащат на края на годината. Съответно това са пари, които влизат в бюджета и са важни за клуба като цяло. Това е най-вече причината, поради която на нас като треньорски екип ни се позволява да привличаме максимално 2-3 чужденци на сезон.

- Форматът на вашата дивизия е особен – единствено победителят се класира за елита, цели 3 отбора изпадат за сметка на това. В първенството играят и 4 дублиращи тима, където се обиграват талантите на топ отборите и най-вече РБ Залцбург. Какво е нивото на Втора лига в спортно-технически, организационен и инфраструктурен план? Ще се радвам и да направите сравнение с България?

- Водещите отбори като инфраструктура и като организация със сигурност са на нивото на нашите топ 3 – топ 5 клуба от А група. Говоря като стадион, тренировъчна база. Естествено, финансирането на клубове като ЦСКА и Лудогорец е много по-високо, но чисто като организация и инфраструктура отбори като Вакер Инсбрук, Санкт Пьолтен, Лийферинг, Аустрия Лустенау – те са на много високо ниво и съответно заплатите при тях са на доста високо ниво. От друга страна има такива клубове като нас, Форверц Щайр, Капфенберг, които залагат предимно на млади футболисти. Ако трябва да сме откровени, инфраструктурата им е на ниво Б група в България и те се борят да се развиват постепенно. Ситуацията е такава, че водещите клубове като ЛАСК Линц, Ред Бул Залцбург, Рапид, Аустрия Виена имат дублиращи отбори в нашата лига. Особено дубълът на Залцбург Лийферинг е всяка година измежду най-добрите 3 до 5 отбора. Там цялостната философия и концепция функционира автоматично. Те в момента играят с отбор, където средната възраст е 18 години, но въпреки това имат изключително добри футболисти. Скаутингът им е на изключително високо ниво, а и цялостната работа от години е на много високо ниво. Рапид и Аустрия също са в нашата група, обиграват млади футболисти. Хубавото е, че там непрекъснато се получава това, че когато един млад футболист направи 3-5 добри мача в тази група, получава шанс и при мъжете. Рапид дадоха шанс на доста момчета, Аустрия също, при тях има финансова гледна точка защо го правят. Може би отборът, който тази година е по-малко конкурентноспособен, е дублиращият отбор на ЛАСК Линц, тъй като те там направиха доста промени. Например те имат закон, че не пускат да играят играчи над 18-годишна възраст в дублиращия отбор и като цяло всички играчи, които не влизат в плановете на първия отбор, ги продадоха или ги отдадоха някъде другаде под наем, за да могат само 17-18 годишни да играят за дубъла. Това е нещо, което за тях е изключително полезно, особено при Рапид, Аустрия, Лийферинг се забелязва, че всяка година успяват да изкарат футболисти, които една година по-късно успяват да играят в Първа бундеслига на ниво. Това е и пътят, по който гледат да се развиват тези клубове, тъй като те в някакъв момент разбраха, че купувайки чуждестранни футболисти, те не са конкурентноспособни на топ клубовете от Германия, Холандия, Белгия, не могат да наддават с тях за даден футболист. Съответно, след като няма как да докарат качество като чуждестранни футболисти, започнаха да вкарват много пари в академиите, в школите и да се опитват да изкарват футболисти оттам.

- С риск да се похваля, аз си написах домашното. Проверих, че един футболист, който мисля, че вече всички знаем кой е в лицето на Карим Адейеми, е играл преди две години срещу вашия отбор на ниво Втора лига. През миналия сезон той вече получи шанс в първия отбор на РБ Залцбург, а всички знаем къде е той в момента – в националния отбор на Германия, желан от всички топ клубове. Иначе казано – моделът работи.

