Вратарят Николай Михайлов даде специално интервю за Дарик радио и Спортно шоу Гонг, където коментира пресния си трансфер в кипърския гранд Омония. Михайлов сподели, че му е олекнало след финализране на сделката, след като изкара пет месеца без тим.

Екс стражът на Левски говори за всички злободневни теми около себе си, както и за многото слухове, които обгръщаха името му особено през лятото.

„Благодаря първо. Олекна ми. Чувствам се облекчен и удовлетворен, доста неща се случиха от лятото насам. Пет месеца без отбор не е малко. През доста неща преминах. Работата завърши добре за мен. Доволен съм от трансфера. Отборът е един от най-големите в Кипър, с много фенове. Приеха ме добре. Сега върша организационни неща. Надявам се в близките седмици да съм на 100 процента готов физически. Надявам се на 2 януари да съм на разположение“, започна Николай Михайлов.

По-лесно ли е, че треньорът е българин (бел.авт. Ивайло Петев)?

Това бе един плюс за мен. След като дойдоха спортният директор и бившият треньор в България, се разбрахме. След това минаха още осем и десет седмици. В крайна сметка, радостно е, че това се случи и още по-радостно е, че избраха щаб, с който съм работил и ще е по-лесно занапред.

Защо през лятото не се стигна до трансфер? Имаше ли реални оферти към теб?

Имаше 5-6 оферти, реални. Още като свърши сезонът в Турция, имаше предложения от там, но след всичко, което се случи, не искам да се връщам, отказах още преди паузата за националните отбори. Дълги месеци преговарях с ПАОК, след това те се спряха на един аржентинец, който идваше от първа дивизия. Имах и оферти от Белгия и Холандия, но финансовите възнаграждения не бяха такива, каквито аз очаквах, и в крайна сметка дойде краят на август, реших да почакам. Забавих се, не бях правил подготовка. Тогава получих обаждане от един мениджър от Англия за тренировъчен камп - 2 седмици да тренирам с Кристъл Палас. Изиграх 2 приятелски срещи. Естествено в България без да знаят и без да проверят информациите писаха, че съм на пробен период с опция за закупуване, а това не бе така. В България всеки пише различни неща и затова бях решил да не давам интервюта по-дълго време. Вече имам клуб и искам тези неща да бъдат ясни и хората да знаят каква е истината от първо лице.

А какво се случи с Левски? Поне нашата информация бе, че е твърде вероятно да преминеш при „сините“ в началото на септември.

Темата с Левски не обичам да я коментирам. Първо уважавам много отбора, от който съм тръгнал. Второ, уважавам много моите колеги в клуба, визирам вратарите, с които сме приятели, така че не е коректно да говоря и да вкарвам смут в обстановката. Единствено мога да кажа, че съм имал един разговор със Спас Русев лятото. Това, което сме обсъждали си остава между нас. Точно на следващия ден разбрах, че аз място в България нямам, поради простата причина, че се започна отново със спекулации, фантасмагории, фантастични суми за заплати, отново започнаха хората да се настройват още преди да съм се разбрал с тях. Не е коментирана темата заплата, говорихме за общи неща. И аз така разбрах, че след 11 години в чужбина, нищо не се е променило тук, за съжаление и аз реших, е нямам място тук. Нещата започнаха, още преди да са станали факт.

Каза, че си говорил със Спас Русев, понеже много бивши хора и кадри на Левски коментират състоянието на клуба, оптимист ли си, че този човек може да изправи Левски?

Не искам да навлизам в такива коментари. Уважавам господин Русев. От тук насетне, какво става в куба, знаете, че аз съм много далеч йот там. Мои бивш съотборник, с когото дълго време сме спали в една стая е начело на клуба сега. Желая му единствено и само успех, както и на моите колеги и им пожелавам да се върнат, където им е мястото.

Спомена темата с пробите, че си бил на проби в Англия, че такива спекулации е имало. Изобщо бил ли отишъл някога на проби в отбор?

В Англия, в най-високото ниво, естествено, че бих отишъл. Но тук бе точно и ясно заявено, имам го и в имейл, че става дума за тренировъчен камп с две контроли. Но в следващия момент, анонимници, аз ги знам много добре кои са и кои са хората, които стоят зад тях, опитват да уязвят мен и семейството ми. Но тази игра я играем от доста време, затова и толкова време си мълчах, защото за мен наистина не е важно. С тези обяснителни режими, в които навлизах едно време, вече отдавна приключих. За мен вече не са важни. Всеки може да мисли каквото си иска. След като подписах с Омония, излязоха веднага слухове, че съм бил на проби лятото в АПОЕЛ и не са ме одобрили. Това е абсолютна измислица. АПОЕЛ ми звъннаха, когато се контузия Латерман и им трябваше вратар. Позвъниха на мен. Казах им една сума, с която те не се съгласиха и взеха за два пъти по-малко пари испански вратар от Сегунда и подписаха до края на сезона. Не съм бил на проби, каквито информации имаше. И това е най-жалкото в България, че един като напише нещо и то за големи сайтове говорим, и всички останали преписват без реално да са си погледнали информацията. Но всеки може да пише каквото иска и да говори, каквото иска. Истината е една и тя е това, което аз казвам.

Ще се бориш ли за завръщане в националния отбор?

Аз винаги съм казвал, че националният е за престиж и чест. Винаги съм отивал там в голямо настроение и съм давал всичко от себе си. Естествено за мен е важно следващите десет дни да навляза в оптимална физическа форма, тренирал съм в България постоянно, не съм спирал, но няма нищо общо с това да тренираш сам и с отбор. Необходимо ще ми е време да вляза във форма. Хубавото е, че тук мачовете почват веднага след Нова година и няма да губя време, ще играя официални мачове. Хората разчитат, че ще оправим баланса в защита, защото се допускат прекалено много голове и така се губят точки. Надявам се скоро да съм в оптимална форма и да съм на разположение на отбора.

Появи се доста сериозна колония от българи в Кипър – двама в Анортозис – Бандаловски и Влади Гаджев, Живко Миланов направи сериозно име в АПОЕЛ, това плюс ли е за теб и адаптацията ти?

Да, да. Има и други българи. В крайна сметка за мен най-важно бе, че нямат подготовка януари месец и няма да губя време в това нещо. Мога да натрупам мачове, да съм жив и здрав. Климатът е добър, топъл, близо е до България. Отделно от това, част от семейството ми е тук – Живко, сестра ми, племенниците ми, имам и други съотборници наблизо. Има много плюсове. Но най-важното е, че този отбор е табела в Европа и има много фенове. Имам още седем-осем години да играя футбол на високо ниво.