Третият страж на Сиена Мишо Иванов получи първата си повиквателна за младежкия национален отбор, като футболистът не скри задоволството си от този факт пред Гонг. Младият и обещаващ вратар сподели надеждата си, че тази година може дебютира за своя отбор в мач от Серия А, като добави, че има предчувствие, че именно през този сезон това може да се случи.

Ето какво още сподели Мишо Иванов пред Гонг за живота в Сиена, за повиквателната в националния отбор, за Валери Божинов и за представянето на българските ЦСКА и Левски в Лига Европа:

Усещането е перфектно. За националния отбор винаги трябва да покажеш най-добрата форма. Още повече, че не ме викат често, да не кажа никога, за това ще гледам да помогна с каквото мога. Но дори и да не ме пуснат, и играчите на скамейката са важни, особено за атмосферата.

В Италия е трудно, тъй като има три вратаря, само контузия или натрупани картони може да се промени статута на третия от тях. Аз съм трети страж. Бях записан като 12-ти играч в мача с Каляри, тъй като вторият вратар бе с грип.

Надявам се да дебютирам в Серия А, предчувствам, че ще получа поне една възможност през този сезон.

Имах предложения това лято от един отбор от Серия Б и два в C1. В Сиена обаче се противопоставиха на всички оферти, тъй като казаха, че ще разчитат за в бъдеще на мен.

Вече играх два мача като капитан с примаверата на Сиена. Момчетата, които останаха, ако им кажа – хвърлете се през прозореца, ще го направят за мен. Харесва ми да им помагам, имам чувството, че имам какво да им дам.

За технически качества като вратар, не искам да говоря, тъй като всеки има различен погледа за тези неща. Кат характер, като лидер, справям се добре. Капитанът трябва и в добрите и в трудните моменти да помага на съотборниците си.

Нямаме контакт с Марио Кирев. Разбира се, на лагера ще се запозная с много нови момчета. Не се прибирам през ден два за националния все пак. Може да организирам празник, но наистина, дано да се повторя по-често.

Радвам се много за Божинов, че се завърна в Италия. Той оттук е излязъл. Ситуацията с футбола в Италия не е като другите страни, където в неделя играеш мач и след това нищо. Тук се говори за футбол през цялото време. Журналистите и за миг не оставят футболистите на мира. На Божинов може би именно този стрес му липсваше в Англия. Това е неговият футбол – в Италия.

Вестници спрях да чета. Но вчера, докато бях на вечеря със съотборници си, даже получих две три шеги от типа – не могат ли да вкарват голове българските отбори- казах им, че не знам. Все пак, от това, което чета по сайтовете в последно време, знаех, че на Левски ще му е много трудно. В същото време обаче мислех за ЦСКА, че ще падне с гол или най-много два. Чаках дори и хикс за „червените”.

В Сиена се чувствам превъзходно, вече не съм на хотел като миналата година. Момчетата са ме приели като равен. Дори и да изляза да играя, въобще няма да се замислят, че съм аз. Разполагам с пълната им подкрепа. Градът тук е спокоен, човек може да мисли само да гради кариерата си. Тази година може би ще е по-добре за мен да остана в Сиена. Вярвам, че трудът плаща, не един път съм го виждал, като плод на работа и старание. Искам само да съм здрав, и да не губя нито една тренировка.