- Абсолютно. Аз мога да дам пример с Упамекано от Байерн Мюнхен, който беше в нашата лига. Даже ми се е случвало като помощник треньор навремето да играя срещу него, както и срещу Доминик Собослай, който е в РБ Лайпциг. Много, много футболисти, най-вече в Ред Бул. Те много рядко купуват футболист специално за първия отбор. Просто философията им и концепцията им са такива, че трябва да е наистина някакъв много голям талант, за да го купят директно и да отиде в първия отбор. Така беше с Халанд навремето, той отиде да играе директно за мъжкия отбор. Те винаги минават през дублиращи отбори и след това през мъжкия отбор. При Адейеми ситуацията е такава – те постепенно го наложиха, той започна в дублиращия отбор, игра даже две години там. В началото не се напасна в първия отбор, те му дадоха време, тъй като той като стил на игра е малко по-различен от концепцията на Ред Бул и не беше толкова силен във фаза защита. Най-вече в ситуациите, когато отборът пресира високо, той не беше толкова дисциплиниран. Съответно те му дадоха време, той успя да се развие и сега съм почти сигурен, че най-късно лятото ще го продадат в някой от водещите клубове в Европа. Това, което те правят и което аз смятам, че при тях е уникалното, е, че те вече имат готов футболист във втория отбор, който да го замени – като профил, като характеристика, като начин на игра. Те просто вече имат този човек, който ще влезе вместо него. По същия начин те вече имат в старшата си възраст човек, който след време, когато този играч бъде продаден, той пък да влезе на негово място. Това е един механизъм, който след назначението на Ралф Рангник през 2011 г. започва да се развива така. Това отне обаче и доста време, тъй като поне 5 години те нямаха тези резултати, нямаха и това качество, което имат в момента. Съответно след това започнаха да излизат футболистите с такова качество, дойдоха и треньори, които много развиха модела като Рогер Шмит, Марко Розе и това в момента е една машина, която просто функционира автоматично и в която хората са направили една огромна база данни. Те наблюдават около 400 хиляди футболисти в различни възрастови групи, сред които абсолютно всички футболисти в Австрия в различните възрасти. Могат да ти кажат за всеки един от играчите какви са неговите силни и слаби страни. Имат изключително голяма база статистически данни и просто са на светлинни години от всички австрийски клубове. Истината е, поне според моето мнение, че няма как в следващите 5 години да се намери клуб, който да ги достигне като ниво на работа.

- Със сигурност е и голямо признание за австрийския футбол това, че австрийската Бундеслига е дала футболист за немския национален отбор. Едва ли някой би си помислил подобно нещо преди 20 или повече години. Предполагам, че австрийското футболно общество се радва за това.

- Абсолютно, те бяха успяли с Мергим Бериша навремето да дадат футболист за младежкия национален отбор. Той обаче успя да достигне само до младежите, не успя да достигне до мъжкия национален отбор, не се разви толкова. Сега с Адейеми имат наистина играч, който е в германския национален отбор. Преди години, когато аз отидох да живея в Австрия, това беше немислимо. През 2008, 2009, 2010 нивото беше много ниско и съответно сега се качи много с налагането на тези футболисти с реформата, която те направиха тогава в детско-юношеския футбол.

- Нека да си поговорим малко за теб. Какъв е твоят футболен път и как от София се стига до Виена в пряк и в преносен смисъл?

