Съвместна публикация на 7 дни спорт и Gong.bg.

Голяма драма настъпи в края на миналата седмица в България, невиждана драма. Свърши Листопад. Макар, така и да не разбрах, защо това се прие толкоз сърцераздирателно, след като се оказа, че това е само краят на сезона. Ами дори актьорите, играещи Фикрет или Шевкет, имат нужда от отпуск. А от самия канал, излъчващ този мелодраматичен телевизионен валериан, обявиха: „Листопад си отива, но идва Забраненият плод!”. Ами тогава, къде е драмата? И точно поутихнали страстите два дни по-късно, един футболен забранен плод пак ги възпламени. При това с петкратна сила. Димитър Бербатов направи Блекбърн за смях, вкара им пет парцала и от воле влезна в историята като първия чужденец в Премиършип с подобно постижение в един мач.

И започна един истински Бербопад. СМС-ите заваляха един след друг, статусите във Фейсбук се занаредиха, почти като головете във вратата на нещастниците от Блекбърн. За да стане ясно, те са по повод на това, че в по-близкото или по-далечното минало и аз, както и много други колеги в България и на Острова, сме си позволявали да критикуваме за нещо си Бербатов. И сега всичко ни се върна тъпкано. И какво кощунство – точно преди няколко дни неофициално бяхме коментирали, че може би тази година е време някой друг да спечели първото място в анкетата за Футболст на годината вместо Бербо. И че наш’то момче от Юнайтед добре почна сезона, добре продължи, особено с онзи хеттрик срещу Ливърпул, но тогава още ходехме с къси ръкави и мина бая време. Днес и през цялата седмица обаче едва ли ще се намери човек, който честно да си признае, че преди българския спектакъл на Олд Трафорд в събота е посмял дори да се усъмни на една стотна в качествата на деветката на Юнайтед. Бербатов заши шамар /или пестник с пет пръста ако предпочитате/ не само на съответния противник на отбора, но и на своите критици! И отприщи пороя, отприщи словесния и писмен Бербопад на тема: „’Айде бе, мишки, видяхте ли сега? Какво ще кажете?” Сякаш видях на живо Страшния съд! Ами какво да кажем, питаме се ние, посмелите за малко да кривнем от правия път и бършейки рукналата пот от челата си? Няма какво да кажем, освен да ръкопляскаме на великолепната Бербатова петорка, а и паралелно на гола на Мартин за Болтън, който пък от всичките общо шест български попадения през уикенда бе и най-красив. Ама ‘айде пак да не дърпаме червения дявол за опашката. А и вече си представям как английските колеги са навели срамно глави, зачервили са бузите си, а шефовете на редакциите им ги бият с пръчки по ръцете, че да им излязат мехури и да не смеят повече да пишат против „Дъ Майти Бългериън”.

Манчестър Юнайтед вече не е същият отбор след тази събота! Тази сентенция трябваше да изкрещи всеки неверник три пъти на висок глас от балкона на своята кооперация. За назидание и пример за следващите осмелили се да изкажат лоша дума за Митко до края на кариерата му. Дори дотогава да не вкара повече от общо само пет гола. Защо така? Пак не разбирам, пак недоумявам. Защо не приемем случилото се, да се изкефим, да се порадваме, да се погордеем малко повече от обикновеното? Защото тези пет гола са доста над чертата за обикновено. Защо трябва попаденията на нашия герой да бъдат използвани за споделянето на отдавна стаени и дълго подтискани реплики?

Ами Гара Дембеле два мача не бе на ниво тази есен и самият Гонзо си го подкара. Каза, че го тресяла звездоманията. И момчето пак си почна да вкарва. Ако пък наново зацикли – пак го чакат критики. Дали тук, дали там, където ще отиде на рита. Какво по-нормално от това? Това е простата формула на играта, реакцията на медиите пък е част от веригата. Трябва да се хвали, трябва и да се критикува. Е, по-просто от подобно обяснение като за първолак не мога да се сетя. А, който не го разбира, явно единственият му допир със световното културно наследство е Листопад, това е любимият му филм и сигурно той само него си харесва...