Българският национал Николай Михайлов сподели, че си е поставил разумен срок, в който да си намери стабилен нов отбор. Точно затова той не изпитва никакви притеснения за кариерата си, която беше в застой през последните два сезона.

В специално интервю за Дарик радио и Gong.bg вратарят сподели, че за първи път е успял да се наслади качествено на коледните празници, защото е успял да приключи тежките преговори за разтрогване с Мерсин преди отварянето на зимния трансферен прозорец.

Сега 27-годишният страж вече усилено се оглежда за нови варианти.

„Бързам бавно, както се казва. В момента навсякъде са новогодишни празници, доста хора са в отпуска. Изчакавам и аз да видя какви възможности ще се отворят в трансферния прозорец. Всичко се проверява по два, по три пъти, за да избера най-доброто за мен. Търся отбор, който да бъде стабилен, защото последният ми тим Мерсин беше доста нестабилен и като организация, и във финансово отношение. Оттам се разклати целият клуб, виждате и в какво състояние е отборът. Наистина съм щастлив, защото отминалият месец беше голям стрес, голяма мъка за мен и за всички мои близки. Бяха доста тежки и трудни преговори. Радвам се, чо точно преди Коледа и преди Нова година успях да разреша проблемите си там, за да бъда спокоен и да видя оттук нататък какво и как ще се случи.“

- Има ли на този етап конкретни оферти към теб? Появиха се информации и за Холандия, и за Австрия, Белгия...

- Австрия – не. Имах една оферта от Швейцария и една от Холандия. Влязохме в комуникация, но отказах заради прекалено голямата разлика във финансовото възнаграждение. За мен най-важното е да играя. И отборите, за които става дума, не бяха, как да го кажа... Искам да съм щастлив, искам да съм положително настроен, да давам всичко от себе си, като отида някъде. Не искам да ходя където и да било, просто за да отида. Трябва да избереш правилното нещо – това, което те кара да даваш всичко от себе си и да чувстваш. Тези две оферти някак си не ми бяха по вкуса. Още при първоначалните запитвания казах на моите агенти, че не се интересувам. Тепърва се отваря трансферният прозорец, спокоен съм. Ще изчакам дълго, за да намеря правилното нещо. Това не означава, че ще чакам до 31 януари, но няма да прибързвам.

- Би ли се съгласил на нещо по-екзотично като вариант? Някоя страна извън Европа дори?

- Имаше запитвания от хората, с които работя, за това какво имам предвид. Аз винаги казвам едно и също нещо – отворен съм към нови предизвикателство, склонен съм да изслушам всяка една оферта, без значение от страната. Ще си дам срок, в който искам нещата да се разрешат, и накрая ще избера правилното нещо. Със сигурност ще искам да имам някакво предизвикателство в моята кариера, нещо по-екзотично, по-интересно, но мисля, че още не е време. Аз съм все пак само на 27 години. В последните две години почвам да пазя, спирам, почвам да пазя, спирам. Нещо се случва. Не е това, което исках да бъде. Отборите, които избрахме с хората до мен, не бяха оптималното за моята кариера. Финансово всичко беше супер, но аз вече доста години съм в чужбина. За мен през новата година най-важното е да играя редовно. Затова финансовото възнаграждение няма да бъде цел №1. По-важното е да играя, да възвърна формата си възможно най-бързо и да съм щастлив в клуба, който избера.

- Ще задам въпроса си директно: притесняваш ли се за кариерата си? Последните две години не бяха много сполучливи, ти сам го каза преди малко.

- Да се притеснявам... не. Една кариера, живот и здраве, във футбола продължава в най-добрия случай 15 години. Това се случва много рядко. И при най-добрите има ги контузиите, неправилни избори в клубовете, има и неща, които са всичко друго не и футбол – говоря за интереси, мениджъри, директори и така нататък. Особено по тези държави, балканските, винаги трябва да имаш едно наум. Не се притеснявам за това,което се случваше през последните 2 години. Имах и контузии, и неразбирателство с ръководството. Все пак съм играл доста време в Европа, в центъра й, професионалист съм и знам как трябва да се случват нещата. Когато няма начин аз, клубът и ръководството да мислим по един и същи начин, просто нещата не могат да се случат. Не се притеснявам, но не съм и щастлив от случилото се през отминалите 2 години. Всичко си е в моите ръце. Надявам се Новата година да ми донесе малко късмет и шанс и, Божа работа, да уцеля правилния клуб за моето развитие. Тепърва имам да играя 10 години футбол, да съм жив и здрав. Сега не се притеснявам. Ако бях на 35, тогава щях да се замисля, че нещата не са окей.

- Накрая да те попитам: според теб кой трябва да стане Футболист на годината? Ти си бил такъв, отстрани как ти се струва?

- За мен безапелационно трябва да спечели Ивелин Попов. Не мисля, че има две мнения по този въпрос. За мен лично той направи феноменален сезон и отиде в един от грандовете в едно силно първенство. Прави много добри мачове с изключителни изпълнения – прави и вкарва голове, показва потенциала си. Според мен абсолютно заслужава, защото имаше и доста тежки моменти и в националния отбор.

- И наистина за финал – как е семейството? Баща ти е на кръстосан огън, така да се каже, на нелека позиция като шеф на Футболния съюз. Всичко нормално ли е?

- Всичко е нормално. Да сме живи здрави всички. Наистина изкарахме много хубави празници. Пак казвам – радвам се, че успях моята сага да я приключа преди празниците. Доста години съм навън, нямах възможност през последните сезони да бъда вкъщи за Нова година. Щастлив съм. Прекарах доста време със семейството си. Видях се с хора, за които нямах времето да им обърна нужното внимание. Колкото до баща ми – той си е окей, жив и здрав си е. Той най-добре си знае този пост какво дава и какво взема. Достатъчно голям професионалист е и знае какво трябва да направи. Него няма какво да го мислим, той си е добре.