- Аз се отказах доста рано да играя футбол. Причините бяха много, но най-вече, че ми липсваше талант, а и не бях достатъчно упорит. Нещо, което научих като треньор, е това колко е важно да си отдаден на това, което правиш. Въпреки че нямам опита на професионален футболист, аз се опитвам да го казвам на много млади футболисти, с които съм работил. Отдадеността може би е най-важният фактор да постигнеш успех, независимо в какво, дори в живота като цяло. След като завърших училище, отидох в Австрия, за да следвам. Започнах с нещо, много по-различно от футбола, следвах журналистика. Идеята ми беше да стана спортен журналист. Така се стекоха обстоятелствата, че мой познат тренираше деца на съвсем аматьорско ниво и ме попита дали имам време, тъй като той нямаше време да ги съчетава с работата. Аз тогава бях студент и реших да приема. Започнах, след това започнах да правя и първите лицензи, хареса ми. Започнах да се интересувам, да си набавям литература да чета, да гледам. Отидох в друг клуб от четвърта дивизия на Австрия, пак в школата им. Бях там две години и половина, след това ме взе отборът на СВ Хорн във Втора бундеслига, работих в тяхната школа. Там бях три години, после ми дадоха шанс при мъжете като видео анализатор и втори помощник треньор. Задържах се така една година, след това отидох да работя в австрийската футболна федерация. Те имат центрове за развитие на деца между 10- и 14-годишна възраст, които функционират на принципа на това, че най-добрите футболисти от отделните клубове ги събират да тренират заедно под формата на нещо като регионален национален отбор. Те тренират заедно три пъти в седмицата и накрая през уикенда се връщат обратно да играят в отборите си. Там бях една година и след това се върнах обратно в Хорн за още една година, а после съответно във Флоридсфорфер. Така че като треньор в Австрия съм преминал през абсолютно всички набори от U18 до U8, дублиращ отбор, мъжки футбол. Може да се каже, че съм видял от всичко по малко. Просто така се развиха нещата, планът ми никога не е бил да стана треньор по футбол. Някакси късно го осъзнах и го открих, че това е нещо, което наистина ми носи наслада и което не го чувствам дори като работа. Просто така се стекоха нещата.

- Не знам дали съм прав, но ти ще ми потвърдиш или ще отречеш дали си първият неавстриец начело на отбора на Флоридсдорфер?

- Това е така на сто процента. Аз и Митя Мьорец, който е другият старши треньор, с когото работим заедно в тандем – той е словенец, аз съм българин. Ние сме първите, които работят в тандем. Като цяло, изключвайки топ клубовете, в Австрия много рядко се залага на чуждестранни треньори. Просто такава им е философията – гледат да дават шансове на австрийските треньори. Ние сме някакъв вид изключение.

- Това обаче би трябвало да е голямо признание за теб като професионалист, че всичко, което си направил до момента, очевидно е било видяно и оценено.

- Аз ти казах – не знам дали съм талантлив треньор, не мога да го кажа. Има други хора, които трябва да ме оценят. Нещо, което мога да кажа със сигурност, е, че съм много отдаден на работата си. Разбрал съм едно нещо – че хората в такива страни като Австрия, когато даваш наистина всичко от себе си, те го виждат, оценяват и ти дават шанс да се развиваш. Това е бил моят късмет, че хората са оценили това, което съм вложил, това, което влагам и до ден днешен, старанието, начина на работа, професионализма и са ми дали възможност да се развивам и по-нататък. Това е моят късмет в случая.

- Спомена вече за Митя Мьорец, с когото работите заедно. Той е бивш футболист на ЦСКА и Славия за тези, които не знаят. Какво си научил до момента от съвместната работа с него?

- Ние с Митя сме приятели още преди да започнем да работим заедно, тъй като той живее със семейството си също във Виена. Ние се запознахме във Виена, не сме се запознавали в България (усмихва се). Стечението на обстоятелства беше такова, че аз предложих на клуба да го вземе. В началото бяхме двамата само помощник треньори, имаше друг старши треньор. След това нещата с него не се получиха и ръководството ни даде шанс в края на миналия сезон. Нещо, което научих от него и нещо, което като цяло аз за себе си смятам като треньор, че е много важно за мен е това, че той ми дава този опит на професионалния играч, който аз в случая нямам. Това е опитът на човек, който е бил в съблекалнята, човек, който познава начина на мислене на един футболист. Това е може би минусът, който аз винаги ще имам. От друга страна аз му допринасям с моето аналитично мислене и с погледа встрани от футболния живот, от футболната действителност, от неговия начин на мислене и така ние се напасваме много добре. Но от него научих много неща, най-вече за това как трябва да си контролира човек емоциите. Той е може би този, който успява да ме балансира малко или много, тъй като аз съм по-емоционален. Нормално, на такива години съм, че все още изживявам нещата по-емоционално, което понякога ми навлича и неприятности, когато става въпрос за комуникация със съдии. Той е този, който успява да балансира и в комуникацията с играчите, както и в начина, по който водя тренировки или начина, по който водя моя коучинг по време на мачовете. Той е точно противоположното на мен и е това, което не съм аз и може би заради това успяваме толкова добре да се напаснем.

