Инвърнес. Митичен шотландски град, разположен в северната част на островната държава, град възникнал през 700-ата година. В областта Хайланд можем да се срещнем с един български футболист, който живее вече на Албиона от осем години и се опитва да се докаже във футбола. И смеем да твърдим, че донякъде му се получава.

Николай Тодоров. Роден нападател, който в този момент играе за едноименния тим, чиято позиция през този сезон е във второто ниво на шотландската футболна стълба. Тодоров е на Острова от 15-годишен и е носил екипите на легендарни клубове като Нотингам Форест, Хартс, Куийн ъф дъ Саут, Ливингстън и Фолкърк. От последния си тим преминава на „Палмерстън Парк” – в Инвърнес, където продължава неуморната му работа по местните терени, доказвайки се пред шотландците. Сега на 23, в перфектната футболна възраст, Тодоров мечтае да играе на възможно най-високо футболно ниво на Острова.

Николай Тодоров

Историята на Николай би вдъхновила всеки мъник, който е преценил да се занимава с футбол, било то и на професионално ниво. Роден е в Плевен, но по мистичен начин получава шанс да се развива във Великобритания, печелейки конкурс с пълна стипендия. Сега на 23-годишна възраст, с богат опит по терените, Николай ще опита да помогне на Инвърнес да се завърне сред най-добрите в шотландския Премиършип. Мачовете срещу Глазгоу Рейнджърс и Селтик са чакани с нетърпение от всички в града, но най-чаканият е този срещу Рос Каунти.

Големият съперник на Инвърнес, локализиран на само 15 мили от "Палмерстън Парк". През миналия сезон Инвърнес успя да вземе "Дербито на Севера" за Купата на Шотландия, отстранявайки съперника. Не така стояха нещата за шампионата, където в четирите си мача помежду им Рос Каунти спечели три от тях, а един път завършиха наравно. Не само това, Рос успя да спечели директна промоция за шотландския Премиършип, докато Инвърнес преклони глава пред Дънди Юнайтед на полуфиналите при плейофите и по този начин остана втора година в Чемпиъншип. А една от основните и важни фигури за завръщането в елита е Николай Тодоров.

Играеш на Острова от 15-годишен, което със сигурност е страхотно постижение за футболист от България. Би ли ни разказал как точно се стигна до акостирането ти на Албиона?

„Това не е нещото, с което искам ад се хваля. Никое дете не би поискало да напусне семейството и приятелите си на тази възраст, ала аз нямах избор. Имаше конкурс, тип проби от академията Brook House College в столицата София. Аз ги спечелих и ми бе осигурена 100%-ова стипендия. Това беше първата и най-малка крачка за мен.

Би ли ни разказал за твоя футболен път у нас и престоят ти в България, който датира вече отпреди осем години?

Идвам от Плевен. Там бях в малка академия, носеща името на града - ФК Плевен. Баща ми ѝ е основател, но възможностите определено не са големи. Хората, които отговаряха за различните възрастови групи помагаха с всичко, на което са способни. Със сигурност обаче нивото не бе професионално. Майка ми също ми помогна много да се развия като човек и футболист, за което съм ѝ благодарен изцяло.

Играл си в редица шотландски отбори, като впечатление правят легендарните Фолкър, Куийн ъф да Саут и Ливингстън. Как българин успя да играе за толкова славни шотландски клубове?

Идвам от школата на Нотингам Форест. В този клуб също имах допир до първия отбор, но така и не успя да осъществя своя дебют. Истината е, че съм напълно благодарен на всички там, тъй като ме научиха на ред, възпитание, както и за футболните навици, които придобих. С Ливингстън съм носител на две титли – Лига 1 и Чемпиъншип. Това ме прави изключително горд, че имах възможността да нося тяхната фланелка. В Куийн ъф да Саут играх под наем, както и в Ливингстън, за да добивам опит и да имам по-голям шанс за място в клуба, чийто собственост бях – Хартс. В Куийн ъф дъ Саут бях много малко, но научих адски много неща от тогавашния ми партньор в атака – Стивън Доби.

