Днес Христо Стоичков става на 50 години!

Често в последните 20-25 години сме чували, как именно той е най-добрата подвижна реклама на България, навсякъде из света. Няма човек който да не е разказвал или да не е слушал история, в която попада на по-неизвестно или по-нетрадиционно място на планетата, казва, че е българин и веднага отсреща следва реакцията: „О, Стоичков!”. Или там производните му произношения.

Винаги съм се двоумял – дали това е хубаво, че все пак има подобен българин или говори за изключителен застой и липса на друг такъв за целия този период? И не ме целете с множество примери, как някъде си знаели за Борис Христов, другаде за Кристо, а на трето място обобщения образ на „Мистерията на българските гласове”. Това би било прост опит да се омаловажи широката популярност на рожденика.

Също така често съм си задавал въпроса: кой е истинският Стоичков? Онзи, дето като риташе в Чикаго и ден преди едно издание на ЦСКА - Левски, попитан за прогноза, заяви, че този мач и тези отбори не го интересуват. Или онзи, който преди две лета с една червена тетрадка под мишница в Тетевен, уж съдържаща акциите на ЦСКА, бе запретнал ръкави да вади любимия си червен тим от блатото. И едва ли друг човек е бил посрещан по такъв начин в последните много вече години на „Армията”, както Ицо, когато се появи за една контрола като треньор на ЦСКА. Кой е този човек? Хем въведе в употреба преди години термина „цървули” по адрес на журналистите, хем в последните години работи като...журналист! В момента не изпуска повод да захапе Бойко Борисов, преди години, когато беше национален селекционер бръмчеше с прословутия син буркан и се хвалеше, че е лично от същия този Бойко. Тази негова двойнственост съпътства цялата му кариера. Тя прави така, че да бъдем нащрек преди всеки негов ход. Години наред мнозина са били в ролята на защитниците, които Стоичков е атакувал на терена. Не знаеш какъв финт ще направи, кога ще реши да шутира, откъде ще ти провре топката. Така и когато го засечеш случайно на някое летище по света – протягаш ръка и не би заложил: ще ти я поеме или ще я захапе?

Но големите са така. Няма как, историята е наложила този тертип. Простено им е, защото за разлика от редовото болшинство, те имат предимството да променят настроението, самочувствието на същото това болшинство. Дори и само с един прецизно изпълнен пряк свободен удар във вратата на Бодо Илгнер. И това да топли за цял живот...

Ицата на 50! Честито! Някак ми се иска да го кажа простичко и по този начин, а не по онзи, сервилният, който срещам навсякъде!

Следвай Ники Александров и в личните му профили във Фейсбук и Туитър