- Срещал ли си следния предразсъдък: ти си млад, българин, на всичко отгоре не си играл и професионално футбол, все неща, които могат да ти създадат проблем в работата с футболистите там?

- С подрастващи не. С футболистите на мъжко ниво със сигурност е имало някой, който е измърморил нещо от този сорт. Футболистите винаги имат нещо, за което да мърморят, но това е нещо, на което аз не отделям и такова голямо внимание. По отношение на това, че съм чужденец – винаги ще го има, не е нещо, което може да се избегне. Още повече, че за съжаление имиджът и рекламата на нашата страна не е на най-високо ниво в последните години. Съответно мнението за нас не е такова, както за един треньор от Италия, Испания, Англия, Германия и т.н. , а и като цяло за човек от тези страни, тъй като човекът е преди всичко. Това е нещо, което ще го имаме на гърба си и няма как да избягаме от него. Това беше нещо, което може би в началото, когато все още бях млад, по някакъв начин не че ми е влияело, но съм му обръщал внимание, нека така да кажем. Вече в днешно време какви са подмятанията от публика или от противников играч – това не е нещо, на което обръщам внимание.

- Ти си може би един от най-образованите български треньори на твоята възраст, ако не и най-образованият. Справка в твоя Линкедин профил ми показа, че дори през настоящата година ти си специализирал в Лондон в сферата на футболните анализи, където си изучавал математически модели и приложението им във футбола и още редица дисциплини, свързани използването на „дата“ в спорта. Това ли е аспектът, в който футболните отбори ще търсят предимство сега и в годините занапред?