Николай Тодоров

В този момент играеш за известния – Инвърнес. През миналата година тимът пропусна възможността да се завърне обратно в шотландския Премиършип, след като допусна загуба в два мача от Дънди Юнайтед.  Опитът ти във второто ниво на Шотландия е значителен. Имаш близо 1500 минути изиграни в Чемпиъншип, а също така имаш и сериозна бройка минути за турнирите в страната. За 23-годишен футболист това е значително постижение. Вярваш ли, че тази ти рутина може да спомогне на „Гордостта на Севера” през този сезон?

„Надявам се да помогна на Инвърнес да получим промоция този сезон. Засега съм голмайстор за отбора с четири попадения във всички турнири. Имаме нужните играчи, за да се борим за класиране в елита на Шотландия. Професионалните ми маочве са 110 във всички турнири, а в тях имам 25 попадения.

Николай Тодоров

Какви са личните амбиции на Николай Тодоров и докъде вярва, че може да стигне с представянето си в Шотландия (и на Острова, като цяло)?

Не зная какво ми е писано, но работя здраво и се стремя всеки ден да подобрявам определени компоненти от играта си. Времето ще покаже, но се надявам да стигна възможно най-високо на футболната стълба на Албиона. 

Като българин, взе отношение по наболялата тема в последните дни – расисткият скандал по време на България и Англия? Би ли ни споделил от „първа ръка” какви са мненията на Острова на самите хора и има ли разлика с тези, които може да бъдат прочетени по интернет и печатните издания?

По темата България – Англия, каквото имах да кажа, го направих в моя Twitter-акаунт. Расизмът не трябва да бъде толериран, където и да било. Редно е да се накажат хората, отговорни за тези си прояви и действия. Исках с тази публикация да защита името на моята нация пред обществото на Албиона. Това ме подтикна да напиша този пост.

Накратко – би ли ни разказал как минава един тренировъчен ден в новия ти клуб, както и каква е средната посещаемост на „Палмерстън Парк” в класически matchday weekend. Би ли ни споделил също и малка част от работата на мениджъра Джон Робъртсън? 

Всеки ден тук е различен, що се отнася до подготовка. Обикновено, понеделник и вторник заниманията ни са двуразови. Възможно е и три пъти на ден да тренираме. Колкото повече се доближаваме до следващия мач, толкова повече спада броя на тренировка, ала темпото се увеличава. Джон Робъртсън е добър професионалист и ми помага доста, което е добре за мен. Откакто съм дошъл тук, подобрявам непрестанно играта си и това може да се види в представянето ми. Работи се отделно с мен и се обръща голямо внимание на всеки един футболист в индивидуален план. Имаме голямо взаимно доверие. Чувствам се много добре тук. 

На домакинските ни мачове средната посещаемост е около три хиляди зрители по трибуните. Някои от мачовете от първенството, пример с Дънди или Дънди Юнайтед, стадионите се пълнят и идват 12 хиляди човека на нашия стадион. 

Николай Тодоров

Защо реши да преминеш от Фолкърк в Инвърнес, има ли някаква конкретна причина?

Фолкър беше временно решение и аз дадох всичко от себе си да спомогна на клуба да остане в дивизията. За съжаление, не ми бе даден шансът, който заслужавах. Спонтанно бе решението да премина там, но трябваше бързо да си намеря отбор, тъй като имах проблеми в Италия. Сделката се реализира през зимата, а всички знаем, че тогава трансфери стават много трудно.

Срещу Мортън влезе в последните 12 минути и реализира първия си гол с екипа на новия си клуб. Колко още попадения си пожелаваш да вкараш през този сезон?

Моята цел за този сезон е да вкарам повече от десет гола. Както казах, досега имам четири във всички турнири и се надявам тази форма да продължи по възходяща линия.

Николай Тодоров

15 мили разстояние, а толкова голяма вражда с Рос Каунти. Би ли ни разказал малко за „Дербито на Севера”, а също така и дали липсва много на града сблъсъка с Рос Каунти?

Не съм участвал в подобно дерби досега. Всички ми разказват за него, как стадионът е пълен, а емоциите навсякъде из общността е огромна. Силно се надявам да спечелим промоция и през следващия сезон да играя срещу тях в елита на Шотландия.