- Това е аспектът, в който футболните отбори вече работят на най-високо ниво. Ние в разговора, преди да започнем, си говорихме с теб, че това е настоящето на най-високо ниво и това трябва да е бъдещето на нивото, на което е нашият футбол в България. Аз имах възможност да слушам лекции от шефа на отдела за анализи на Фулъм – те имат 28 човека, които са отговорни само за статистическите анализи за трансфери, да не говорим за тези, които отговарят за анализи на противника. Предполагам, че сте се интересували, че статистическият анализатор на Юрген Клоп е в състояние да му разкаже как е протекъл един мач само въз основа на цифри, без да гледа една минута от мача. Смятам, че детайлите в днешно време отиват в посока 2D (двуизмерни) модели, модели, които ти показват контрол върху пространството. Това е нещо, върху което в РБ Залцбург вече се работи от тази гледна точка, така че на полувремето не просто да гледам отделни моменти от първото полувреме и да ги покажа на играчите, а да имам и ясната представа какъв е контролът на пространството от моя страна, от страна на противника и съответно къде има зони и възможности, които аз да използвам. Затова се използват вече GPS камери, които непрекъснато следят топката, противника и имат автоматични сензори. Като цяло при използването на дата и статистика е изключително важно да знаеш какво искаш да видиш, кои са съответно параметрите, които са важни за теб, тъй като те са безброй много и ти можеш да видиш всякакви неща. Разбира се, и на какво отделяш внимание. Така например аз в днешно време не отделям внимание на неща като брой подавания, тъй като знаем, че има много подавания встрани и назад, а това са неща, които не влияят или нямат положително влияние върху моя стил на игра или върху облика на отбора ми. Отделям внимание, тъй като нашите стил, идентитет, концепция като отбор са да играем възможно най-директно и да влизаме възможно най-бързо в пространството между линиите и пространството зад гърба на противника. Т.е. след края на мача, когато аз получа репорта от нашия мач със статистическите данни, първото, което гледам, е на четворката защитници колко прогресивни подавания имат и колко подавания напред имат, които са прескочили една линия и са достигнали до наш състезател, тъй като това е параметър, на който аз обръщам внимание. Също така ние в нашата концепция отделяме примерно много внимание на блокираните удари и на блокираните центрирания, тъй като участва в нашия идентитет. Също и спечелени втори топки в средата на терена, гледаме там да имаме един халф, който като цяло в лигата да е в един от най-добрите по отношение на този параметър. Това е много важно да знаеш, когато използваш статистически данни – какъв футбол искаш да играеш и на кои параметри ще отделиш внимание. Това нещо също е свързано с персонал, с хора, които да се занимават с него. Хора, които го разбират и които да могат да го обяснят. Един треньор, който досега не е работил с такова нещо, а да кажем е от 20 години в професията, няма да разбере веднага какво се опитваш да му кажеш. Затова е много важно как ще го обясниш на треньора и как ще го обясниш на играчите, тъй като съм имал опит и с колеги, които застават и правят сравнение на играч от техния отбор със статистическите показатели на Левандовски от Байерн примерно. Това в края на деня е малко смешно, защото ние например говорим за ниво Втора лига и сравняваме с Левандовски, което като ниво на футбол е несравнимо. Затова е важно как ги използваш, по какъв начин, да ги обясниш и наистина да влязат в употреба в моменти, в които има някакво значение, а не просто да използваш някакви цифри, които изглеждат добре. Като ги визуализираш правилно, пък изглеждат наистина интересно за футболистите, но в крайна сметка нямат никакво приложение.

- Аз веднага ще те опонирам, че подобно нещо в България предвид консервативния начин на мислене в българския футбол веднага ще срещне отпор. Ще ти кажат: „това струва много пари и това няма да ми донесе на мен пари“. Ти знаеш, че тук все още се водят спорове дали трябва да има ВАР или не трябва да има. Аз поне съм песимист, ти кажи твоето мнение.

- Дали няма да донесе пари, не съм много съгласен за това. Ще ти кажа например, че аз от две години в работата си използвам т.н. жив анализ. Тоест ние всеки мач имаме човек, който е горе на кулата, свързан е с камера, която обхваща всички 22 футболисти, която не е телевизионната камера. Този човек е свързан със слушалка с някой от нашата треньорска скамейка и изпраща непрекъснато неща, които аз задавам на друг човек за конкретни сцени или този човек от треньорския екип решава кои сцени да ми изпрати. В 40-ата минута той идва и ми ги показва, той вече е селектирал най-важните 4-5 момента. Показва ми какво се е случило и после показваме от две до три сцени на футболистите. Ако трябва да съм честен с теб, имало е поне четири или пет мача, в които въз основа на тези видео моменти ние сме променили нещо изначално в нашата стратегия за второто полувреме, показали сме го на футболистите, то е проработило и в крайна сметка сме спечелили мача. И футболистите сами са го отчели. Няма да забравя срещу Хорн спечелихме през този сезон с 3:0, като първото полувреме те изграждаха атаката си, като правеха едно асиметрично позициониране на крайните защитници и ние не можехме да реагираме по никакъв начин, като те излизаха много лесно от нашата преса. Това го видяхме на видео, обсъдихме го още през първото полувреме треньорският екип. Влязохме вътре, обсъдихме как ще се променим като захождане, за да ги затворим. Получи се, вкарахме още 2 гола през второто полувреме и спечелихме с 3:0. Един от нашите капитани дойде след края на мача в съблекалнята и каза: „поздравления, това, което променихте на полувремето, спечели мача“. По същия начин и със статистическите данни – ако аз знам какво търся и какво искам да видя и го видя на полувремето така, че да променя нещо за следващите 45 минути и да успея да спечеля мача, това ще е нещо, което ще донесе в крайна сметка пари на клуба. Особено, ако говорим за ниво Лига на конференциите, Лига Европа, Шампионска лига. Така че не съм убеден, че това нещо не носи пари. Въпросът е да се промени начинът на мислене, да се разчупи малко при все, че съм убеден, че има в България хора, които работят вече в тази посока. Още повече по отношение на видео анализите знам за клубове, имам колеги, които го правят. Можем да се опитваме максимално да се доближим до този начин на работа и това, което се изисква на ниво западноевропейски футбол.

- Кой е треньорът, който те вдъхновява в световен мащаб? Готов съм да ловя бас, но предполагам, че е някой немскоговорящ?

- Не. Треньорът, който ме е вдъхновил да започна да се занимавам с футбол въобще, е Андре Вияш-Боаш. Просто тогава той беше треньор на Порто, а аз започвах да се занимавам с треньорство. Той тогава беше на 33 или 34 години, ако не се лъжа. Направи един сезон с Порто, в който не загуби нито един мач на каквато и да е сцена, домашна или европейска, спечели Купата на УЕФА, шампионата, купата, след което отиде в Челси. Тогава му прочетох историята и как на 16 години е срещнал сър Боби Робсън в асансьора и му е направил анализ на двама футболисти от Порто и защо този, който е резерва, трябва да играе вместо този, който е титуляр. Това нещо го е впечатлило до такава степен, че той му е дал шанс да бъде на тренировки, вкарал го е в школата, помогнал му е да вземе PRO лиценз в Шотландия и т.н. По някакъв начин видях себе си в тази история, защото аз никога не съм бил професионалист и съм тръгнал по този път. Та той е човекът, който ме е вдъхновил най-много и на когото съм следил кариерата, начина на игра, много интервюта съм гледал през годините. Той е човекът и за когото имам желание може би някога да срещна и на живо. Ако някога ме питат с коя личност бихте искали да вечеряте, то това би бил човекът. Иначе в днешно време гледам много треньори. Актуалните предполагам, че всеки футболен треньор ги гледа. Аз не съм от хората, които казват, че за мен има само футбола на Гуардиола или футбола на Клоп и че се идентифицирам с един от двата само. Аз се опитвам от всеки да взема някакви идеи и да ги приложа на нашето ниво. Истината е, че от Гуардиола трудно бих могъл да взема идеи, тъй като това, което той прави и начинът, по който го прави и успява да убеди отборите си да го правят – няма друг треньор на света, който да го направи. От Клоп по същия начин, те са на някакво извънземно ниво за треньори на моето ниво и за мястото, на което съм аз в момента. Но се опитвам да черпя идеи от всякакво ниво. Ето, както ти казах и преди разговора, днес ще отида да гледам ЦСКА-Лудогорец, за да видя евентуално там някакви идеи, които да взема за своята работа.

- Защо според теб в момента немското е модерно в европейския футбол?

- Защото футболът във фаза защита, играта срещу топката, високата преса, концепцията за пресиране високо и за печелене на топката високо по терена – всичко това стана изключително модерно. Преди години говорихме всички за испанския футбол и за владението на топката. Всеки беше концентриран в това да се опита да го копира в своята работа. Съответно след това се появи немският футбол и Клоп, който започна да бъде успешен срещу испанския футбол и всички отидоха в тази посока. Сега вече, толкова години по-късно, ми направи впечатление, когато Ралф Рангник пое Манчестър Юнайтед и всички говорят за него какъв невероятен треньор е той. Истината е, че Ралф Рангник се занимава с футбол от 20 години и че е изкарал отбор като Улм до Първа бундеслига през 2001 г. и тогава никой не му е обърнал внимание. 20 години по-късно вече говорим за него, а това е човекът, който разви този футбол и този интензитет срещу топката и интензитета във фаза защита, печеленето на топката високо. Той разви гегенпресинга до това ниво и обучи треньори като Клоп, Тухел, Нагелсман и т.н. Просто в момента е модерно и затова всеки гледа германския футбол, тъй като той е ориентиран към това – непрекъснатата преса, гегенпресинг, към интензитета, многото единоборства, високото печелене на топката и бързия след това преход към фаза атака. Понеже това нещо му носи успех и германските треньори са успешни, вече много хора се опитват да копират от тях.

- Флоридсдорфер е последният отбор в кариерата на един легендарен българин – Трифон Иванов. Оставил ли е той своята следа в клуба и говори ли се все още за него от по-старите привърженици?

- Като цяло в Австрия хора, които са над 40 години, когато кажеш, че си от България, едно от първите неща, с които те асоциират, е Трифон Иванов. Ако се интересуват от футбол, разбира се. Иначе не само фенове на ФАК, аз съм си говорил и с други хора, най-вече феновете на Рапид. За тях той е легенда. С Флоридсдорфер не го идентифицират толкова хора, с Рапид, естествено, много повече. Но да, всеки знае, че е играл някога за нашия клуб. Всеки знае какво име е в австрийския футбол и хората говорят с огромна почит за него. Имало е моменти, трябва да си призная, особено в първите години, когато бях в Австрия, че съм бил особено горд, когато хората започнат да говорят за него и че идваме от една държава като България и че имаме нещо общо в това отношение. Но със сигурност името Трифон Иванов буди много голям респект във всеки човек в Австрия.

- Един футболист, който пък е стартирал във Флоридсдорфер, е Марко Арнаутович, който направи една доста сполучлива кариера. Служи ли той като вдъхновение за някои млади футболисти, които правят в момента в същия клуб първите си стъпки?

- Със сигурност. Даже една от стените, която е на стадиона, е направена под формата на графит, специално поръчан от ръководството, като там единият от изобразените играчи е Марко Арнаутович. Той даже преди години беше дошъл лятото по време на паузата в шампионата да тренира на нашия стадион и си спомням колко малки деца го чакаха, за да се снимат с него и да му вземат автограф, след като му свърши тренировката. Направи доста солидна кариера, смея да твърдя, че можеше да направи и още по-голяма кариера, ако беше успял да се наложи в Интер. За мен е най-талантливият австрийски футболист. Може би не най-реализираният, но като талант със сигурност е най-талантливият. В нашия клуб има доста футболисти, които ние им даваме шанс да тренират с мъжкия отбор, даваме им шанс да запишат минути. Тази година даже дадохме шанс на едно момче от дублиращия отбор, който през цялата си кариера досега е изкарал в нашата школа, да влиза като резерва второто полувреме, а за купата му дадохме едно цяло полувреме да изиграе. Със сигурност тези деца и тези млади футболисти имат за цел по подобие на Арнаутович да постигнат дори някаква минимална част от неговата кариера. Трябва да кажем, че при него огромна роля е изиграл фактът, че той още на ранна възраст излиза да играе за Твенте. Смятам, че при много подрастващи футболисти това изиграва много важна роля. Ако погледнете австрийския футбол в момента, националните отбори до 16 години и до 18 години почти всички играят вече на ниво Германия, Англия, Испания, даже в школата на Реал Мадрид има футболист. Това им е политиката – да продават още на ниво академия към Германия, Англия, топ първенствата. За момента им се получава.

- За финал на разговора – какво си пожелаваш в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план?

- В краткосрочен план, както обичаме да казваме ние в България – да сме живи и здрави, семейството ми да е живо и здраво. В средносрочен бих се радвал, ако успеем да отстраним Волфсбергер. Би било наистина нещо невероятно като постижение за нас за купата. В дългосрочен се надявам да успеем до края на сезона да задържим мястото, на което се намираме в момента, защото смятам, че това би било един уникален успех за нашия клуб.